Решение № 20 от 20.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000530 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Т. Г. В. с ЕГН ********** от ***** против решение № 162/16.07.2024 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по гр. дело № 495/2023 г. в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществено на 07.08.2023 г. по път ІІ-73, км 1+310, при което водачът на л.а. „Сеат“ „Леон“ с рег. № ***** А.К.С. самокатастрофирал, поради несъобразяване с пътната обстановка, за сумата от 20 000 лева, представляващи разлика между присъдените 40 000 лева и претендираните 60 000 лева като неоснователна и недоказана, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно – неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необосновано.

Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено отклонение при тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД досежно определянето на конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като 1 не се е съобразил с интензитета, продължителността и вида на търпените болки и страдания, както и с песимистичната прогноза на в.лица за пълно възстановяване. В резултат така определеният размер на обезвредата не съответства на цялостното отражение, което ПТП е имало върху здравето и живота на пострадалия (травматичните увреждания, последвалото лечение, оставените трайни последици върху физиката и психиката му). По отношение извода на съда, че пострадалият е допринесъл за вредите и определения размер на съпричиняване от 20 % излага позиция за неговата неправилност.

Доколкото изводът за съпричиняване не може да почива на предположения, смята, че относно фактите и обстоятелствата около този принос не е осъществено пълно и главно доказване от застрахователя, върху който пада доказателствената тежест. Сочи неправилно приложение на практиката, установена с ППВС № 17/1963 г. Несъгласен е с извода на експерта по САТЕ, че при поставен предпазен колан на седалката, на която е седял пострадалият, не биха настъпили тежки травми и увреждания. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер, така както е предявена за сумата от 60000 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК 121265177, гр.София против същото решение, но в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Т. Г. В. застрахователно обезщетение за горницата над 24 000лв до присъдените 40 000лв. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и за необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства по подробно изложени съображения. Изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, с което е определен приноса му за настъпване на уврежданията – 20 %. Не споделя съображенията, с които съдът е определил дължимото обезщетение в размер на 50 000лв. Счита, че ищецът не е доказал да е търпял 2 вреди в толкова завишен размер. Моли присъденото обезщетение да бъде намалено до признаваните от него 24 000лв, а в останалата част исковата претенция да бъде отхвърлена.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователно и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 07.08.23г. по път ІІ73, км 1+310, област Шумен, при което водачът на л.а. „Сеат“ „Леон“ с рег. № *****, като не се съобразил с пътната обстановка – самокатастрофирал.

Вследствие на удара пострадалият Т. Г. В., който пътувал на предна дясна седалка до шофьора получил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура в средна към дистална трета на 4 метакарпална кост с лека ъглова дислокация и счупване на тялото (диафизата) на дясна раменна кост, поради което по спешност е хоспитализиран и опериран в МБАЛ Шумен.

По случая е образувано Досъдебно производство №1019/2022 г. по описа на РУ на МВР – Шумен, приключило с Постановление за прекратяване от 20.12.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен, постановено по желание на пострадалия в хипотезата на чл.343, ал.2 от НК.

Безспорно установено е още, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а.„Сеат Леон“ е била застрахована при ответното застрахователно дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основните спорни между страните въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция, касаят размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат 3 от страна на пострадалата и определяне на неговия размер. В тази връзка съдът съобрази следното :

Размерът на дължимото от застрахователя обезщетение следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика.

Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени 3 задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, при когото претърпяното ПТП е дало отражение както във физически, така и в емоционален и психологически план.

Така непосредствено след произшествието ищецът е приет в Отделението по травматология и ортопедия към „МБАЛ – Шумен“ АД, където са извършени спешни изследвания, а на другия ден е предприета хирургична интервенция, изразяваща се в открита репозиция на фрактура на шафта на хумерус с вътрешна фиксация посредством поставяне на интрамедуларен пирон. Лечението в болнични условия продължава 3 дни, а в домашни условия с временна загуба на трудоспособност общо 3 месеца. Към момента са налице данни за пълно заздравяване на счупването в областта на китката, но костните фрагменти на дясната раменна кост не са срастнали, което предполага допълнителни лечебни мероприятия, вкл.евентуална оперативна интервенция за подобряване фиксацията и подпомагане на оздравителния процес. С точна прогноза за изхода от лечението експертът медик не може да се ангажира. Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал силни болки в областта на дясната мишница и дясната длан.

4

Налице е липса на срастване на фрагментите на фрактурата на дясната раменна кост до момента на изготвяне на експертизата. Лечението е било проведено правилно, при спазване на изискванията на добрата медицинска практика и медицинските стандарти. Ищецът е спазил лекарските предписания, дори през м.януари 2024г. е провел 7-дневен курс в

Специализирана болница за рехабилитация – Бургаски минерални бани. В о.с.з. експертът добавя, че краищата на счупената кост нямат досег една с друга и са разделени с разстояние от няколко милиметра, поради което започва да се формира т.нар. „фалшива става“ – организмът започва да отлага по краищата на костта хрущял, като този процес става пречка за пълно и нормално страстване. В момента ръката на пострадалия функционира нормално основно поради поставената остеосинтеза, която държи свързани двете части на костта. Намира, че въпреки наличието на тази травма болковият синдром при ищеца е отшумял, но пълното възстановяване е възможно само ако бъде проведена оперативна интервенция, при която да бъдат зачистени краищата на костта и тя да бъде свързана. В следствие на това обаче може да се появи скъсяване на костта. По отношение ползването на обезопасителен колан заключението е, че не са установени травми, които да са получени от поставен такъв. В същото време според в.лице д-р С. травматичните увреждания на ищеца биха могли да се получат както при поставен, така и без поставен предпазен колан. В о.с.з. пояснява, че тъй като крайниците са подвижни, могат да се опрат в части и предмети в кабината на автомобила и с поставен колан.

Психологическото отражение на инцидента върху ищеца е установено със заключението на съдебно-психиатрична експертиза, според което последиците от ПТП са преживени от него тежко. Произшествието е възприето от ищеца като екстремна ситуация, при която пострадалият е изпитал усещане на ужас и витална застрашеност, които феноменологично покриват критериите на „остра стресова реакция“ – преходно разстройство със значителна тежест. Това състояние се характеризира с усещане за зашеметеност и включва емоционални, двигателни, вазомоторни и поведенчески нарушения. В съответствие с това състояние е и наблюдаваната, при клинично лечение на ищеца бъбречна недостатъчност с неуточнена генеза, която може да се развие при интензивен стрес. В по-късен етап вследствие на това състояние могат да се появят тревожност, лабилност, 5 страхове и т.н. Възможностите за справяне с подобни последствия зависят от адаптационните възможности на индивида, как той реагира на житейските обстоятелства, наличието или отсъствието на подкрепа. В конкретния случай като функция от множество фактори – здравословно състояние, работа, финанси в причинно-следствена връзка с преживяното ПТП, на фона на физическата болка, сваляща прага на психическата поносимост и издръжливост и рязката промяна в стереотипите (свързани със себеобгрижването, контактите и т.н.) пострадалият е развил „разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен облик“, което е разстройство в отчетлива причинно-следствена връзка с остра или продължителна психична травма като неадаптивна реакция на стрес. Това е гранично състояние, което не е душевно заболяване в тесния смисъл на думата. Подобно психично състояние не може да възникне без стресогенно жизнено събитие и е в причинно следствена връзка с такова. Клинично то се изявява с променлива симптоматика от тревожно-депресивния регистър, като включва напрежение, тревожност, безпокойство, потиснато настроение, депресивни интерпретации, ограничена физическа и психическа поносимост, раздразнителност, избягващо (фобийно) поведение, инсомния, вегетативни симптоми и др. В конкретния случай по отношение на ищеца установения тревожно-депресивен синдром е в сравнително остра форма, което е наложило медикаментозно лечение, което, видно от ангажираната документация се провежда към момента под контрол от психиатър. При това състояние е възможно пълно възстановяване, доколкото се касае за състояние на субективен дистрес.