Решение № 186 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000974 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по въззивна жалба вх.№ 11037/12.11.2024год. на „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД срещу Решение № 109/10.10.2024год., постановено по т.д.

№ 83/2023год. по описа на ОС-София, с което е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл.318 от ТЗ, чл.327, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 79,ал.1 от ТЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД на „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД срещу МБАЛ „ Скин Системс „ ЕООД за следните суми : 31 460 лева, представляваща главница, стойността на дължима и незаплатена продажна цена на доставени стоки /лифтиращи конци/, дължима по фактура № 59/30.01.2018год. и 15 948.49лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2018год. до 30.01.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата от 30.01.2023год. до окончателното й изплащане и с което „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на МБАЛ „ Скин Системс „ ЕООД разноски по делото в размер на 8 344 лева.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е порочно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.

Счита се, че първоинстанционният съд бил достигнал до неправилен и необоснован извод, че подписът върху представените по делото споразумение, фактура и приемо- предавателен протокол, не бил положен от собственика на ответното дружество- К. К. - Н. - Н.. Този извод бил направен кредитирайки констатациите на една от изготвените по делото съдебно-почеркови експертизи, даващи такова заключение, въпреки наличието на противно заключение във втората съдебнопочеркова експертиза. Поддържа се също така ,че решението е постановено без да са обсъдени всички представени по делото доказателства , установяващи че стоката е доставена и употребена от ответника-вложена при лечението на пациентите. Всички тези доказателства установявали , че страните са били в търговски отношения и че ищцовото дружество е доставяло процесните консумативи, тъй като същото имало изключителни права да внА. тези консумативи в България.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени, ведно с произтичащите от това последици.

1

Във въззивната жалба са направени доказателствани искания, по които съдът се е произнесъл с Определение № 23/17.01.2025год.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружествоМБАЛ „ Скин Системс“, в който се оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Твърди се, че по делото липсвали доказателства че между страните било подписано твърдяното от ищеца споразумение, че ищецът е извършил доставка на конкретни материали, определени по качество, количество и т.н. и че такава доставка е одобрена от ответното дружество. Всички събрани доказателства по делото категорично сочели , че подобна доставка не е била договаряна и не е извършвана. Ищецът бил използвал документи с неистински подписи и съдържание и това било доказано в процеса чрез изготвената съдебно- почеркова експертиза-тази , на която се бил позовал и първоинстанционния съд, за да приеме , че подписите върху оспорените документи не са положени от доктор К. - Н..

Изложени са доводи във връзка с кредитирането на така цитираната експертиза и неоснователността на доводите на ищеца за кредитиране на другата изготвена по делото експертиза. Поддържа се , че споразумението за изплащане от 12.03.2020год. било създадено от ищеца за целите на настоящото производство и че към датата на подписването му доктор К. вече не била вписана като управител на болницата-ответник. Оспорва се приложимостта на чл.301 от ТЗ, доколкото е налице противопоставяне на фактура № 59 веднага след узнаването за нейното съществуване. Същата не била приложена към поканата на ЧСИ,но дори и да се приеме че е била приложена, за нейното съществуване е било узнато на 18.10.2022год..Фактурата правилно била изключена от доказателствения материал по делото като неистински документ, а вземане по такава фактура не било осчетоводявано в счетоводството на ответника. Претенцията на ищеца се основавала на частни документи, които били надлежно оспорени и тяхната неистинност била установена по надлежния процесуален ред.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД против МБАЛ „ Скин Системс“ ЕООД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 47 408.49 лева, от които 31 460 лева- главница , представляваща стойността на доставени стоки / лифтиращи конци/ по фактура №

59/30.01.2018год. и 15 948.49 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2018год. до датата на предявяване на иска - 30.01.2023год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.01.2023год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество били постигнали устна договорка, по силата на която ищецът бил поел задължение да достави на ответника лифтиращи капролактови конци, превързочни средства и други работни материали, необходими за функционирането на болничното заведение. В изпълнение на поетото задължение ищецът бил доставил на ответника лифтиращи конци, за която доставка бил издал фактура № 59/30.01.2018год. на стойност 31 460лева. С оглед извършената доставка за ответника било възникнало задължение да заплати на ищеца цената на доставената стока – на 01.02.2018год., което обаче не бил сторил и тя била дължима .

Ответното дружество оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на устна договореност във връзка с твърдяната доставка и съответно възлагане по доставката. Сочи , че представената от ищеца фактура не удостоверява наличието на съществуващо правоотношение между страните, още по-малко-приемането на доставката.

Фактурата представлявала частен документи и нейната доказателствена стойност следвало да преценява наред с останалите доказателства. Твърди, че липсва надлежно осчетоводяване на фактурата, както и че процесната фактура не е изпращана и получавана от него . Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В допълнителната искова молба ищецът твърди че представената от него фактура е доказателство за съществуващите между страните отношения във връзка с процесната доставка.

Доказателство за това представлявало и „ Споразумение за изплащане“ от 12.03.2020год. , с което ответника се бил задължил да заплати натрупаните задължения към ищеца във връзка и с процесната доставка. Сочи, че процесната фактура носила подпис и печат на дружеството- 2 ответник, а ако се приеме противното – то било налице потвърждаване на извършените без представителна власт действия съгласно чл.301 от ТЗ. Счита за неоснователно възражението на ответника за погасителна давност с оглед представеното споразумение от 12.03.2020год.

В допълнителен писмен отговор ответникът оспорва представеното от ищеца споразумение от 12.03.2020год, като твърди че същото не е подписано от негов представител.Сочи , че подписите под него не са на доктор К. и че споразумение , с такова съдържание, не било известно на страната. В случая не била налице хипотезата на чл.301 от ТЗ нито по отношение на процесната фактура,нито по отношение на споразумението от 12.03.2020год.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Представена е по делото двустранно подписана фактура № 59/30.01.2018год. за доставка на доставка на стоки на обща стойност 31 460лева с ДДС. Като получател на стоката е посоченМБАЛ“ Скин Системс“ ЕООД , а като доставчик- „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД. Върху фактурата е положен печат на двете дружества,както и фигурират подписи. Като получател на стоката е посочена К. К. К.-Н..

Представено е и споразумение за изплащане,сключено между МБАЛ „ Скин системс“ ЕООД, представлявано от д-р К. К. К.-Н. и „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“, представлявано от д-р Л. Д. П.. В споразумението е обективирана договорка МБАЛ“ Скин Системс“ ЕООД да заплати в 3 годишен срок от подписване на споразумението задълженията, натрупани към „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД през последните 10 години, заедно с лихвите за просрочие за сумите за неплатени трудови възнаграждения, използването на предоставени превързочни материали, лифтиращи капролактонови конци и експлоатирания инвентар, в частност заплащане по фактура № 59/30.01. 2018год. за лифтиращи конци на стойност 31 460лева. Върху споразумението фигурират печати на двете дружества, както и подписи, като за длъжника- МБАЛ“ Скин Системс“ ЕООД е посочен като подпис на д-р К. К. - Н..

Представена е и покана от д-р Л. П. като управител на „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД и „ Есте Мед“ ЕООД до МБАЛ „ Скин Системс“ ЕООД чрез ЧСИ В. Ц. за заплащане на дължими суми, в частност сумите по фактура № 59 от 30.01.2018год., за която е отбелязано че е връчена на 18.10.2022год. на „К. К. - Н.-Н. собственик на МБАЛ С.Системс“ . Върху поканата е наличен и подпис на К. Н..

Представен е приемо- предавателен протокол от 01.02.2016год., подписан от доктор Л. П. като представляващ „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД /предаваща страна /и от доктор К. К. Н.- Н. като представляващ МБАЛ „ Скин Систем“ ЕООД /приемаща страна / за предаване на стоки на обща стойност 31 460лева. Върху протокола фигурират печати на двете дружества и са положени подписи. За приемащата страна фигурира подпис посочен като положен от д-р Н..

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза , от която се установява , че в счетоводството на МБАЛ „ Скин Сървис“ ЕООД не е осчетоводена фактура № 59/30.01.2018год.

Сумата по фактурата не фигурирала и в изпратени от ищеца писма за потвърждаване на салда към 2018год. и 2019год.Установява се също така, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД.

По делото е изготвена съдебно - почеркова експертиза от в.л. К., депозирана на 03.01.2024год. В същата е дадено заключение , че ръкописните подписи под фактура № 59/30.01.2018год. и върху споразумение за изплащане от 12.03.2020год. са положени от доктор К.

К. К.- Н..

По делото е допусната повторна съдебно- почеркова експертиза , каквато е изготвена от С.

А.- вещо лице експерт - криминалист и е депозирана на 20.02.2024год. В същата е заключено, че подписите върху фактура № 59, споразумението от 12.03.2020год. и приемо-предавателния протокол от 01.02.2016год. като положени от д-р Н. са имитирани, тоест не са положени от нея.

Във въззивното производство и с оглед противоположните заключения на двете съдебнопочеркови експертизи е допуснато изслушване на тройно съдебно- почеркова експертиза, която 3 дава категорично заключение , че подписите от името на д-р К.-Н. в трите обекта на изследване фактура № 59, споразумение от 12.03.2020год. и приемо- предавателен протокол от 01.02.2016год. не са положени от нея , както и че подписите върху тях са изпълнени върху оригинала на документите и не са пренесени върху тях с техническо средство. Категорично е и заключението на експертите /заявено в с.з. на 12.03.2025год. /, че в случая не се касае за автоподлог, а за подпис, положен от друго лице.