Решение № 34 от 12.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София , 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева в присъствието на прокурора Бойка Димитрова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600980 по описа за 2020 година След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 980 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 24 от 23.06.2020 г. по НОХД № 179/2019 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН ПОДСЪДИМИЯТ Х. Г. Г. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 21.11.2016 г. на ГКПП Дунав мост-2 Видин – Калафат е опитал с МПС (влекач „Скания“ с рег. № ********) да контрабандира (като изнесе от България за Румъния) високорисково наркотично вещество (ВРНВ – 158 пакета марихуана над 99 кг на стойност над 595 000 лв.), поради което и на основание чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и десет месеца, а също и за ВИНОВЕН в това, че на същата дата и място, както и по пътя от Пловдив до ГКПП, е държал без надлежно разрешение и с цел разпространението му ВРНВ в особено големи размери (същото количество марихуана), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1 от НК и при хипотеза на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и десет месеца.

Съобразно чл. 23, ал. 1 от НК, измежду двете наказания е било наложено за изтърпяване лишаване от свобода за две години и десет месеца, при първоначален общ режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Било е постановено отнемане в полза на държавата: на ВРНВ-предмет на престъпленията (съобразно чл. 242, ал. 7 от НК и чл. 354а, ал. 6 от НК), а също и на влекача от товарната композиция, послужил за пренасяне на ВРНВ (съобразно чл. 242, ал. 8 от НК и чл. 354а, ал. 6 от НК).

Постановено е относно веществените доказателства: връщане – на полуремаркето (на 1 собственика му Л. К.) и на телефони и GPS (на подсъдимия); да останат към делото документи по превоз; да бъдат унищожени – полевият наркотест и технически средства.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото: 346,28 лв. на РДГП - Русе, 4 919,43 лв. на ОДМВР - Видин и 711,83 лв. на ОС Видин.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитниците на подсъдимия, с искане подсъдимият Г. да бъде оправдан или да бъде намалено наказанието му с прилагане на чл.

66 от НК.

Защитниците твърдят, че съществено са нарушени процесуални правила: анализът на доказателствата бил подчинен от страна на ОС на обвинителната теза, като не бил извършен такъв на фактите поотделно и в съвкупност, а също не бил извършен анализ и на обясненията на подсъдимия; освен това в мотивите не бил даден отговор на всички възражения на защитниците.

Защитниците твърдят недоказване на знание у подсъдимия за наличието на откритото във влекача ВРНВ – вследствие недоказване на момента на преработка на кабината чрез оформяне на тайници и момента на поставяне в тях на наркотика, а също и момента на узнаване за тези два факта от подсъдимия – ако не е участвал сам в укриването; поради това не бил доказан пълният състав на престъплението заради недоказване на изискуемия пряк умисъл. Твърди се, че ОС е обосновал това знание на подсъдимия само с показанията на свидетеля П. (относно неговото субективно впечатление за поведението на подсъдимия), като същевременно не са анализирани показанията на свидетелите З., К., В. – обосноваващи ограничен по време достъп на подсъдимия до кабината; твърди се също, че не са анализирани и показанията на бащата на подсъдимия заедно с изявления на вещо лице, че не е имало външни белези за преработка чрез стесняване на кабината на влекача и наличието на тайници в нея.

Защитниците твърдят още, че бил приложен неправилно материалният закон чрез признаването на подсъдимия за виновен и по двете повдигнати му обвинения.

Защитниците излагат съображения за явна несправедливост на наказанието, като смятат, че неосъждането на подсъдимия, отличните му характеристични данни, трудовата му ангажираност, съдействието на разследващите органи, заявеното искрено разочарование от използването на неопитността му, възрастта му, инцидентността на противоправната ситуация и очевидно принизената му житейска култура обуславят определяне на по-ниско наказание за всяко от престъпленията и на наказанието, налагано по реда на чл. 23 от НК, както и че обуславят прилагане на чл. 66 от НК.

Във въззивното съдебно заседание явилият се защитник поддържаше жалбата, като добави, че обвинителният акт бил непълен (защото не изяснявал връзката между товара на управляваната от подсъдимия композиция – хладилници, с укритото в кабината наркотично вещество, а още и защото не изяснявал как товарната композиция е била поверена на подсъдимия). Защитникът заяви още, че поради краткото време за досег на подсъдимия с товарната композиция, поради преспиването му в друг товарен автомобил в нощта преди да потегли за Германия и поради технически необходимото време и професионални умения за изготвяне на тайника – с каквито подсъдимият не е разполагал, той не е знаел за наличието на тайник в кабината и за укриването в него на наркотик. Подсъдимият поддържаше изявленията на защитника си.

Във въззивните съдебния прокурорът заяви, че присъдата е правилна тъй като е обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което следва да бъде потвърдена.

2

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК за цялостна проверка на присъдата, проучи самостоятелно доказателствените източници по делото; при това подложи на анализ съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно, а на синтез по правилата на формалната и житейската логика – съдържанието на всички доказателствени източници съвкупно. При това въззивният състав достигна до изводи за доказани факти и приложимо право, почти изцяло съвпадащи с тези на първоинстанционния ОС - Видин.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прие за доказани по делото следните факти, които имат значение за правилното решаване на делото:

Транспортното дружество „Транспорт Интернационал 777“ ЕООД е регистрирано през 2016 г. с вписан управител свидетеля В. И. (НОХД, л. 120 вр. ДП, 148-150), но създадено по инициатива и със средства на свидетеля С. З. (НОХД, л. 118-119 вр. ДП, л. 172174), който обаче нямал право да упражнява търговска дейност. В дружеството работел и свидетелят Л. К., заварен син на З. (НОХД, л. 115-117 вр. ДП, л. 151-153), който приемал поръчките от спедиторските фирми, давал нарядите на шофьорите и контактувал с тях по време на превоза, а с документацията се занимавали З. и И.. Дружеството осъществявало транспортна дейност в страната и чужбина, като разполагало с три влекача, а полуремаркета ползвало под наем. Стопанисваните от дружеството автомобили, между които и влекач „Скания“ с рег. № ********, престоявали на охраняем и заграден паркинг в Пловдив, бул.

„Кукленско шосе“ № 34 до ТМУ – Пловдив; нямало практика ключове на автомобилите да се оставят на пазача.

Подсъдимият Г. (НОХД, л. 261-264) от дете се интересувал от товарни автомобили, като завършил средно училище със специализация по пътна и строителна механизация.

Подсъдимият започнал работа като международен шофьор в транспортната фирма на 27.09.2016 г., като първият му курс бил заедно с В. С. с т.а. „Рено“. След отиването му в чужбина, подсъдимият извършвал курсове между страни в Западна Европа в продължение на около два месеца.

Подсъдимият Г. се върнал в България с влекач „Рено“ с № ******** на 18.11.2016 г., петък (ДП, л. 333 – справка за задгранични пътувания на подсъдимия); около 14 ч. бил в Пловдив и паркирал т.а. „Рено“ на паркинга до ТМУ. На паркинга дошли свидетелят С. З. с л.а. „БМВ“ и свидетелят Л. К. с л.а. „Ситроен Ксара“. З. посочил на подсъдимия къде да паркира т.а. „Рено“ – до т.а. „Скания“, закупен от фирмата междувременно; след паркирането на т.а. „Рено“, подсъдимият предал ключа за него на З.. Тогава за пръв път подсъдимият видял т.а. „Скания“, с пловдивска регистрация, като ремаркето за него – „Лечитрейлер“, било с хасковска регистрация *******. След това било решено да се купи винетка за т.а. „Скания“ и той да бъде измит, за което З. дал ключовете за т.а. „Скания“ на подсъдимия; поради проблеми с акумулатора на т.а. „Скания“, той бил захранен с ток от съседно паркирания т.а. „Рено“; винетка за т.а. „Скания“ била закупена, но поради опашка на автомивката автомобилът не бил измит. След връщането му на паркинга, подсъдимият предал ключовете за т.а. „Скания“ обратно на З.. Подсъдимият разбрал още, че с т.а.

„Скания“ ще извърши следващия си курс, превоз на хладилници за Германия, като трябвало да тръгне на 21.11.2016 г., понеделник.

След това свидетелят З. си тръгнал с л.а. „БМВ“, а свидетелят К. откарал с л.а.

„Ситроен Ксара“ подсъдимия Г. от Пловдив в София. На влизане в София, на 4-ти километър станало леко ПТП между шофирания от К. автомобил и друг, като двамата водачи се разбрали помежду си, без да викат контролните органи; тогава свидетелят К. изхвърлил от колата си някакво пакетче. На следващия ден, 19.11.2016 г., събота, между К. и подсъдимия по повод това ПТП имало писмена комуникация по Вайбър: подсъдимият попитал К. какво е казал за вчера (18.11.2016 г.), а К. му отговорил, че е бил първа кола и тая (другата) е дошла отдясно, без да я види, а за пакетчето подсъдимият да си прави пас, като 3 на това подсъдимият отговаря, че не знае нищо, „споко“.

На 20.11.2016 г., неделя, бащата на подсъдимия – свидетелят Г. Г. (НОХД, л. 120122), откарал сина си от София до Пловдив, като в 18:23 ч. на паркинга пристигнал с л.а.

„БМВ“ и свидетелят С. З., който дал на подсъдимия ключовете за двата т.а. – „Рено“ и „Скания“. За запалването на т.а. „Скания“ отново бил подаден ток от т.а. „Рено“. В 18:37 ч.

З. си тръгнал. Подсъдимият огледал кабината на т.а. „Скания“ с баща си и решили, че понеже е много прашна, ще пренощува в т.а. „Рено“, а на другия ден ще измие т.а. „Скания“.

В 18:38 ч. си тръгнал и бащата на подсъдимия.

На 21.11.2016 г. към 7 ч. свидетелят З. отишъл на паркинга, като видял подсъдимия да излиза от кабината на т.а. „Рено“. За да може да потегли, на т.а. „Скания“ отново бил подаден ток от т.а. „Рено“, след което подсъдимият отишъл с т.а. „Скания“ до с. Радиново на около 10 км от Пловдив да натовари стоката – хладилници „Либхер“; подсъдимият излязъл от паркинга в 08:02 ч., като след него излязъл от паркинга и шофирал пред него до мястото за товарене свидетелят З.. След натоварването - по време на което били купени укрепващи колани от З. и предадени на подсъдимия, подсъдимият потеглил за Германия, в посока от Пловдив към Видин.

На 21.11.2016 г. около 23:45 ч. подсъдимият пристигнал на ГКПП Дунав мост-2 Видин - Калафат за излизане от страната. На смяна били като граничен полицай свидетелят М. Т. и митничарите И. П. (НОХД, л. 122-124) и М. М. (НОХД, л. 124-125). Според М. Т.

(НОХД, л. 125-126 вр. ДП, л. 168-169), който проверил документите на ППС, по време на първоначалната документална проверка, извършена след преминаване на камиона на граничната бариера на страната ни, подсъдимият бил леко изнервен и ръцете му треперели.

Според И. П., който проверил документа за товара (ЧМР без печат), подсъдимият бил много зачервен и ръката му треперела. Заради разликата в регистрацията на т.а. и полуремаркето (пловдивска, хасковска) и заради притеснения вид на шофьора, митничарите решили да направят частична митническа проверка. В провереното първо товарно помещение не били открити нередности. След това, понеже ЧМР нямала печат (ДП, л. 284), я дали на подсъдимия да я подпечата – което той направил, като я сложил върху волана и клаксонът свирнал. Това и изнервеното държане на подсъдимия (според П. - видимо притеснен и нервен, затруднявал се да намери печата, избягвал погледа на митничарите), а също и угасналото осветление в кабината на т.а. „Скания“, което подсъдимият не успял да запали отново до края на проверката, оставили впечатлението у митничарите, че осветлението е изгасено нарочно. П. почукал по кабината отвън, като намиращият се отвътре М. определя звука като необичайно плътен – което било индикация за изградена допълнителна стена.

Разпечатката съдържа 41 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22fc41b9-1cbc-49d6-a4e0-353d0448953c