Решение № 12273 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12273 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110154913 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Г. Б. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** Ляв, чрез адв. Б. Г. Й., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, ****, обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- срещу ответника Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от ****, установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит **** от 08.06.2025 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречието му със закона;

- срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.06.2025 г., сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД поради липса на основание.

Ищецът по главния иск Г. Б. У. извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 08.06.2025 с ответника „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за потребителски кредит № **** за сумата от 5200 лв. и застрахователна премия в размер на 1049,72 лв., срок на договора 24 месеца, подлежащ на връщане на 24 месечни вноски, с фиксиран лихвен процент 50%, ГПР 63,21 % и общ размер на всички плащания 10099,34 лв. Сочи, че договорът за потребителски кредит бил обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 08.06.2025 г., сключен с ответника „Ай Тръс“ ЕООД, по силата на който това дружество приело да отговаря пред ответника „Кредисимо“ ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, а кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 3546,97 лв. Договорът за кредит се оспорва като недействителен, тъй като дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, което представлява пряк разход по 1 кредита, не е взето предвид при посочване на общата сума на кредита и не е взет предвид при изчислението на ГПР, т.е. не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. Поддържа, че посочването на ГПР в размер по-нисък от действителния представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. Освен горното ищецът излага, че дължимата застрахователна премия недопустимо е прибавена към размера на кредита, въпреки че представлява разход по кредита и не е включена при изчислението на ГПР. Ищецът поддържа, че доколкото договорът за кредит е нищожен, то нищожен се явява и свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, поради липса на основание за сключването му. Обръща внимание, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД и същевременно е предвидено, че потребителя може да заплаща възнаграждението за поръчителя направо по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД, които факти обуславят извод, че единствената цел, поради която е сключен акцесорния договор е да генерира допълнителен приход за кредитодателя. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, а признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит **** от 08.06.2025 г. със соченото от ищеца съдържание, както и, че за обезпечаването на същия е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Уточнява, че сумата от 5200 лева е усвоената главница от потребителя, а сумата от 1049,72 лв. е заплатена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. Сочи, че със сумата по кредита в общ размер на 6249,72 лв. е финансирано задължението на кредитополучателя по застрахователния договор, поради което сумата от 1049,72 лв. представлява част от усвоената главница, а не представлява разход по кредита, който следва да намери отражение при изчислението на ГПР. Поддържа, че сключването на застрахователен договор не е задължително условие за сключването на договора кредит, доколкото същият е имал право на избор между кредит без застраховка и такъв със застраховка. Ответникът признава, че при изчисляването на ГПР по договора е включена единствено дължимата лихва, но не е включена застрахователната премия и възнаграждението по договора за поръчителство. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва като разход при изчислението на ГПР, тъй като не е задължително условие за получаването на кредита, а кредиторът сам е избрал кредита да бъде обезпечен с поръчителството на другия ответник и същевременно този разход не е бил предварително известен за кредитодателя. Излага, че наличието на свързаност между кредитодателя и поръчителя не обуславя недействителност на целия договор за кредит, а единствено на клаузата, предвиждаща сключването на договор за поръчителство.При тези възражения моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, а признава, че за обезпечаване на задълженията на ищеца към ответника „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит **** от 08.06.2025 г. е между него и ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, по който се дължи възнаграждение в посочения в исковата молба размер. Излага обаче, че възнаграждението се дължи само за времето, през което поръчителят отговаря, т.е. при предсрочно погасяване на кредита останалата част от възнаграждението не се дължи, 2 какъвто обаче не бил настоящия случай. Излага възражения, относими към предявения иск за нищожност на договора за кредит, с доводи, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва при изчислението на ГПР, тъй като не представлява задължителен разход по кредита и кредитодателят не е знаел предварително за същия. В тази връзка описва подробно начина на кандидатстване и сключване на договора за кредит и този за поръчителство. Оспорва се сключването на договора за поръчителство да представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото в договора ясно са описани задълженията на кредитополучателя в това число дължимото възнаграждение. Сочи, че предвидената в договора възможност за заплащане на възнаграждението за поръчителството по сметката на „Кредисимо“ ЕАД представлява овластяване на последния да получи плащането от името и за сметка на “Ай Тръст“ ЕООД, а не е титуляр на вземането. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил, при условията на евентуалност - ако бъде уважен главния иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 9 ЗПК за осъждането на Г. Б. У. да заплати сумата от 3195,43 евро, представляваща незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за потребителски кредит **** от 08.06.2025 г. В насрещната искова молба „Кредисимо“ ЕАД поддържа, че на 08.06.2025 г. е сключил с Г. Б. У. Договор за потребителски кредит ****, по който е налице незаплатена главница в размер на 6249,72 лв. (3195,43 евро). При тези твърдения поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК при прогласяване на договора за кредит за нищожен, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита непогасената главница, която в случая и предвид липсата на плащания е в размер на 3195,43 евро. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от Г. Б. У., с който се признава предявения насрещен иск до размера на 5200 лв., представляваща усвоена главница. Оспорва се иска в останалата част, която представлява дължима застрахователна премия, за която поддържа, че представлява разход по кредита, поради което не подлежи на връщане. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца по насрещния иск. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит **** от 08.06.2025 г., въз основа на който е усвоена сума в размер на 5200 лв.

По делото е представен Договор за потребителски кредит **** от 08.06.2025 г. заедно с неговите приложения, от които се установява неговото съдържание в това число основните елементи на договора, а именно: сума на кредита 6249,72 лв., от които размер на кредита 5200 лв. и размер на застрахователната премия 1049,72 лв., срок 24 месеца, подлежащ на връщане на 24 месечни вноски, всяка от които с различен размер, лихвен процент по кредита 50,00 %, Годишен процент на разходите 63,21 % и общо размер на всички плащания 10099,34 лв.

В чл.2, ал. 1 от договора е предвидено, че общите условия за предоставяне на кредити са неразделна част от договора за кредит, а с подписването на договора кредитополучателят заявява, че ги приема и е съгласен с тях.

По делото са представени и Общи условия за предоставяне на кредити, в чл. 12 на раздел III на които е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в 3 заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото е представен Застрахователен сертификат № **** г., видно от който за обезпечаване на договора за кредит кредитополучателят е сключил застраховка „Живот“ със срок на покритието от 08.06.2025 г. до 29.05.2027 г. с размер на застрахователна премия 1049,72 лв. (536,71 евро).

Представен е отчет за издадени застрахователни сертификати за м. юни 2025 г. от трето неучастващо в спора лице „Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД, видно от който е получено плащане на застрахователна премия по сертификат № **** във връзка с Договор за кредит № **** с кредитополучател Г. Б. У., в размер на 1049,72 лв.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 08.06.2025 г. между кредитополучателя (ищеца) и ответника „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 6249,72 лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение.