Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35423 от 29.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5704/2026
Вид
Определение № 35423
Подписан
29.09.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35423 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110105704 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 262375/21.08.2026 г. от ответника „К“ ЕАД за изменение на решение № 15492/04.08.2026 г. в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) да заплати на адвокат А. Л. А. 220 евро за предоставената на ищцата Г. Г. Д. безплатна правна защита. Ответникът поддържа, че възнаграждението е прекомерно предвид ниската според него фактическа и правна сложност, безспорните обстоятелства, липсата на експертиза и гласни доказателства и обема на работата на адвоката. Иска присъждането му в понисък, справедлив размер, като се позовава и на друго първоинстанционно решение по сходен спор.

В становище от 25.09.2026 г. адвокат А., като пълномощник на ищцата, оспорва молбата.

Излага извършените процесуални действия и правни съображения, моли присъдените 220 евро да бъдат запазени и иска допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за защитата във връзка с молбата по чл. 248 ГПК.

Молбата на ответника е допустима. Подадена е от страната, върху която е възложено заплащането на оспореното възнаграждение, в срока за обжалване на решението. Съдът се е произнесъл по разноските с решението, поради което искането има характер на искане за изменение, а не за допълването му.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решение № 15492/04.08.2026 г. искът за установяване на недействителността на договор за потребителски кредит № 3124246/06.02.2025 г. е уважен изцяло. При този изход на спора ответникът носи отговорност за разноските. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, въз основа на който съдът е приел, че адвокат А. е предоставил на ищцата безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв дава право на адвоката да получи възнаграждение непосредствено от насрещната страна, когато последната носи отговорност за разноски. Липсата на плащане от клиента на неговия адвокат е присъща на този законов способ и сама по себе си не изключва отговорността на загубилата страна.

Възражението за прекомерност е било направено своевременно с писменото становище на ответника от 06.07.2026 г., като в него е предложен размер от 150 лв. То е обсъдено в мотивите на решението. При повторната проверка по чл. 248 ГПК съдът съобразява критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, към които препращат чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 5 ГПК: сложността на случая, засегнатия интерес, условията и времето за извършване на защитата, както и останалите относими данни.

Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери не представляват задължителна долна граница за присъжданото възнаграждение.

Действително делото е приключило след едно открито заседание, на което страните не са изпратили представители. Не са изслушани свидетели и вещо лице. Тези обстоятелства ограничават фактическата сложност, но не изчерпват оценката на положения труд. Исковата молба се отнася до конкретен кредитен договор, приложение и общи условия, отделно възмездно 1 поръчителство, първоначален и обединен погасителен план, платежни документи и кореспонденция относно изпълнението. Спорът е обхващал задължителния ли е разходът за поръчителството при конкретните условия на кредита, известен ли е бил на кредитора и следвало ли е да се включи в годишния процент на разходите. За разрешаването му са били относими и разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз по дело C337/23.

След отговора на исковата молба пълномощникът на ищцата е подал писмено становище по доклада и по съществото на спора, поискал е представяне на документи от ответника и от „Ай Тръст“ ЕООД и е формулирал конкретни въпроси към съдебносчетоводна експертиза. В протокола от заседанието от 07.07.2026 г. исканията са оставени без уважение, тъй като съдът е намерил релевантните факти за достатъчно изяснени. Недопускането на поисканите доказателства следва да се отчете при оценката на действителното развитие на делото, но не означава, че изготвянето и мотивирането на исканията не представлява извършена правна работа. Молбите, свързани с уточняване и внасяне на държавната такса, имат по-малка тежест при тази преценка. Те не са решаващият довод в подкрепа на определения размер.

Така отчетени заедно, броят на заседанията, доказателственият обем, специфичните спорни въпроси и извършените писмени действия обосновават възнаграждение от 220 евро. То не е несъразмерно с предоставената защита и засегнатия интерес. Соченото от ответника решение на друг районен съд не налага същия размер по настоящото дело, тъй като преценката се прави според конкретните действия и сложността на този спор. Не е налице основание определеното възнаграждение да се намали до предлаганите 150 лв. или до друг по-нисък размер.

Неоснователно е и искането на адвокат А. за допълнително възнаграждение само за становището по молбата по чл. 248 ГПК. С това производство се проверява вече извършеното разпределение на разноските за приключилата инстанция. То не поражда самостоятелно право на нови разноски за изготвяне на отговор по молбата. Освен това работата, извършена след постановяване на решението, не може да служи като основание за последващо увеличаване на възнаграждението за защитата по разгледания иск. В този смисъл е и определение № 60345/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103/2021 г. на ВКС, III г. о.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „К“ ЕАД с вх. № 262375/21.08.2026 г. за изменение на решение № 15492/04.08.2026 г. по гр. д. № 20261110105704 по описа за 2026 г. на Софийския районен съд, 175 състав, в частта, с която на адвокат А. Л. А. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 220 евро на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат А. Л. А. за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за изготвеното становище по молбата по чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2