Решение № 151 от 20.11.2023, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 249/2023
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 08.01.2024
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. В. 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: А. М. П.
Членове:
В. Й. М.
Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20231300500249 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
Образувано по жалба от адв. И. В. - АК В., със съдебен адрес: гр. Б., обл. В., като процесуален представил на „Б. А. Г.“ ООД , ЕИК ., представлявано от управителя Т. С. със седалище и адрес на управление: с. Б. Стопански двор, Против Решение № 61/ 18.04.2023 год. по гр. дело № 249/ 2021 год. по описа на РС Б.
Поддържа се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, моли съда да го отмени като отхвърли предявения ревандикационен иск с правно осн. чл.108 ЗС, като неоснователен и недоказан.
Твърди се , че РС Б. е уважил предявеният срещу дружество иск с правно осн. чл.108 от ЗС по отношение на УПИ 1Х-295, кв. 13 по регулационния план на с.Б., с площ от 721 кв.м., празен, незастроен.
Съдът е приел, че е изяснен статута на процесния имот, въпреки липсата на доказателства за такава индивидуализация. Въпреки предоставената 1 възможност ищцата, по делото не е представила доказателства за конкретизиране на претендирания недвижим имот в с.Боровица.
За
“уточняването” му, въз основа на поискано и издадено от съда съдебно удостовеР.е, е представено УдостовеР.е № 7999-1/ 16.12.2022 год. на Община Б., подписано от Главния архитект.
Съдържанието на това удостовеР.е се установявало, че ПИ 47 е разположен в два квартала по стария план и е идентичен на ПИ 295 по новия, действащ план, също разположен в два квартала. В това писмено доказателство не е посочено и не става ясно ПИ 295 кв.12 и кв.13 по плана на с.Б. с каква площ е и от колко кв.м. е, както и кои урегулирани поземлени имота се образуват от него. В същото удостовеР.е е записано : ” УПИ IX - 295 в кв. 13 по плана на с.Б. одобрен със Заповед № 296/1997 г. е идентичен с УПИ VII -47 и УПИ XII-47 кв.56 по плана на селото от 1938г. Имотът е записан на н-ци на Т. А.
Н.”
Едно УПИ по новия план от 721 кв.м. е идентично на два поземлени имота по стария план, като липсва посочване с каква площ са УПИ VII -47 и УПИ XII47 кв.56 по плана на селото от 1938г., което е необходимо, за да се направи извод има ли наистина идентичност и каква - изцяло или частична Посочва се, че за да е доказан един ревандикационен иск, на първо място ищецът следва да докаже, че е собственик на същия недвижим имот, че е собственик въз основа на посочените придобивни способи в чл 77 ЗС - чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Твърденият способ от ищцата е давностно владение, което следва да се установи върху един индивидуализиран, конкретен имот, с граници/ съседи, площ, точно описание на местохождението.
Поддържа се, че решението е постановено по свидетелските показания, които са противоречиви и неясни, като не индивидуализират граници на имота. Свидетелските показания не кореспондират с представената скица и посочените граници по същата.
Твърди се, че съдебният акт са налице противоречията свидетелски показания на св.З. Н. С. , Св.П. М.П. и Св.А. Т. И. , които свидетели посочват като индивидуализираща граница - река, която липсва по скица. Твърди се, че Процесният имот не е индивидуализиран пълно ясно и точно по своите индивидуализиращи признаци: местонахождение, граници, площ.
2
Твърди се, че за да бъде уважен ревандикационния иск - иска на невладеещия собственик, трябва да е доказана по категоричен начин собствеността върху претендирания недвижим имот. Въпреки, че този елемент от фактическия състав не се доказа, съдът е уважил иска, като е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение в нарушение на материалноправните и процесуалните норми.
Не се доказало и наличието на фактическият състав на придобивната давност - упражняването на фактическата власт върху точно, ясно и конретно индивидуализиран имот по своите граници и площ, както и намеР.ето за своене точно на този конкретен имот, годно да направи ищците съсобственици на процесния УПИ.
Посочва се, че дружество-ответник, ползва на годно правно основание УПИ 1Х-295 кв. 13 по регулационния план на с.Б., с площ от 721 кв.м., празен, незастроен, въз основа на сключен договор за наем върху процесния имот.
Твърди се, че е неправилен извода на районния съд и за липсата на прекъснато владение, тъй като Процесният имот не се владее от ищата и от нейната праводателка от 2019 год, но въпреки това, според районния съд, тя не е загубила владението си и същото не е прекъснато. Исковата молба с която е предявен собственическия си иск, е повече от шест месеца след като ищцата е изгубила владението върху имота по смисъла на чл. 81 от Закона за собствеността. Процесния имот е отдаден под наем на „Б. А. Г.“ ООД от стопанската 2017/2018 г., което от своя страна го е заградило с електропастир /този факт се установи от показанията на тримата разпитани свидетели/ и това е станало две години преди завеждането на иска.
Ищцата не се е позовала на придобивната давност чрез иск, възражение или снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностното владение, в периода, през който твърдят, че са упражнявали фактическа власт върху имота или до шест месеца след изгубването й. Позоваването е направено за пръв път след прекъсване на давността повече от шест месеца, настъпило по силата на чл. 81 от Закона за собствеността.
Твърди се, че дружеството ползва УПИ IX - 295 в кв. 13 по регулационния план на с.Б., с площ от 721 кв.м., празен, незастроен, на годно 3 правно основание - сключен договор за наем върху процесния имот.
Моли съда да постанови решение с което да отмени, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 61/ 18.04.2023 год. по гр. дело № 249/ 2021 год. по описа на РС Б., а вместо него, да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск с правно осн. чл.108 от ЗС против “Б. А. Г.” ООД, като неоснователен и недоказан .
Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Твърди се, че жалбоподателят неправилно прилага нормата на чл. 81 ЗС, която е приложима тогава когато владелецът (а не собственика) упражнява фактическа власт с намеР.е за своене, т.е. преди да е придобил правото на собственост. Владението като обективен признак на придобивния способ давност се характеризира се следните допълнителни признаци: Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.След като владелецът придобие правото на собственост по давност не можем да говорим за прекъсване на давността. След този момент правото на собственост може да се придобие от друг на основание способите в чл. 77 ЗС или по други начини, определени в закона.
Сочи се, че в настоящият случай позоваване на давност е направено чрез предявяването на иск за собственост, като според твърденията им, изложени в исковата молба, имота е придобит по давност много преди Б. А. Г. да оградят имота.
Посочва се, че Съдът правилно приема, че показанията и на тримата разпитани по делото свидетели са „еднопосочни и безпротиворечиви в смисъла, който са представени пред съда.”
С оглед на гореизложеното молят съда да потвърди решение № 61/18.04.2023 г., постановено от PC - Белоградчик по гр. д. № 249/2021 г. като правилно и законосъобразно като краен резултат.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявен е иск по чл. 108 ЗС - ревандикационен иск.
С решение № 61/18.04.2023 г., постановено от P C - Б. по гр. д. № 4
249/2021 г. е прието за установено по отношение на „ Б. А. Г.“ ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление : с. Б. Стопански двор, представлявано от Т.
Д. С. - Управител, по предявения от Т. А. Н. от гр. С., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Т. А. Н. от гр. С. с ЕГН **********, е собственик на : УПИ IX - 295 (девет римско двеста деветдесет и пет), с площ 721 (седемстотин двадесет и един) кв. м. в кв. 13 (тринадесет) по регулационния план на с. Б.- празен, незастроен, с административен адрес : с.
Б., като осъжда „Б. А.Г.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление : с. Б., Стопански двор, представлявано от Т. Д. С. - Управител, да предаде на Т. А. Н. от гр. С. с ЕГН **********, владението върху : УПИ IX - 295 (девет римско двеста деветдесет и пет) с площ 721 (седемстотин двадесет и един) кв. м. в кв. 13 (тринадесет) по регулационния план на с. Б. - празен, незастроен, с административен адрес : с. Б. - на осн. чл. 108 ЗС.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост, като вещно права, се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.
Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, какъвто е предявен в настоящето производство.
Придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ е уредена в чл. 79 ЗС, съгласно който правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Посочената норма регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на 5 правомерните юридическите действия.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.
69 ЗС/ предполага наличието на намеР.ето да се свои вещта, поради което изводът на първоинстанционния съд, че е установено намеР.ето за своене като субективен елемент на владението е правилен. Ищцата по иска се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, която не е опровергана от ответника, доколкото по делото не е ангажирал доказателства в тази насока. За пълнота следва да се отбележи, че по въпроса за прилагане на презумпцията на чл. 69 от ЗС в практиката се приема, че в тежест на лицето, което се стреми да обори тази презумпция, е да установи наличието на основание за упражняване на фактическата власт, което би изключило владението, а оттам и придобивната давност, тъй като при наличие на основание фактическата власт ще има характеристиките на държане, а не на владение.
От данните по делото е доказан и обективният елемент на владението упражняването на фактическа власт върху спорния имот от В. Н..
За да бъде доказано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни компонента от фактическия състав на владението, а именно - „корпусът” и „анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин.
Материалните действия на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил собственика й.
Следва да бъде установен и субективния елемент на владението - „анимус доминий”, а именно намеР.ето, съзнанието, че владелеца държи имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намеР.ето на държателя, че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица.