Решение № 8385 от 22.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8385 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110157306 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ТР. Й. К., ЕГН **********, против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, с която са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844 и район на действие СГС, което изпълнително дело е прекратено и, което изпълнително дело е образувано по възлагане от ответника на основание чл. 426 ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10657/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2020 г., издаден в резултат на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 13453/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, е образувано по молба на ответника изпълнително дело № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844 и район на действие СГС. Посочва, че описаният изпълнителен лист бил издаден в полза на търговско дружество, различно от ответника, а именно „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД, ЕИК 203277894. Поддържа, че с договор за цесия от 01.01.2015 г., предхождащ по време образуването на ч. гр. д. № 13453/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, ответникът прехвърлил вземането си срещу ищеца на „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД. В този смисъл счита, че единствено дружеството цесионер може да инициира изпълнително производство срещу него. Твърди, че на 09.12.2020 г. депозирал молба до ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844 и район на 1 действие СГС за прекратяване на изпълнително дело № 20208440401569. Последното било прекратено с постановление на ЧСИ от 11.02.2021 г. Посочва, че с молбата за прекратяване на изпълнителното дело представил договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 ГПК, но такива не му били присъдени. Със заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. ищецът претърпял имуществена вреда от противоправните действия на ответника, който инициирал изпълнително производство при липса на процесуална легитимация за това. Счита, че са налице всички елементи за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като ответното дружество отговаряло като възложител. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който твърди недопустимост на производството, евентуално неоснователност на исковата претенция. Твърди, че не е налице противоправно поведение от негова страна, тъй като към момента на прекратяване на изпълнителното производство „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД било заличено поради вливане в ответното дружество, което било негов единствен универсален правоприемник. Релевира възражение за прекомерност на претендираната от ищеца сума, като счита, че същата следва да бъде намалена до 184.54 лв. В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на вземането на ищеца с вземането по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 13453/2016 г. по описа на СРС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

След изпълнение на дадени от съда указания с определение от 11.02.2022 г. с протоколно определение от 31.05.2022 г. е прието за съвместно разглеждане в производството възражението за прихващане на ответника по делото, с присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по ч. гр. д № 13453/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, за която сума е издаден изпълнителен лист.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 10657/2021 г. на СРС, 30 състав, вземането по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Правна квалификация на предявения иск – чл. 422 ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на 2 предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Изложени са твърдения за претърпени имуществени вреди, предвид поведението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството му на взискател по № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844 и район на действие СГС, което изпълнително дело е прекратено и, което изпълнително дело е образувано по възлагане от ответника на основание чл. 426 ГПК. В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително производство.

Неоснователни са възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно допустимостта на производството. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда как се репарират разходите направени от последния в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение, то и единственият път за защита е да се претендират тези разходи по общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане. Ищецът е заявил претенцията си за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение своевременно - в рамките на изпълнителното производство, но претърпяните от него вреди не са били обезщетени в рамките на същото. А съобразно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски само когато с него се присъждат разноски на взискателя. Не съществува пречка длъжника да търси обезщетение за причинените му от взискателя вреди по общия исков ред, поради което доводите в отговора на исковата молба не се споделят.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на лице, на което ответникът е възложил принудително да събере парични суми от ищеца, при или по повод на възложената на това лице от ответника работа, да са настъпили имуществени вреди, какви са точно настъпилите вреди, причинно-следствената връзка между твърдените имуществени вреди и твърдените противоправни действия, за които ответникът отговаря, както и конкретният размер на имуществените вреди.

Съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността, които са в тежест на ищеца, са доказани по делото.

С определение от 11.02.2022 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че изпълнително дело № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844 и район на действие СГС е прекратено с постановление на ЧСИ от 11.02.2021 г.

От приетите по делото писмени доказателства, а и това не е спорно между страните, съдът намира за установено, че срещу ищеца е било инициирано изпълнително производство № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов. Процесуален представител на ищеца по изпълнително дело е бил адв. В.М., на когато за предоставената процесуална защита и съдействие е било заплатено възнаграждение в размер на 300 лв. – виж договор за правна защита и съдействие от дата 13.08.2020 г. - л. 80.

3

Постъпила е молба от длъжника по изпълнителното дело с вх. № от 09.12.2020 г., с която е поискано прекратяването му, тъй като взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не е легитимиран да образува изпълнително дело, доколкото изпълнителния лист е издаден в полза на друго дружество – „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД. С молба с вх. № от 11.01.2021 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. С постановление от 11.02.2021 г. изпълнителното производство е прекратено, съобразно искането на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. Действието би било неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Образуването на изпълнително производство въз основа на издаден в полза на друг правен субект изпълнителен титул без наличието на представителна власт за това, по което са използвани изпълнителни способи, противоречи на правилата, уреждащи добросъвестността при упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Изпълняемо право не е съществувало в полза на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД към момента образуване на изпълнителното дело, поради което в случая е налице противоправно поведение. Вината за причиняването на вредите се предполага до доказване на противното – по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не е представил доказателства, които да оборват презумпцията за вина.

Възражението в отговора на исковата молба за липса на противоправност, доколкото към датата на прекратяване на изпълнителното дело № 1569/2020 г. на ЧСИ Якимов, „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД е бил заличено, а носител на вземанията по изпълнителния лист по ч. гр. д № 13453/2016 г. по описа на СРС бил „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като универсален правоприемник на „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД, не се споделят. Действително от справка в ТР се установява, че на 21.01.2021 г. се е осъществило преобразуване, като „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД се е вляло „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. От една страна, твърденията в исковата молба са за противоправно поведение, изразяващо се във водене на изпълнително производство без правно основание, а и към датата на образуване и към датата на реализирания имуществен разход от ищеца /заплатеното адвокатско възнаграждение/, изпълняемо право не е съществувало в полза на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Универсалното правоприемство е настъпило в по-късен момент, като същото не заличава последиците по противоправното поведение на Изпълняемо право не е съществувало в полза на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до този момент. От друга страна, взискателят, чрез натоварените за това служители, е поискал прекратяване на изпълнението на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК, като и от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК следва, че винаги 4 разноските по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1 ГПК /извън хипотезата само на плащане след започване на изпълнителното производство/ производство следва да се поемат от взискателя.

Налага се извода, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното възнаграждение по изпълнителния процес, образуван въз основа на издаден в полза на друг правен субект изпълнителен титул без наличието на представителна власт за това и прекратен по изричното желание взискателя. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар, респективно не би претърпяла вреди, ако не беше образувано изпълнително дело № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, прекратено от взискателя по реда на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно по делото се доказва, че имущественият разход /претърпяната загуба/ в размер на 300 лв. от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение е настъпил поради предприетите противоправни действия от страна на служител/и на ответника.