Определение № 607 от 16.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. Варна, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500273 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е въз основа на определение № 1618 от 07.02.2024 год., постановено по ч.гр.д. № 1486/2024 год., по описа на ВРС, 30 състав, с което е повдигната препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду Варненски районен съд и Районен съд – Разград за разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от “Явор Гардън“ ЕООД срещу Ф. Н. Х. и Р. Н. Х..

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира, че местно компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е Районен съд – гр. Варна, по следните съображения:

Видно от данните по делото, производството пред РС-Разград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от “Явор Гардън“ ЕООД срещу Ф. Н. Х. и Р. Н. Х. за вземане, представляващо неплатена част от цена на право на строеж и мораторна неустойка, произтичащи от нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 169, том I, рег.№ 770, дело № 157 от 2021 год.

Сезираният съд е възприел претенцията като иск, насочен срещу потребители на услуга и като се е позовал на разпоредбата на чл.113 ГПК, е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на съда, в чийто район се намира настоящият адрес на длъжниците.

Като е изложил мотиви, че договорът, от който произтича претендираното от заявителя вземане, не може да се характеризира като потребителски договор, ВРС е повдигнал спор за подсъдност, съгласно чл.122 ГПК.

Настоящият състав не споделя изводите на РС – Варна.

Понятието "потребител" е дефинирано в разпоредбата на чл.2, б.“б“ от Директива 1

93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори и съгласно същата „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

На основание пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП, това определение е въведено в националното законодателство с разпоредбата на пар.13 ал.1 от ДР на ЗЗП, която сочи, че "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност."

Във връзка с приложението и тълкуването на понятието и вече отправените запитвания по приложение на чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИД относно неравноправните клаузи в потребителските договори е формирана практика на Съда на европейския съюз, според която под "потребител" следва да се разбира всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Съдът съобразява и дело C-74/15, Dumitru Tarcгu, I. Tarcгu срещу Banca Comercialг Intesa S. Romвnia SA и др., в което е разяснено, че директивата се прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13, а именно трудовите договори, договорите във връзка с наследствени права , договорите в областта на семейното право и дружествени договори и устави на дружества. Поради горното, предметът на договора е ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните в зависимост от обстоятелството, дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност.

Понятието "потребител" по смисъла на чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. В този смисъл е и разрешението дадено по Дело C-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на член 2, букви б/ и г/ от Директива 2011/83 ЕС относно понятията "търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че действията на физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед всички релевантни за случая обстоятелства. В допълнение, в съображение 17 от Директива 2011/83, посочвайки договорите с двойна цел, се предвижда, че: "когато договорът е сключен за цели отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън нея и когато търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител".

2

Настоящият съдебен състав възприема дадените от СЕС и формираната въз основа на горните разрешения практика на ВКС относно тълкуванията на понятието "потребител" по смисъла на чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. Така, съобразявайки, че предмета на договора, от който произтича вземането на заявителя, не е сред изключените от Директивата и че от останалите налични данни по делото се формира извода, че при длъжниците, в качеството им на страна по него, участва поради интереси, които са извън рамките на тяхната търговска или професионална дейност, намира, че същите са потребители по смисъла на чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО и пар.1, ал.1 предл.2 от ДР на ЗЗП.

Аргумент за горното е и ТР № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г., с което е дадено разрешението, че след изменението на чл.113 ГПК дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес.

Предвид настоящият адрес на двамата длъжници в гр.Варна, се налага извод, че правилно РС-Разград е приел, че не е местно подсъден да се произнесе по сезиралото го заявление.

Ето защо, местно компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е Районен съд – гр.Варна.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – гр.Варна за местно компетентен съд да разгледа заявление вх. № 465/17.01.2024 год. /вх.№ на РС Разград/ за издаване на заповед за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от “Явор Гардън“ ЕООД срещу Ф. Н. Х. и Р. Н. Х., комуто ИЗПРАЩА делото за произнасяне.

Препис от настоящото определение да се изпрати по ч.гр.д. № 87/2024 год., по описа на РС-Разград, за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3