Определение № 358 от 06.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Перник, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2452/17.04.2025 г., депозирана от Н. И. Т. против определение № 1187/02.04.2025 г. по гр. д. № 926/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което съдът е прекратил като недопустимо на осн. чл. 130 от ГПК производството по делото в частта, с която са предявени отрицателни установителни искове за несъществуване на вземанията по договор от 24.11.2015 г. и по споразумение от 10.10.2006 г., поради погасяването им по давност и установителни искове за провъзгласяване нищожността на договор от 24.11.2015 г. и по споразумение от 10.10.2006 г.

Жалбоподателят намира, че определението на районния съд е неправилно.

Излагат се подробни съображения въз основа на които се иска отмяна на постановеният от първата инстанция акт и решаване на делото по същество досежно иска за давност. Прави се искане за присъждане на разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Окръжен съд – Перник, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на атакуваното определение установи следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество съдът я намира за неоснователна.

Производството пред по гр. д. № 926/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. И. Т. срещу „Обединена българска банка“ АД, с която се иска признаване за установено в отношенията между страните, настъпването на погасителна давност по договор от 24.11.2015 г. и по споразумение от 10.10.2006 г.. С исковата молба са предявени и искове по чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1953, 17 лева – 1 имуществени вреди и сумата от 1953, 17 лева – неимуществени вреди, претърпени вследствие на неравноправно третиране, изразяващо се в бездействие да съобразят заявеното от него възражение за погасяване по давност на задълженията по договор за кредитна линия от 21.11.2015 г. и допълнително споразумение от 27.12.2017 г.

По делото е депозирана уточнителна молба от 21.03.2025 г., в която Н. Т. е посочил, че по споразумението са получени 3000 лева, а заплатени 5976,79 лева, а по договора за кредитна линия са получени 2000 лева, а платени от ищеца 6 500 лева.

Депозирана е и последваща уточнителна молба от 01.04.25 г., с която се иска от съда да прогласи за нищожни договора и споразумението, като съдържащи неравноправни клаузи.

Настоящият състав на съда намира така постановеното определение от Районен съд – Перник за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.

Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.

Установено в практиката на ВКС, че правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Винаги, когато за ищеца съществува възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК, от предявяване на установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.

В конкретния случай, Окръжен съд – Перник напълно се солидализира с изводите на първата инстанция и преценката, че ищецът разполага с по-ефективен 2 способ за защита на своите права, а именно предявяването на осъдителен иск, който в най-пълна степен ще защити неговият интерес. Това е така, защото ищецът депозирайки исковата молба и последващите уточнителни молби е навел твърдения, че вземанията на ответника вече са напълно погасени.

Въз основа на гореизложеното Окръжен съд – Перник приема, че искът, депозиран от Н. И. Т., досежно частта, с която са предявени отрицателни установителни искове за несъществуване на вземания поради погасяването им по давност, както и установителните искове за прогласяване на нищожността на договор от 24.11.2015 г. и споразумение от 10.10.2006 г. са недопустими и производството по тях е следвало да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК. Въззивният съд намира, че като е постановил определение за прекратяване на производството в тази му част, Районен съд - Перник е действал правилно, поради което актът му следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1187/02.04.2025 г. по гр. д. № 926/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което съдът е прекратил като недопустимо на осн. чл. 130 от ГПК производството по делото в частта, с която са предявени отрицателни установителни искове за несъществуване на вземанията по договор от 24.11.2015 г. и по споразумение от 10.10.2006 г., поради погасяването им по давност и установителни искове за провъзгласяване нищожността на договор от 24.11.2015 г. и по споразумение от 10.10.2006 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3