Решение № 92 от 21.05.2021, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Севлиево , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Н. Христов при участието на секретаря Ивелина А. Цонева като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20204230100962 по описа за 2020 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к.

„Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. срещу М. Х. Б., с ЕГН **********, от ***** и С. Д. М., с ЕГН **********, от *****.

Ищеца твърди, че на 20.06.2019 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу М. Х. Б., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2176534/01.03.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Съгласно чл.

4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя М.Х. М.а било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост от 28.06.2019 г. и още едно уведомление от 7.10.2019 г. от страна на 1

„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне, но същите се върнали в цялост тъй като получателят не бил намерен на адреса.

Ищцовото дружество изпратило уведомително писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за обявената предсрочна изискуемост на кредита, до двамата ответници от 25.10.2019 г., чрез ЧСИ И.И.И., peг. № 735, като уведомленията били връчени на кредитополучателя и поръчителя на 27.11.2019 г.. Към исковата молба ищеца представя копия от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за връчване на ответниците М.Х. М.а и С. Д. М., ведно с исковата молба, в случай че последните оспорят действията във връзка с уведомяването им за продажбата на вземанията и за настъпилата предсрочна изискуемост. Процесното вземане произтичало от потребителски паричен кредит № 2176534, сключен на 01.03.2016 г. между М.Х. М.а в качеството на Кредитополучател и С. Д. М. като поръчител, двамата от една страна и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - от друга, при спазване на разпоредбите на закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на договора кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил и екземпляр от Общите й условия, запознат бил с тях и безусловно ги приемал. При условията на договора за потребителски паричен кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 10 010,00 лева, която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, на 01.03.2016 г.. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 10 310,30 лв., който представлявал сборът от чистата стойност на кредита 10 010,00 лв. и такса за разглеждане на кредита 300,30 лв., като таксата за разглеждане на кредита кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора на 72 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на 804,96 лв., за което кредитополучателят подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била разделена на 72 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от 14.04.2019 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в 2 погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3059,38 лв.. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 14 174,64 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 72 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 196,87 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 14.03.2016 г, а последната била с падеж на 14.02.2022 г, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.02.2022 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. В изпратените уведомителни писма била съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 27.11.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо за предсрочна изискуемост било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ И.И.И., peг. № 735 на 27.11.2019 г.. Съгласно чл. 13 от Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити, с подписването на договора за кредит С. Д. М., в качеството на поръчител поел задължение да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя, които възникват по силата на Общите условия. Съгласно разпоредбите на приложимите към договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 218,91 лв., за периода от 14.09.2018 г. до датата на входиране на задължението в съда. Кредитополучателят не заплатил дължимия паричен заем към дружеството. Агенция за събиране на вземания ЕАД депозирала заявление за 3 издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците в Районен съд -Севлиево. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.

№ 456/2020 г. по описа на PC - Севлиево издал заповед за изпълнение. Длъжниците подали възражения и ищеца получил съобщение с указание от съда, да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът следвало да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ищеца заявява, че с исковата молба уведомява ответниците за предсрочната изискуемост на кредита за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск. Предвид изложеното ищеца иска постановяване на решение за признаване за установено по отношение на ответниците, че му дължат при условията на солидарност следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на РС - Севлиево: 6318,00 лв., представляващи главница 42 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г.; 304,15 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 14.09.2018 г. до 20.06.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 218,70 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 14.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу М.Х. М.а и С. Д. М., ищеца иска след прилагане на разпоредбата на чл. 235 ГПК, осъждане ответниците да заплатят при условията на солидарност горепосочените парични суми, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата М. Х. Б. не е подала писмен отговор.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника С. Д. М. е подал писмен отговор. В отговора излага, че предявеният иск е недопустим по отношение на него, евентуално неоснователен. Ищеца твърдял, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на кредитополучателя и поръчителя на 27.11.2019 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на ответника в качеството му на поръчител искът бил недопустим, тъй като поръчителството било погасено поради бездействоието от страна на кредитора - ищец в срок от 6 месеца считано от датата на настъпване на падежа на вземането. Ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на PC - Севлиево, което било образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение било с вх. № 1654/03.06.2020 г., като поради това, към тази дата бил изтекъл 6 месечния преклузивен срок след изтичането, на който поръчителството се погасявало съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приело, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен.