Решение № 609 от 15.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Велико Търново, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20224100100794 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два отделни иска в условията на обективно съединяване – иск с правно 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ – за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, основани на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху всяко едно от претендираните обезщетения.

ИЩЕЦЪТ Н. А. П. твърди, че е пострадал при ПТП, осъществено на 30.06.2020 г. около 22:15 часа в гр. Свищов на кръстовището на ул. Алеко Константинов и ул.

Авксений Велешки като пешеходец. Вина за настъпилото ПТП имал водачът на л.а.

Ситроен С2 с рег. № ВТ ..... КР, К.И.К, който е имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника. Описан е механизмът на настъпилото ПТП, за което бил съставен КП № 30 от 01.07.2020г. на РУ на МВР Свищов. Непосредствено след настъпилото ПТП е приет в болница за периода от 01.07.2020г. до 04.07.2020г. с диагноза „разкъсване на средна колатерална връзка на дясното коляно. Извършена била пункция на коляното и поставяне на гипсова имобилизация. На 18.08.2020г. след извършен ЯМР била поставена диагноза „закрито вътреставно счупване на дясна голяма пищялна кост в областта на дясна коленна става, придружено с разкъсване на медиалния менискус; преразтягане на медиална колатерална лигаментна връзка и частична руптура на предна кръстна връзка;

1 разкъсно-контузна рана на главата на очницата. Ищецът предявил пред ответника извънсъдебно своята претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди във връзка с това увреждане на здравето, като било платено застрахователно обезщетение в размер на 1482,60 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 17,40 лв. такова за имуществените вреди. Предявил в последствие своята претенция и по съдебен ред и с решение № 405 от 04.10.2021г. по гр.д. № 727/2020г. по описа на ВТОС, потвърдено с решение № 43 от 24.03.2022г. по в.гр.д. № 28/2022г. по описа на ВТАС му било присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 28517,40 лв. и 490,01 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди. Твърди, че на 26.04.2022г. след влизане в сила на горепосоченото решение отново посетил МБАЛ „Стефан Черкезов“ АД и след направен му ЯМР на дясното коляно поставили диагноза – мукоидна дегенерация на предна кръстна връзка, ганглионна киста на задна кръстна връзка – 9 мм, руптура на заден медиален менискусен рог 6 см., ставен излив, травматична увреда на инфрапателарната мастна торбичка, оточни меки тъкани вентрално на пателарния легамент“. Хоспитализиран бил за периода от 31.05.2022г. до 02.06.2022г. в Отделение ортопедия и травматология МБАЛ Майчин дом Варна ЕООД, където била извършена оперативна интервенция и проведено лечение. Въпреки това оплакванията му продължили, поради което на 20.06.2022г. и на 28.06.2022г. отново посетил лекар и била извършена нова оперативна интервенция. Ищецът твърди, че търпи и продължава да търпи допълнителни болки и страдания, извън тези обезщетени по горецитираното дело, свързани с допълнителното увреждане на здравето, което било в причинно следствена връзка с първоначалното увреждане. Твърди, че трудно се движи и осъществява физическа активност, което допълнително влияе негативно на неговата психика – изпитвал чувство за ненужност и се усещал в тежест на близките си, отчаян и песимистично настроен за своето бъдеще. Това са допълнителни увреждания от неимуществен характер, които са извън вече обезщетените. Твърди, че за лечението е направил и разходи в размер на 740 лв. Твърди, че на 19.10.2022г. отправил до ответника извънсъдебно искане за заплащане на допълнително обезщетение на основание на договора за „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но застрахователното дружество го уведомило писмено, че отказва да заплати допълнително обезщетение. Предвид това ищецът моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже твърденията си да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за допълнително претърпените след 26.04.2022г. неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в причинна връзка с настъпилото ПТП на 30.06.2020г., както и обезщетение в размер на 740 лв. – за претърпените имуществени вреди. Претендира лихва върху това обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОТВЕТИНКЪТ Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ 2

И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК 200299615 чрез пълномощник адв. Н. Л. в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Оспорва допустимостта на иска. Излага доводи, че този въпрос е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 727/2020г. по описа на ВТОС, чието решение е потвърдено от ВТАС. В мотивите на решението съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е изследвал и е отчел напълно възможността за последващо влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Твърденият от ищеца ексцес на практика бил взет предвид в първото производство.

Поради това прави искане да не се допускат до разглеждане предявените искове.

Ответникът оспорва изцяло основателността и размера на предявените искове.

Признава обстоятелствата относно настъпилото ПТП и претърпените имуществени и неимуществени вреди, за които е налице и влязло в сила решение и е присъдено обезщетение. Оспорва всички описани в исковата молба допълнителни увреждания, неблагоприятни здравословни последици, включително и по отношение засягане психиката и душевния живот на ищеца. Всички описани в исковата молба допълнителни увреждания не били в пряка причинно следствена връзка на настъпилото на 30.06.2020г. ПТП. Твърди, че тези допълнителни увреждания са резултат от други дегенеративни заболявания на ищеца от преди датата на настъпилото ПТП. В случай, че съдът не уважи тези възражения и приеме, че е налице ексцес, то се оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди. Прави възражение за принос от страна на ищеца за тези увреждания, поради неглижирането на собственото си здраве, неполагане на достатъчно грижи и своевременни такива, което е довело до влошаване на здравословното състояние.

Ищецът бил допринесъл за своето увреждане и вследствие на непредприемане на операция за смяна на увредената става, което довело до настъпване на усложненията и липсата на възможност за пълното му възстановяване, поради което продължава да търпи болки и страдания. Оспорва основателността и на претендираната лихва, поради неоснователност на главния иск. Предвид това моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, представляван от адв. С. С. поддържа предявения иск. Поддържа тезата, че не търсят обезщетение за ексцес, при който има влошаване на здравословното състояние, о се твърди, че е претърпял допълнителни неимуществени вреди и имуществени такива във връзка с допълнително лечение на травмата получена от описаното в исковата молба ПТП, претърпени болки и страдания и неудобства в резултат на това допълнително лечение, което е в причинно следствена връзка с настъпилата при ПТП от 30.06.2020г. травма.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

3

Безспорно е обстоятелството, че на 30.06.2020г., около 22.15 часа, на кръстовище на ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Авксентий Велешки“ в град Свищов е настъпил пътнотранспортно произшествие със застрахования при ответника лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. № ВТ ..... КР, управляван от водача К.И.К, при който пострадал е ищецът Н. А. П. като пешеходец. В резултат на това произшествие получил следните увреждания на здравето - закрито вътреставно счупване на дясна голямопищялна кост в областта на дясна колянна става, придружено с разкъсване на медиалния менискус, преразтягане на медиалната колатерална лигаментна връзка и частична руптура на предна кръстна връзка, разкъсно-контузна рана на главата и очницата.

С решение № 405 от 04.10.2021 година, постановено по гр.д. № 727/2020г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, потвърдено с решение № 43 от 24.03.2022 година, постановено по ВГрД № 28/2022г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, влязло в сила на 24.05.2022 година, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 28 517.40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени в резултат горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на 12.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 490.01 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението. Видно от мотивите на това решение, при определяне размерът на обезщетението за неимуществените вреди съдът е съобразил внезапността на инцидента, възрастта на пострадалия, вида и характера на получените телесни увреждания и тяхната тежест, времетраенето на оздравителния процес за найтежкото от тях – вътреставното счупване на голямопищялната кост в областта на дясната коленна става, провежданото продължително време лечение, характера и интензитета на болките и страданията, изживения шок от случилото се, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца, предизвиканото безсъние, нервност и тревожност, намалена работоспособност, което е довело до социална изолация на ищеца. Съдът в мотивите си е изложил също така, че е съобразил при определянето размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и наличието на трайни и невъзстановими последици и двигателен дефицит, които са пожизнени и биха настъпили и при навременно и адекватно лечение на пострадалия, което е променило в негативен аспект качеството на живот на ищеца и обичайния му ритъм, двигателна активност и каквато и да било деятелност.

Предмет на претенцията за обезщетение в настоящото производство според твърденията в исковата молба са претърпените неимуществени вреди, поради извършена оперативна интервенция след 26.04.2022 година иначе казано след влизане 4 в сила на решението по горепосоченото дело. Твърдят се допълнителни вреди от това допълнително лечение, наложило се в последствие, а не поради влошаване на здравословното състояние.

По делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключение по която е изготвил д. Трифонов – ортопед-хирург. Вещото лице е посочило, че до 26.04.2022 г. увреждания на опорно-двигателния апарат на Н. П. са навяхване на дясната колянна става с разтягане и частично разкъсване на медиалната колатерална връзка, констатирани на 07.07.2020 г. д-р Саркар. На 18.08.2020 г. след направено ядрено-магнитно изследване е установено депресионно счупване на латералното тибиално плато, разкъсване на медиалния тибискус/минискус/ и разтягане 26.04.2022г. са констатирани увреждания на дясна колянна става, които вещото лице разделя в 3 групи: първа група- Травматични увреди. На ЯМР изследване, направено на 26.04.2022г. е установено зарастване на фрактурата на латералното тибиално плато, разкъсване на задния рог на медиалния минискус, травматична увреда на инфрапателарната мастна торбичка и оточни меки тъкани вентрално от лигамента на пателата. На направената артроскопска операция на 01.06.2022г. се потвърждава разкъсването на медиалния минискус. Втора група Дегенеративни увреди. Тук влизат мукуидната дегенерация на предната кръстна връзка и описаната гангрионна киста на задна кръстна връзка, както и описаната параменискусна киста на латералния минискус. Всичко това е описано в ядрено-магнитното изследване от 2022г. От оперативния протокол от 01.06.2022г. вещото лице констатира, че дегенеративното заболяване е хондропатията на медиалния тибиален кондил. При разпита в съдебно заседание на латералната колатерална връзка. След вещото лице сочи, че дегенерацията се дължи на възрастта и не е резултат от травмата.