Решение № 11509 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11509 гр. С., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110156078 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 128745/31.10.2025г. на СГС, по която е образувано гр.д. № 12272/2025г. на СГС. Същото е прекратено с Определение № 21813/05.11.2025г. и изпратено на родово компетентния да разгледа спора Софийски районен съд.

Ищците А. П. П. и С. Г. П. чрез адв. Г. Г. – АК-С., са предявили срещу ответницата Р.

Б. К. искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да заплати на всяка от тях: по 6518,97 евро /12750,00 лева/ обезщетение за лишаването за периода м.11.2020г.-м.03.2025г. от ползването на собствената на всяка ищца идеална част от недвижим имот – апартамент в град С., ул. „*************“ № 1, първи надпартерен етаж, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /31.10.2025г./ до окончателното изплащане на сумата; по 2261,91 евро /4423,91 лева/, представляваща лихва за забава върху главницата за период 01.12.2020г.-30.10.2025г.

Ищците твърдят, че въз основа на наследствено правоприемство от П.А.П. са придобили общо 1/2 идеална част от недвижим имот - апартамент в град С., ул.

„*************“ № 1, първи надпартерен етаж, със застроена площ от 79,43 кв.м., с прилежащите му избено и таванско помещение и заедно с 240/3000 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място. Останалата половина се притежавала от ответницата Р. Б. К..

До началото на 2020 г. ответницата ползвала еднолично имота, като заплащала наем на ищците за ползването на собствената им общо 1/2 ид.ч. от апартамента. След като преустановила плащанията за ползването и лишила ищците от достъп до имота, последните ú изпратили нотариална покана за заплащане на месечен наем за ползването на идеалните им части, както ú заявили желанието си за тяхната продажба срещу конкретна цена. Тъй 1 като ответницата не отговорила на поканата и не осигурила достъп до имота, ищците инициирали съдебна делба - гр. д. 12463/2021 г. на 72 състав, СРС. По това дело ответницата възразявала, че е придобила идеалните части на ищците по давност, като впоследствие делото било спряно по желание на страните за извънсъдебно споразумение. Имотът бил продаден през м.04.2025 г., но, въпреки това, ищците сочат, че не са получили обезщетение за ползването от ответницата на идеалните им части от имота за периода от м.11.2020 г. до м.03.2025 г. При това положение ответницата дължала обезщетение за ползването, както и лихва за забава. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищците не се явяват, като се представляват от адв. Г., който поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Б. К. чрез адв. М. П. – АК-С., е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 68468/04.03.2026г. на СРС, с който оспорва исковете като неоснователни. Заявява и не оспорва, че между страните имало установени наемни правоотношения, които на се прекратявани. Това водело до неоснователност на заявени претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС. Оспорва, че в периода от 03.05.2024 г., когато делбеното производство е било спряно с влязло в сила определение, до м.04.2025 г., е ползвала имота, като всеки от съсобствениците е имал равен достъп до него. Ответницата извършила множество подобрения на имота на стойност от 10 000 евро, като в условията на евентуалност, ако съдът признае претенциите на ищците, прави в възражение за прихващане с вземането на ищците до тази сума /по 5000,00 евро за всяка ищца/. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. В насроченото по делото открито съдебно заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. П., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е за ищците. Същите следва при условията на пълно и главно доказване да установят, че процесната вещ е съсобствена между страните, че тя се ползва само от ответницата, а ищците са лишени от възможността за това, както и че са отправили покана до ползващия съсобственик-ответник да им предостави възможност за ползване, че тази покана е стигнала до нея и тя е отказала или се е противопоставила по друг начин на това. В тежест на ответницата е да установи, че е изплатила претендираните спрямо нея вземания, съответно обстоятелства, които я освобождават от такова задължение. По исковете за лихви доказателствената тежест е за ищците, които следва да установят наличието на парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата. В тежест на ответницата е да установи плащане на сумата. По възражението си за прихващане доказателствената тежест е за ответницата, която следва да установи извършване на подобрения за посочената сума, както и наличие на задължение за ищците да ú заплатят в тази връзка сочената от нея сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между страните обективно не се спори, че същите са били съсобственици /всяка от ищците на по 1/4 ид.ч., а ответницата – на 1/2 ид.ч./ на недвижим имот – апартамент в град С., ул. „*************“ № 1, на първи надпартерен етаж, с площ от 79,43 кв.м. и съответно разпределение и съседни имоти, с идентификатор 68134.106.***.1.15, ведно с 240/3000 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, мазе от 8,64 кв.м. и таван от 8,82 кв.м. Това 2 се потвърждава и от влязлото в сила Решение № 20023818/22.03.2022г. по гр.д. № 12463/2021г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав, постановено в първата фаза на делбено производство, прекратено във втората си фаза с поради спирането му по взаимно съгласие на страните и непоискване на възобновяването му в шестмесечен срок – Определение № 20134072/17.12.2024г. по гр.д. № 12463/2021г. на СРС. Съсобствеността продължава до 29.04.2025г., когато с Нотариален акт № 31/29.04.2025г., т. ІІ, рег. № 2387, дело № 114/2025г. на Нотариус № ***-М.Л.-Е., имотът е продаден на К.И.С.

С Нотариална покана от 14.08.2020г., връчена на Р. Б. К. чрез И. К. /дъщеря/ на 17.08.2020г. от Нотариус № ***-Т.М., А. П. и С. П. са заявили, че са лишени от ползването на идеалните си части от апартамента, че Р. К. не ги допуска до него и не предоставя ключ, поради което я канят да заплаща месечен наем за ползването на собствените им части от него. Дава ú се възможност да закупи дяловете на ищците срещу 70000 евро, като ú се прави отстъпка от 10000 евро поради извършен ремонт, за който се подчертава, че е направен без знанието и съгласието както на ищците, така и на техния наследодател. Отбелязано е, че до м.04.2020г. К. е ползвала дяловете им под наем, но от този момент е прекъснала наемните отношения и не е плащала наема.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със съответна компетентност, при пълно, обосновано и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за неправилност. Видно от заключението, наемната цена за периода 01.11.2020г.-31.03.2025г. за 1/2 ид.ч. от апартамента е 12939,26 евро /25307,00 лева/, а лихвата за забава върху съответно дължимите помесечно суми за главница в периода 01.12.2020г.-31.10.2025г. е натрупана в размер от 4656,69 евро /9107,70 лева/.

По делото като свидетел е разпитан Д.К.. Показанията му съдът, като прецени внимателно и по реда на чл. 172 ГПК, кредитира изцяло, като вътрешно непротиворечиви и последователни, в съзвучие с останалия наличен по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят съобщава, че познава Р. К. и А.

П. във връзка с работата си като брокер и продажбата на апартамента. Ходил е в него през периода м.05.2024г.-м.04.2025г. около 15 пъти. Достъп му е бил предоставен от Р. К.. А. и С. не е виждал в имота, като А. го упълномощила да продаде нейните и на майка ú дялове.

Знае, че страните имали спор в съда относно апартамента и поради това се продавал. На първата среща, когато се запознал с А., тя му казала, че няма достъп до апартамента, и му дала телефона на братовчедка си. Не може да прецени дали К. или някой от нейното семейство е взимал нещо от апартамента. Заварвал ги бил там само веднъж във връзка с демонтаж на климатик.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, така щото да препятства достъпа на друг съсобственик, и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства съобразно предназначението ú за задоволяване на свои нужди или потребности, то той ползва лично имота по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият 3 имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.

Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението ú за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но, имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, както и когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ - ТР 7/2012-2012-ОСГК.

Ищците и ответницата в рамките на процесния период са били съсобственици на процесния имот при съответно посочените дялове. Доказано е също така, че ищците са отправили покана за осигуряване на достъп, евентуално за плащане на обезщетение /наем/, връчена на 17.08.2020г. За пораждане на правните последици от това действие е без значение, че поканата е връчена не лично на ответницата, а на нейната дъщеря /арг. р.112/02.07.2013г.-гр.д.1011/2013г.-ВКС,ІІг.о./.

Наличните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават несъмнен извод, че ответницата в рамките на процесния период е ползвала еднолично целия апартамент без възможност за ищците да ползват дела си в него. От една страна това личи от показанията на свидетеля К., комуто именно Р. К. и семейството ú са осигурили достъп до имота, ищците там не е виждал, като едната от тях му е споделила, че няма достъп до жилището. От друга страна в Отговор на искова молба, вх. № 25110777/30.06.2021г. на СРС, депозиран по гр.д. № 12463/2021г. на СРС, 72 състав, Р. К. е заявила, че владее процесния апартамент изцяло и за себе си, т.е. признава се обстоятелство, което в контекста на настоящото производство следва да се разглежда в нейна вреда, поради което и това изявление на страната за него има доказателствена стойност за установяването му.