Решение № 873 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330118020 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по **тъпила искова молба от М. С. Н., с ЕГН: **********, чрез адв. Р. П. от ** против И. В. З., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност /главен иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 СК, във вр. с чл. 127 ЗЗД/ и евентуален иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 979,60 лв., представляваща общо заплатена от ищцата сума за погасяване на задължения(главница, лихви и разноски) по Договор за потребителски кредит № **г., която сума била отнесена за погасяване на лични задължения на ответника по Изпълнително дело № **г. по описа на **, **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 500лв., представляваща заплатена от ищцата през 2014г. сума от получен неин личен кредит за покрИ.е на личното задължение на ответника по Изпълнително дело № **г. по описа на **, **, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размер на обедняването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши с., като бракът им е прекратен със съдебно Решение № **г., **тановено по гр.д.№ **г. по описа на 1

Районен съд-Пловдив, II бр.състав.

Излага се, че по време на гражданския брак между страните, срещу ответника е било образувано Изпълнително дело № ** г. по описа на **, рег.

№ ** на **, с район на действие **, **ледното образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2014г. от Окръжен съд -Пловдив по в. гр.д. №**., касаещо лично парично задължение на ответника с деликтен произход към взискателя и **традалата от деликта - **, възлизащо към дата 24.02.2014г. на сумата в размер на 14 514.78лв. Твърди се, че към онзи момент ответникът е нямал лични парични средства, за да погаси цялото си личното парично задължение по цитираното по- горе изпълнително дело, а и с оглед факта, че за събиране на личния му дълг, ** е насочил изпълнение (възбрани и евентуална продажба) на придобитото по време на брака с ищцата, в това число и семейното им жилище, то ищцата изтегли за нуждите на семейството им потребителски кредит от банка „СИБАНК ЕАД" ( влята в Обединена българска банка АД (ОББ)) за сумата в размер на 15 000 лв., за да осуети продажбата на семейното жилище и да погаси задължението на съпруга си.

Твърди се, че на 05.06.2014 г. ищцата усвоила и изтеглила в брой част от отпуснатия кредит, а именно 14500 лв., която сума била предадена на ответника и със същата тази сума, плюс парични средства предоставени от самия ответник, **ледният погасил изцяло парично задължение по цитираното по-горе изпълнително дело. Остатък от потребителския кредит в размер на 500лв. е бил използван от ищцата за **рещане на различни по вид семейни нужди. Към дата на подаване на настоящата искова молба **оченият по-горе банков кредит бил предсрочно погасен, като цялата изплатена сума по кредита( главница, лихви и такси за обслужване) възлиза на сумата в размер общо на 21 697,11 лв., от която сума била заплатена от ищцата.

Излага се, че когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. Предвид това, че вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от с.те. Навеждат се подробни съображения за наличие на солидарност между ищцата и ответника по отношение на банката за целия дълг по договора за банков кредит, но във вътрешните им отношения отговорност за погасяване на **очения по-горе банков кредит носи единствено ответникът тъй като с придобитото от банката имущество (парични средства в размер на 14500 лв.), за което отговарят солидарно двамата с., е погасено изцяло лично негово парично задължение, с което той се е обогатил за сметка на ищцата.

Поддържа се, че ищцата е заплатила по изтегления кредит общо 21697.11 лв., от която сума, дори да се приспадне изцяло сумата от 722.51 лв., то разликата до общо платената 21697.11 лв., а именно: 20979,60 лв. се явява неоснователно заплатената от ищцата сума за погасяване главници, лихви и разноски по изтегления кредит в размер на 14 500 лв., и която разлика се дължи във вътрешните отношения между солидарните длъжници само от 2 ответника, заради погасяването на негов личен дълг.

Сочи се, че в случай, че по делото се приеме, че изтегленият банков кредит е личен кредит на ищцата, а не общ на бившите с., то при условията на евентуалност се претендира ответникът да бъде осъден да заплати/възстанови на ищцата сумата в размер на 14500лв., явяваща се заплатената от ищцата през 2014г. сума, от получения личен неин кредит, за покрИ.е на личното задължение на ответника по цитираното по-горе изпълнително дело, и с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размера на нейното обедняване. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е **тъпил писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че в случай, че спорът се разглежда на извъндоговорно основание, то главната и евентуалната претенцията на ищцата за връщане на сума от 14 500 лева, е погасена по давност, доколкото е приложима общата 5- годишна давност, която е изтекла на 05.06.2019 г.

Ответникът оспорва факта, че семейното жилище на с.те се намира на адрес: град **, както и че наложената възбрана върху същото като семейно жилище е мотивирало ищцата да стане заемател, за да се удовлетвори семейна нужда - да не бъде продаден имотът на публична продан. Сочи, че процесният имот през **ледните повече от 30 години се използва единствено от ответника за осъществяване на з. и в **ледствие на търговска дейност, като имота се намира и стъкларската работилница на ответника, който имот никога не е служил за семейно жилище на страните.

Излага се, че ответникът не е знаел за сключения от ищцата договор за потребителски кредит от 05.06.2014 г., а поръчител по заемното правоотношения на ищцата е **. Ето защо, договорът, сключен от ищцата на 04.06.2014 г. касае лично нейно задължение, натрупано от увлечението й по лотарийни игри и игра на тото.

Ответникът сочи, че дългът по Изпълнително дело № ** г. на ** е изцяло заплатен от него със собствени спестени средства от търговската си дейност, като на 06.06.2014 година е превел от личната си банкова сметка, открита в „Първа инвестиционна банка", по сметка на ** ** сумата от 14 968 лева, поради което предявеният главен иск, а и евентуален такъв се явяват неоснователни. Оспорва се и твърдението за наличие на личен дълг на ответника по изп. дело № ** г. Настоява се за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че са бивши с., като бракът им е прекратен с Решение № **г., **тановено по гр.д. № **г. по описа на ПРС, I I бр. състав.

Със същото решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в ** след прекратяването на брака на ответника И. З..

С Решение № **г. на ПРС, влязло в законна сила на **г., ответникът И.

3

З. е бил осъден да запати на Е.Л. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от куче с порода „**“, собственост на З., извършено на **г. в **., както и сумата от 488, 15 лева – имуществени вреди.

Видно от представените по делото преписи от изпълнително дело № **г. по описа на **, рег.№ ** на **, с район на действие **, се установява, че по време на брака между страните срещу ответника е било образувано цитираното по-горе изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2014г. от Окръжен съд –Пловдив по в. гр.д. №**., с което е потвърдено Решение № **г. на ПРС. Отделно от горното, въз основа на представения и неоспорен от ответника документ - **тановеление за налагане на въззбрана по изпълнително дело №**г. по описа на **, рег.№** на **, с район на действи **, се устонови и доказа, че по отношение на имущество СИО са предприети изпълнителни действия, целящи бъдещото одовлетворяване на вземанията на взискателя по изпълнтелното дело.

От събраните писмени доказателства се установява, че ищцата сключила със „СИБАНК“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **г., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 15 000 лева за 120 месеца, като общата дължима сума по договора за кредит възлизала в размер на 26 234, 77 лева.

Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото с. ** които напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и се кредитират от настоящия съдебен състав.

В първото по делото открито съдебно заседание на 08.06.2023г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 05.06.2014г. ищцата е предала сумата по усвоения банков кредит на ответника с цел погасяване на задълженията по изпълнителното дело.

Ищцата основава предявените в условията на евентуалност осъдителни искове на твърдението, че същата усвоила и изтеглила в брой част от отпуснатия й потребителски кредит в размер на 14 500 лева, която сума в**ледствие предала на ответника и със същата сума и лични средства на самия ответник, **ледният погасил изцяло задължението по изпълнителното дело.

Правният спор между страните се свежда до това дали изтегленият от ищцата потребителски кредит е за задоволяване на нуждите на семейството по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, предвид обстоятелството, че със същия е погасено задължение на ответника от деликтен характер по Изпълнително дело № ** г. по описа на **, рег. № ** на **.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове в условията на евентуалност - главен иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 СК, във вр. с чл.

127 от ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.

По предявения главен осъдителен иск:

За да бъде основателен предявеният главен иск с правна квалификация 4 чл. 32, ал. 2 СК, във вр. с чл. 127 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже реализирането на следните юридически факти: между страните да е съществувало брачно правоотношение; поемането на задължение по време на действието на брака; погасяване на задължението от страна на ищеца, както и че поетото задължение е във връзка със задоволяване на нужди на семейството.

В настоящия случай съдът намира за необходимо да отбележи, че солидарната отговорност на с.те е обусловена от това дали заетата сума е ползвана за нужди на семейството, като солидарната отговорност в хипотезата на чл. 32, ал. 2 СК не възниква автоматично единствено с получаване на заемната сума, а е обусловена от това дали тя е била усвоена пряко за задоволяване на нуждите на семейството.

В разглеждания случай, бракът между ищцата М. Н. и ответникът И. З. е сключен при действието на СК от 1985 г. (отм.), но е бил прекратен при действието на СК от 2009 г., което определя приложимост на правилата на действащия СК че имуществените отношения на с.те( § 4 ПР на СК). Няма данни за регистриран от това семейство имуществен режим в отклонение от диспозитивно предвидена общност на с.те, поради което за сделките, свързани с поемане на разходи се прилага императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК. Правилото обаче има строго очертано приложно поле, ограничено до онези разходи, които по естеството си са предназначени за задоволяване на нуждите на семейството. Такива са задълженията, срещу които семейството придобива консумативите, необходими за битовите потребности на общото домакинство (храна, стоки, продукти, материали, необходимите за съвместния живот и оправданите не**редствени лични нужди на членовете на семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.