Решение № 196 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова в присъствието на прокурора Ж. Ем. Е. като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20253100102351 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Т. Д. Г. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане сумата 50000 лв. обезщетение за претърпените от ищеца неудобство и унижение пред познати и колеги, безпокойство, безсъние, постоянно нервно напрежение и разстройство на семейните отношения, всички причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, за което е бил привлечен като обвиняем по ДП № 374/2017 г. по описа на ОД МВР – Варна, а впоследствие като подсъдим по НОХД № 1031/2020 г. по описа на ВОС, по което с присъда № 40/11.07.2023 г. е бил оправдан, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска: 29.10.2025 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.

Прокуратурата на РБ оспорва предявения иск. Сочи, че ищецът е привлечен като обвиняем на 14.04.2022 г. и е узнал за обвинението едва на 04.05.2022 г. т.е. наказателното производство е продължило само година и два месеца. Предявява възражение, че ако е претърпял вредите, то е в резултат на повдигането на обвинение, по което с присъда, вл. з. с. на 05.01.2023 г. е бил осъден за друго престъпление – по чл. 311, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

По същество страните поддържат становищата. Ответникът възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Страните представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По действията в хронологичен ред:

От представената преписка е видно, че въз основа на проверка по пр.

1

ЗМ-374/2017 г. по описа на ОД МВР - Варна, с постановление от 03.10.2017 г. на прокурор при ВОП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (л. 1 от т. I ДП).

Ищецът е разпитан като свидетел (протокол от 26.06.2018 г. – л. 65-68 от т. I ДП).

С постановление на прокурор при ВОП oт 18.09.2020 г. наказателното производство по ДП № 374/2017 г. по описа на ОД МВР-Варна е прекратено. С определение № 675/21.10.2020 г. по ЧНД № 1092/2020 г. ВОС (л. 4-8 от т. VIII ДП) постановлението за прекратяване е отменено и делото е върнато на ВОП.

Ищецът е разпитан като свидетел (протокол от 14.05.2021 г. – л. 30-32 от т. VIII ДП).

С постановление на прокурор при ВОП от 05.11.2021 г. наказателното производство отново е прекратено. С oпределение № 521/25.11.2021 г. по ЧНД № 1276/2021 г. ВОС постановлението за прекратяване е отменено и делото е върнато на ВОП (л. 88-90 от т. VIII ДП).

С постановление от 14.04.2022 г. (л. 130 от т. VIII ДП) ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 219 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Взета е мярка за неотклонение подписка.

На 04.05.2022 г. ищецът е отказал да даде обяснения (л. 131 от т. VIII ДП).

Съставени са протоколи от 23.05.2022 г. (л. 143 от т. VIII ДП) и от 09.08.2022 г. (л. 157 от т. VIII ДП) за предявяване разследването на ищеца.

По НОХД № 1031/2020 г. са проведени съдебни заседания: на 21.12.2022 г. (л. 54-57 от НОХД); 06.03.2023 г. (л. 118-128); 03.04.2023 г. (л. 189-196);

02.06.2023 г. (л. 204-206) и 11.07.2023 г. (л. 208-211), всички с лично участие на ищеца и на защитник.

В последното заседание ищецът е дал подробни обяснения.

С посочената в исковата молба присъда (л. 212 от НОХД) ищецът е оправдан.

Представена е електронна справка за съдимост, от която се установява, че с решение, в з. с. от 05.01.2023 г. на ищеца е наложено административно наказание за съставяне на официален документ с невярно съдържание, маловажен случай.

Практиката за обстоятелства от значение за размера на обезщетението е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК и решение № 145 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3365/2021 г., IV г. о., ГК).

По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:

За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Обвинението е повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).

По продължителността на наказателното преследване:

Обстоятелствата са изложени в прегледа на действията в хронологичен 2 ред. Въпросът дали ищецът търпи вреди, когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, е получавал различни отговори в практиката, поради което е образувано ТД № 2/2025 г. ОСГК, висящо.

Съдът приема, че при образуване на досъдебно производство за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние.

След разпореждането за образуване, прокурорът е дал указания да се разпитат ищецът (бивш управител) и служители на дружеството, всички присъствали при изнасянето на вещите и да се установи какви договорки (а не договори с дружеството) са били постигнати след предаване на помещенията.

Съдът приема, че досъдебното производство е образувано за извършено конкретно престъпление, което не единствено ищецът би могъл да извърши.

Поради това периодът до повдигането на обвинението не следва да бъде включван при преценката продължителността на наказателното производство.

Наказателното производство е продължило от 14.04.2022 г. до 11.07.2023 г. т.е. година и почти три месеца.

По интензитета на мерките на процесуална принуда:

От цитираната преписка е видно, че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение подписка от 14.04.2022 г. до 11.07.2023 г.

По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия:

От представените протоколи е видно, че ищецът е дал показания като обвиняем, участвал е в един от двата дни при предявяване на материалите от разследването и в пет проведени открити съдебни заседания пред ВОС.

Отражение върху личния живот на ищеца:

Здравословно състояние:

В показанията си (л. 131) свидетелят Р.К. сочи, че след повдигането на обвинението ищецът претърпял криза, свидетелят го завел в спешното отделение и там му поставили инжекция за бързо сваляне на кръвното налягане. Съдът приема, че влошаването на здравословното състояние се дължи на повдигането на обвинението, но е било временно.

Същият свидетел сочи, че няколко месеца след приключването на производството ищецът получил инфаркт и му поставили стент.

Показанията могат да бъдат проверени, но не може да бъде прието за установено, че повдигането на обвинението е причинило сърдечния инцидент.

Свидетелят Н.Н. излага, че след обвинението ищецът бил нервен и неспокоен.

Семеен живот:

И двамата свидетели излагат, че ищецът споделял, че има проблеми в отношенията със съпругата си, защото след обвинението бил изнервен, но двамата не са се разделяли.

Професионален живот:

В показанията си свид. К. сочи, че към момента на обвинението ищецът 3 се занимавал със строително предприемачество, но станал разсеян, забравял важни срещи, не си вдигал телефона, поради което загубил клиенти. През 2023 г. му предложили да стане директор на Басейнова дирекция, но заради обвинението кандидатурата му отпаднала.

Съдът приема, че е налице влошаване, но несъществено.

Заради продължителността следва да бъде определено обезщетение под средния размер, а по всички останали критерий – към средния.

Съдебна практика по размера на обезщетенията:

За обвинения с наложена мярка за неотклонение подписка и продължителност на наказателното производство около година и три месеца, са определяни обезщетения, както следва: при публична длъжност на ищеца през 2008-2009 г. – 6000 лв. (решение № 300 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 527/2015 г., IV г. о., ГК), при обвинение не за тежко престъпление 20062008 г. – 5000 лв. (определение № 6 от 4.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4774/2015 г., III г. о., ГК).

Съдът приема, че средният размер, определен според цитираните актове е около 6000 лв.

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния случай, като се съобразява инфлацията, е 5000 евро.

Искът за горницата до претендираните 50000 лв. или 25564.59 евро е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Вярно е, че делото е решено в едно заседание, но материалите по наказателното дело са със значителен обем. Възнаграждение от 1789.52 евро не е прекомерно. Ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски за платени адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част и такса изцяло.

Воден от горното, съдът