Акт от 01.07.2019, Окръжен съд - Габрово

Р

Е Ш Е

Н И Е №

140 гр. Габрово, 01.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 135 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Застрахователна компания "УНИКА" АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К.З., с която се атакува Решение № 78 от 21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1330/2018 г. по описа на Габровски районен съд.

С обжалваното решение Габровски районен съд е осъдил

ЗК "Уника" АД да заплати на Ф.М.Ф., ЕГН **********, чрез В. К.В., в качеството му на пълномощник, застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9031,20 лв., на основание чл. 405 КЗ, ведно със законната лихва, считано от увреждането на 17.12.2015 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Осъдил е на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата са изложени твърдения за допуснати материални и процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на постановеното решение.

Твърди се, че възстановяването на автомобила е извършено с нови неоригинални части със средна стойност на един ремонтен част 18,00 лв. по Наредба № 24, съгласно приетата съдебно автотехническа експертиза.

Ищецът не е представил документи за извършването на ремонти дейности на автомобила, нито е твърдял да са извършвани такива. Вещото лице е посочило алтернативно като възстановителна стойност на автомобила сумата от 9 031,20 лв., но при положение, че се влагат оригинални части в ремонта. Съдът неправилно е взел предвид възстановителната стойност на автомобила само и единствено с оригинални части. Твърди, че ремонт на автомобила изобщо не е бил извършван и не са влагани оригинални или неоригинални части. Не са представени фактури или други разходо -оправдателни документи. Твърди, че при влагането на неоригинални части, пострадалия се обогатява за сметка на застрахователя от разликата в цената на оригиналните и неоригиналните части. Счита, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице относно действителната възстановителна стойност на увреденото имущество и неправилно е посочил стойност в размер на 9 031,20 лв., вместо установената 3 861,92 лв. по Наредба № 24. Алтернативно посочва, че действителната стойност на увреденото имущество е в размер на 9 031,20 лв., то стойността на автомобила към датата на ПТП е в размер на 9 105,00 лв. или че щетите са близо 100% от стойността на целия автомобил. Това означава, че е налице тотална щета, което не е съобразено от съда. При наличие на тотална щета, съгласно КЗ и застрахователния договор се възстановява стойност до 70 % то застрахователната сума, а запазените части и останките остават собственост на увреденото лице. Автомобилът е следвало да бъде дерегистриран като претърпял тотална щета, а останките предадени за скрап, като стойността им се приспадне от увреждането. Счита, че решението е неправилно и в частта за мораторната лихва и съдът неправилно е приел, че лихва се дължи от датата на увреждането. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете изцяло, а в случай че се приеме, че те са основателни да се уважат до размера на приетата експертиза, намираща, че действителната стойност на увреденото имущество при възстановяването му с годни алтернативни части е в размер на 3 861,92 лв., а за разликата над този размер да се отхвърли главния иск. Моли да се произнесе въззивния съд и по акцесорния иск за лихва и началния му момент. Претендира разноски и за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответната страна по въззивната жалба е постъпил писмен отговор, чрез адв. С.Б. от ГАК. Моли да се отхвърли предявената въззивна жалба, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Твърди, че изложените във въззивната жалба твърдения са неверни. Позовава се на приетото заключение, според което възстановяване на автомобила с нови оригинални части, на цени съгласно представените Проформа фактури, при ремонтни дейности със средна стойност на заплащане на един ремонтен час 18,00 лв. в региона към 2016 г. е на стойност /с ДДС/ - нови части, материали, боядисване - 18 935,89 лв. и стойност на ремонтно възстановителните - 1 182,60 лв. бояджийки дейности /демонтаж/монтаж, АТУ, боядисване/ или всичко - 20 118,49 лв. Възстановяването на автомобила с нови, оригинални части възлиза на 9031,20 лв. Средната пазарна цена на лекия автомобил към 17.12.2015 г. е 9105,00 лв., а стойността на аналогичен лек автомобил като нов за 1999 г. се определя на 134 792,00 лв. При постановяване на решението съдът изцяло се е съобразил с практиката на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Правилно съдът е приел, че за действителна се смята стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Твърди, че ответникът отговаря спрямо ищеца за обезщетение за причинените имуществени вреди за възстановяване на повреденото при ПТП имущество без прилагане на обезценка - остатъчна стойност, овехтяване и др.подобни и за възстановяването му във възможно най-близко състояние до производственото, тъй като преди ПТП процесния автомобил не е имал увреждания в процесите части. Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да определи като се съобрази разпоредбата на чл. 208 КЗ /отм./ и установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Посочва редица решения на ВКС, според които застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

Ответникът по въззивната жалба е депозирал становище, с което поддържа отговора и излага съображения по съществото на спора, като претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззивното дружество не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Габровски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 970,00 лв. Цената на иска е увеличена на 9 031,20 лв. с протоколно определение от 19.02.2019 г.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП от 17.12.2015 г. около 17,40 ч. на път 552 км.30 в гр. Габрово, водача на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ЕВ 7957 АА - С.В. при движението си навлиза в дясна за водача крива, като не съобразява скоростта си с релефа на местността и пътните условия /мокър път/, губи контрол над автомобила, навлиза в насрещното движение и реализира ПТП с управлявания от В.В. лек автомобил "Мерцедес С 430" с рег. № 85ОН394, който за да избегне по-силен удар излиза извън платното за движение и се удря в камък. В следствие на това автомобил "Мерцедес С 430" е претърпял имуществени вреди. За автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ЕВ 7957 АА има валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗК "УНИКА" АД.

За щетата е била образуване ликвидационна преписка

№ 15410380009. Видно от разменената кореспонденция, застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение.

В отговора на исковата молба, застрахователят оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, касаещо вината на участниците в него. Оспорва и протокола от ПТП, като счита, че не се ползва с официална удостоверителна сила в тази му част. Оспорва, че "Мерцедес С 430" е претърпял някакви вреди в резултат на ПТП. Твърди, че липсва виновно и противоправно поведение на застрахован в ЗК "УНИКА" АД. Липсва пряка - причинно следствена връзка между твърдяното ПТП и уврежданията на автомобил "Мерцедес

С 430". Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпилите при ПТП вреди- необосновано и рязко е изменил посоката си на движение, излязъл е от пътното платно и е самокатастрофирал, с което сам е причинил вредите по управлявания от него автомобил "Мерцедес С 430". Оспорва валидността на застраховката "Гражданска отговорност" за автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ЕВ

7957 АА, поради което липсвало застрахователно правоотношение между сочения за виновен в исковата молба водач и ЗК "УНИКА" АД. На последно място възразява, че при твърдяното ПТП автомобилът, собственост на ищеца да е бил увреден от водач, застрахован в ЗК "УНИКА" АД по задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

С оглед на изложените твърдения от страните и разпределената доказателствена тежест, съдът е допуснал изготвянето на съдебно автотехническа експертиза, прилагането на преписката във връзка с протокол за ПТП № 1482345/17.12.2015 г. и изслушването на един свидетел.

Съгласно приетата експертиза и показанията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че от техническа гледна точка, с оглед уврежданията, колата е възстановима до технически изправна. Към настоящия момент в България могат да се влагат части, които са оригинални, съответстващи на съответната марка като оригинални резервни части и такива, които се водят "афтър маркет" части, т.е също нови, но на производство без гарантиран източник, различен от оригиналния производител. Според представените доказателства по делото, вещото лице е приело, че с сумата от 20 118,49 лв. ще се възстанови автомобила с оригинални части, от лицензиран производител, без да се прилага Наредба № 24. Ако се приложи Наредба № 24 цената с оригинални части е в размер на 9 031,20 лв. При възстановяване на автомобила с нови, не оригинални части, при действие на Наредба № 24, цената е 3 861,92 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е приел, че ответникът отговаря спрямо ищеца за обезщетение за причинените имуществени вреди за възстановяване на повреденото при ПТП имущество без прилагане на обезценка - остатъчна стойност, овехтяване и др. подобни и за възстановяването му в във възможно най-близко състояние до производственото, тъй като преди ПТП процесния автомобил не е имал увреждания в процесите части. Съдът е приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди на лек автомобил марка "Мерцедес

С 430" във връзка с настъпилото на 17.12.2015 г. ПТП в претендирания размер от 9031,20 лв., ведно със законната лихва, считано от увреждането на 17.12.2015 г. до окончателното изплащане. Съдът е приел, че лихва се дължи съобразно правилата на ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователят е същата като на делинквента по чл. 45 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22f86960-19c3-4f07-8448-e2731920041d