Решение № 263 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000002 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 633, ал. 1 ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба от 3.11.2022 г. на ответника „*** – А1-А-1“ ЕООД срещу решението от 27.10.2022 г. по т.д. № 5/2022 г. на Окръжен съд – гр. Монтана, с което е открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството и е обявено в несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, при начална дата на неплатежоспособност 14.02.2020 г.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Този извод бил направен при неизяснена фактическа обстановка, резултат от неизпълнените от съда служебни задължения за събиране на доказателства. Твърди се, че съдът не е взел предвид обявените и заявените за обявяване в Търговския регистър ГФО на дружеството, а и не ги е изискал от НАП наред с други данни за финансовото състояние. Поддържа се, че липсвало основание за прилагане на чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като не било ясно как съдът е достигнал до извода, че наличното имущество на дружеството не е достатъчно за покриване на началните разноски за несъстоятелността. Обявяването на дружеството в несъстоятелност и прекратяването на дейността му силно накърнявало правната и икономическа сфера на ответното дружество. Сочи се, че искането по чл. 625 ТЗ било израз на междуфирмена война и злоупотреба с право от молителя, който бил конкурент на ответника.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Балкан АС” ЕООД – молител в производството – в писмена молба от 7.04.2023 г. оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое 1 убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Балкан АС” ЕООД с молба от 7.01.2022 г., с която на осн. чл. 625 ТЗ същият е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо „*** – А1-А-1“ ЕООД.

В молбата се твърди, че ответникът е арендатор по сключени с трети лица договори за аренда на земеделски земи, чиято собственост впоследствие ищецът придобил, поради което и на осн. чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието е заместил арендодателите като страна в договорите за аренда за целия им срок, тъй като били вписани. Посочените договори били търговски сделки за ответника съобразно чл. 286, ал. 1 ТЗ, като по тях ответникът имал непогасени задължения за арендни плащания към ищеца за периода 2017 – 2021 г. в общ размер на 2 044,60 лв., заедно със лихвите за забава от падежа. Твърди се, че ответникът е спрял плащанията и е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

По делото е представен договор от 17.03.2017 г. за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите, с който арендодателят К. Г. Д. е предоставил на арендатора „*** – А1 – А1“ ЕООД за временно и възмездно ползване следния земеделски имот: нива, представляваща имот № 373021 с площ от 10,223 дка, находяща се в землището на с. ***, област ***, м. „***“, втора категория, за срок от 5 стопански години, считано от 1.10.2017 г. до 1.10.2022 г., срещу арендно плащане в размер на 50 лв./дка, дължимо до 30.11 на съответната стопанска година.

С нотариален акт № 69/27.04.2018 г., том VІІ, рег. № 3596, нот. дело № 494/2018 г. на нотариус С. С., продавачът К. Г. Д. е продал на купувача „Балкан АС” ЕООД същия земеделски имот срещу цена от 12 268 лв.

Представена е уведомително писмо с изх. № 2/15.05.2018 г., съдържащо уведомление от ищеца до ответника, че е закупил и е собственик на процесния земеделски имот, като е посочил и номер на банкова сметка, по който следва да се превеждат дължимите арендни плащания за същия имот.

Писмото е било изпратено на ответника по пощата с обратна разписка, която е върната в цялост с отбелязване на 5.06.2018 г. – „непотърсен“.

Във въззивното производство са представени ГФО на ответника към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г.; извадки от регистър на имоти с действащи договори за аренда/наем за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.; извлечения от аналитичен регистър от сметки 401, 501, 503; извлечение от инвентарна книга към 31.01.2023 г.; нотариален акт № 161/28.11.2013 г., том ХХV, рег. № 12404, нот. дело № 1920/2013 г.; вносна бележка от 16.02.2023 г. за преведена по банков път от ответника на ищеца сумата 2044,60 лв. по процесния договор за аренда; удостове*** – А1е с изх. № 519-075/24.02.2023 г. от „Юробанк България“ АД; споразумителен протокол от 12.08.2022 г., сключен между ответника и „Весинвест 777“ ЕООД; съобщение с изх. № 832/26.01.2023 г. за прекратено изп. дело № 20201630420019 на ДСИ при РС Монтана, по което длъжник е ответникът, а взискател е „Пиргос Агро“ ООД; удостове*** – А1е с изх. № 120202300046387/8.03.2023 г. на НАП – ТД Велико Търново, според което ответното дружество няма непогасени публични задължения.

Във връзка с установяване на финансовото състояние на ответника във въззивното производство е прието заключение от 20.03.2023 г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С. М.. Заключението е изготвено въз основа на данните по делото и счетоводството на ответника. Вещото лице е установило, че ответникът е осчетоводил като 2 задължения към ищеца претендираното вземане в размер на 2 044,60 лв., но същото е било погасено с преводно нареждане от 16.02.2023 г. с посочено основание „*** – А1 – А1“ ЕООД аренда за имот 373021 за 2017 – 2021 г.

Общо осчетоводените от ответника задължения според ГФО са в следните обобщени размери:

Краткосрочни

Дългосрочни задължения задължения

ОБЩО

/с падеж до 1 г./

/с падеж над 1 г./

– хил. лв. хил. лв. хил. лв. към 31.12.2019 г.

669

0

669 към 31.12.2020 г.

628

0

628 към 31.12.2021 г.

490

0

490 към 31.12.2022 г.

450

0

450

Вещото лице е изготвило подробна разбивка по пера на различните осчетоводени задължения към 31.12.2022 г – по отделни кредитори и размери. Посочено е, че в процеса на изготвяне на заключението е представено удостове*** – А1е с изх. № 519-075/24.02.2023 г. на „Юробанк България“ АД, според което към посочената дата ответникът няма непогасени кредитни задължения към банката, каквито са счетоводно отразени към предходна дата – 31.12.2022 г.

Според ССЕ ответникът по счетоводни данни притежава имущество на следната балансова стойност: хил. лв.

№

Раздели, пера и статии на баланса

31.12.

31.12.

31.12.

31.12.

2019 г.

2020 г.

2021 г.

2022 г.

А.

Дълготрайни активи

86

63

45

35

І.