Решение № 309 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110166774 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответника „АУ“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „С. 83“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 17, 550.00 лева - представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди от лица, действащи от името и за сметка на „АУ“ ЕООД при ползване на нает търговски обект, представляващ самостоятелно заведение, състоящо се от търговска зала, лятна градина с обща площ 80 кв.м., находящ се на адрес: гр. София, кв. „Овча купел“ ул. 747 № 5, изразяващи се в унищожаване и повреждане на имущество на ищеца през периода 27.03.2019 - 01.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 1,082.16 лева , представляваща платена сума за разходи за питейна вода и електрическа енергия, потребени от ответника по време на действието на договор за наем от 27.03.2019 г. самостоятелно заведение, състоящо се от търговска зала, лятна градина с обща площ 80 кв.м., находящ се на адрес: гр. София, кв. „Овча купел“ ул. 747 № 5, дължими за периода май - юни 2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че на 27.03.2019 г. с ответника е сключил договор за наем, съгласно който ищецът, в качеството си на наемодател, предоставил на ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване самостоятелен обект - самостоятелно заведение, състоящо се от търговска зала, лятна градина с обща площ 80 кв.м., находящ се на адрес гр.

София, кв. „Овча купел“ ул. 747 № 5. Посочва, че съгласно пет отделни анекса към договора за наем, срокът на договора и възнаграждението са били периодично изменяни като ответникът е държал имота до 01.06.2023 г., когато договорът е прекратен поради изтичането му. Ищецът поддържа, че след получаването на обекта са констатирани редица увреждания, 1 причинени виновно от наемателя, както следва: дистанционно на телевизор на стойност 50 лева; два броя големи маси на обща стойност 400 лева; седем броя оранжеви стола на обща стойност 700 лева; десет броя високи столове на обща стойност 1000 лева; един брой сладкарска витрина на стойност 2500 лева; Един брой входна плъзгаща врата - механизъм и дръжка на стойност 3000 лева; един брой счупена дръжка на втора входна врата на стойност 50.00 лева; три счупени стъкла на входна врата на обща стойност 350.00 лева; унищожени текстилни щори на стойност 500.00 лева; унищожена дървена ламперия на стените на заведението - 1000.00 лева; унищожени всички интериорни дървени ламперии по стените 3200 лева; външна плъзгаща врата, която е огъната - един брой на стойност 200.00 лева; унищожен бойлер на стойност 300.00 лева; лунички - крушки на стойност 200.00 лева; пребоядисване на стени на заведението - 2000.00 лева; пребоядисване на тоалетна - 150 лева; подмяна на външното фолио на стъклата - общо за 350.00 лева; два броя стъклопакет на стойност 500 лева; плочките пред входната врата на заведението на обща стойност 400.00 лева; бар-плотовете и вратички на мебели - 800 лева. Сочи, че общият размер на увреденото имущество, което не се дължи на обичайно захабяване и амортизация възлиза на сумата в размер от 17 550 лева. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил и използваната от него електрическа енергия и вода, възлизаща на сумата в общ размер от 1082,16 лева. Моли за уважаване на предявените искове, като претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подавал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Посочва, че наемната цена на имота е в размер на 1000 лева, като при подписването на договора Наемателят заплаща депозит в размер на 2000 лева като гаранция за изпълнението на договора за наем. Посочва, че към Договора за наем е съставен Приемо-предавателен протокол на 01.04.2019 г., в който страните са описали оставения за ползване инвентар - движими вещи, които се отдават под наем ведно с недвижимия имот, предмет на договора, като в същия изрично са посочени и движимите вещи, които са взети от Наемодателя и не са оставени за ползване в имота, а именно: маси 8 малки маси и 2 големи, 10 високи столове; хладилници - 4 броя и сладкарска витрина - 1 брой. Твърди, че в Приемно -предавателният протокол има и отбелязване, че единият механизъм на вратата е счупен. От изложеното посочва, че следва да се приеме, че претендираните под номера 2, 4 и 5 (два броя големи маси на обща стойност 400 лева, десет броя висока стола на обща стойност 1000 лева и един брой сладкарска витрина на стойност 2500 лева) движими вещи са взети от Наемодателя при предаване владението на имота, като същите не са оставени за ползване в помещението, а претендиралата повреда под номер 7 (един брой счупена дръжка на втора входна врата на стойност 50.00 лева) е съществувала и е отбелязана като повреда при предаването на имота за ползване, и същата не е в следствие на неправомерни действия от страна на Наемателя. Навежда твърдения, че със заплатения от него депозит в размер на 2000 лева (гаранция за изпълнението на договора за наем), която не му е възстановена след изтичане на наемния период от ищеца, последният е удовлетворил вземането си за заплащане на вода и електроенергия.

В законоустановения срок по чл. 211 ГПК е подаден насрещен осъдителен иск от 2

„АУ“ ЕООД срещу „С. 83“ ЕООД за осъждане на последния да заплати сумата от 4550 лева, представляваща направените подобрения в имота, довели до увеличаване на неговата стойност. Ищецът по насрещния иск навежда твърдения, че през целия период на договора, имотът е стопанисван с грижата на добър стопанин от негова страна, като е направил ремонти, с които е допринесъл на увеличаване на неговата стойност, а именно: изграждане на преградна стена за обособяване на две помещения в заведението - гипсокартон 10 квадратни метра и други материали на стойност в размер на 1000 лева и труд - 1500 лева; поставяне на външни лампи на стойност - 500 лева; ремонт на тоалетна (поставяне на ново казанче) на стойност - 500 лева; ремонт на шапка на професионален абсорбатор в кухненско помещение на заведението - положен труд на стойност 300 лева; подмяна на ВиК инсталация в кухнята на заведението - труд на стойност - 400 лева и материали - 350 лева. Посочва, че подобренията са направени след наемането на имота на 27.03.2019 г. и със знанието и съгласието на собственика, с оглед на което последният се е обогатил неоснователно със стойността на направените подобрения. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Моли съда да уважи предявения иск.

В законоустановения срок ответникът по насрещния иск оспорва претенцията за изграждане на преградна стена, защото стената е направена без знанието и съгласието на наемодателя и защото представлява незаконно преустройство. Счита, че ищецът по насрещния иск може да иска само по-малката стойност от увеличената стойност на имота в резултат на подобренията и извършените от него разходи. Оспорва претенциите за ремонт на тоалетната и за ремонт на шапка на професионален абсорбатор в кухненското помещение и подмяна на ВиК инсталацията в кухнята, защото представляват „дребни поправки” и са в тежест на наемателя. Твърди, че тоалетното казанче се е повредило в резултат на използването му от клиенти на наемателя и поради това твърди, че той носи отговорност. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с предявената с главния иск сума.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с първоначално обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието през исковия период на наемно правоотношение между страните и предаване на наетия имот на наемателя, както и размера на разходите за ел. енергия и питейна вода за имота през процесния период, а при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че ги е заплатил.

По исковете с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за претърпени загуби по време на ползването на вещта в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на договор за 3 наем за процесния имот; прекратяването на договора; настъпването за ищеца на вреди от ползването на имота от ответника, което предполага ищецът да установи конкретното състояние, в което имотът му е бил върнат от наемателя след прекратяване на ползването, стойността на необходимия ремонт за възстановяване на имота в състоянието, в което се е намирал към момента на предаването му на наемателя, а в тежест на ответника да докаже, че настъпилите в имота вреди се дължат на причина.

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване следните обстоятелства: обогатяване на ответника, своето обедняване, размера на обогатяването и обедняването, както и наличие на връзка между обогатяването и обедняването.

В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, обективиран в Определение № 16607 от 17.04.2024 г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните по делото е имало валидно сключен договор за наем от 27.03.2019 г. , съгласно който ищецът, в качеството си на наемодател, предоставил на ответника, в качеството му на наемодател, за временно и възмездно ползване самостоятелен обект - самостоятелно заведение, състоящо се от търговска зала, лятна градина с обща площ 80 кв.м., находящ се на адрес гр. София, кв. „Овча купел“ ул. 747 № 5.

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД:

По делото е приложен договор за наем на недвижим имот от 27.03.2019 г. между „С.83” ЕООД, в качеството на наемодател, и „АУ” ЕООД, в качеството на наемател.

Съгласно чл. 2.5 наемната цена не включва консумативни разходи, които съгласно чл. 3.2. са в тежест на наемателя и включват разходи за електрическа енергия, студена вода и пр.

Съгласно чл. 3.3. наемателят е длъжен да заплаща за своя сметка разходите по отстраняване на всички дребни повреди, които се дължат на обикновеното ползване на имота. Съгласно чл. 3.5. наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени по време на ползването на имота, освен ако се окаже, че те не са причинени виновно. По делото са приложени анекси към договора от 23.03.2020 г., от 01.06.2020 г., от 01.06.2021 г., от 01.12.2021 г. и анекс от 01.06.2022 г., с които многократно е продължавано действието на договора до 01.06.2023 г.

Посочения договор и анексите към него представляват частен диспозитивен документ и обвързват страните по делото, доколкото не е оспорена неговата автентичност по уредения в ГПК начин.

По делото е приложена и приета Разписка № 0400020388212056 от 20.11.2023 г., с която се удостоверява извършено плащане по фактури № 98508953/30.06.2023 г. на стойност 13,74 лв., № 362774125/09.09.2023 г. на стойност 6,07 лв. за потребена електрическа енергия за периода от 22.07.2023 г. до 21.08.2023 г., № 364569127/09.10.2023 г. на стойност 5,62 лв. за потребена електричесна енергия за периода 22.08.2023 г. до 19.09.2023 г., № 090088848392/09.11.2023 г. на стойност 12,91 лв., представляващи неустойка по предходни 4 вземания, както и фактура № 366293324/09.11.2023 г. на стойност 5,99 лв. за потребена електрическа енергия за периода от 20.09.2023 г. до 20.10.2023 г. и е отразено съдебно вземане на обща стойност 879,34 лв.