Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 986 от 09.03.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 23/2026
Вид
Определение № 986
Подписан
09.03.2026
Състав
Росен Буюклиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 986

Велико Търново, 09.03.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ като разгледа докладваното от съдията Росен Буюклиев административно дело № 23/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

В проведеното по делото открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година съдът е посочил в протоколното си определение, че ще се произнесе по исканията по чл.192 за предоставяне на информация описана в шест пункта, на три броя информации и писмени доказателства и по искането за допускане на комплексна експертиза след становище на ответника, за което е определен десетдневен срок. В посоченият срок директорът на Дирекция „ОДОП“ –Велико Търново е представил чрез пълномощника си становище,в което не възразява да се удовлетворят молбите по чл.192 от ГПК, отправени до трета неучастваща по делото страна, като по искането за експертиза възразява срещу въпроси 28 и 29 като хипотетични, и прави обструкции по въпроси 1, 6, 8,9, 10, втората част на въпрос 12, 15, 16,17 и 18.

Съдът намира, че молбата на жалбоподателя, с която се иска от ТД на НАП да представи писмено доказателство и информация, описана в пет пункта е неоснователна и следва да се отхвърли. Според разпоредбата на чл.192, ал.1 от ГПК, приложима по силата на §2 от ДР на ДОПК „Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.“. В случая не се иска от третата страна, която не е страна в процеса конкретно описан документ, за който се сочи какво е значението му за спора, а общо посочени доказателства и информация. По този начин формулираното искане е неуточнено и аморфно, като не отговаря на изискванията на процесуалния закон. Третата страна не е длъжна да представя информация /в смисъл на информационни изявления/, а само и единствено конкретно посочени документи, за които се претендират, че са в нейно държане. Това следва и по аргумент от предвидената за тази страна отговорност с оглед нормата на чл.192, ал.3 от ГПК. Следва посоченото искане да се отхвърли.

Молбата, с която се иска от третата неучастваща по делото страна, ТД на НАП – Велико Търново да представи информация и доказателства за деклариран от жалбоподателя адрес за получаване на съобщения и документи, ревизионен акт и информация за наличието на недекларирани или декларирани с несъответствия фактури в СД и регистрите по ЗДДС, които не са декларирани от други регистрирани по ЗДДС лица в техните регистри и СД по ЗДДС е частично основателна и следва да се уважи единствено досежно поисканият ревизионен акт, като в останалата си част следва да се отхвърли по вече изложените доводи.

По искането за комплексна експертиза: очевидно жалбоподателят иска да установи чрез заключението на тази експертиза, че от една страна счетоводните данни, обезпечени чрез изземане на информация, която се съдържа в програмен продукт, от една страна не са обезпечени надлежно, като от друга страна този продукт не дава вярна и точна представа за движението на краткотрайните му активи. С оглед на тази част от заключението жалбоподателят намира, че следва с ВЛ икономист да се определи достоверното движение на такива активи и отчитането на приходи от отчуждаването им и оттам на различни данъчни основи и дължими данъци.

Съдът намира, че следва първоначално да изслуша съдебно техническа експертиза, като едва след това и при необходимост, да бъде допусната съдебно – счетоводна или съдебно –икономическа експертиза, с оглед на функционалната обусловеност на второто заключение от първото такова.

В това отношение следва да се сподели становището на ответника за недопустимост на следните формулирани задачи, както следва: задача №6, задача №7, задача №9 и втората част на задача 12, като останалите задачи към ВЛ компютърен специалист следва да се преформулират съответно.

Предвид горното, настоящият състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на жалбоподателя, с която на основание чл.192 от ГПК се иска от третата неучастваща по делото страна, ТД на НАП – Велико Търново, да представи на съда доказателства и информация, описани подробно в шест пункта на молбата.

ЗАДЪЛЖАВА ТД на НАП –Велико Търново, в 14 дневен срок, считано от съобщаването, да представи на съда ревизионен акт №Р-04000425161366-003-001 от 15.08.2025 година, поправен с РАПРА №П-04000425161366-003-001 от 01.09.2025 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.

ОТХВЪРЛЯ молбата на жалбоподателя, с която на основание чл.192, ал.1 от ГПК се иска от третата неучастваща по делото страна, ТД на НАП –Велико Търново, да представи информация и доказателства, описан в пунктове 1 и 2 от тази молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно компютърно техническа експертиза.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Р. Г. С. от град велико Търново, който след като се запознае с материалите по делото, провери счетоводната програма, чрез която се водят наличностите на стоково материалните запаси на дружеството, както и при необходимост направи проверка в ТД на НАП – Велико Търново, включително и чрез достъп до обработващият софтуер, с който служителите на тази дирекция обработват дигитални/електронни данни, получени след обезпечаване на данни чрез снемането им на носител от компютърни конфигурации на жалбоподателя, да отговори на следните задачи:

По делото наличен ли е технически носител, на който след обезпечаване на информация се установяват цифрови данни, снети от компютърната конфигурация на дружеството жалбоподател? Има ли възможност да се установи дали данните, които са налични на този технически носител, са снети от друг технически носител /извън компютърната система на дружеството жалбоподател/ и да се идентифицира същия като технически параметри? Може ли да се установи колко пъти тези данни са презаписвани, преди да се запишат на представеният по преписката технически носител?

Файловете, съдържащи информацията, която се сочи като обезпечена, хеширани ли са и възможно ли е да се установи точно кога е извършен този процес? Как се изчислява времето за хеширането на данните? Времето за хеширането съвпада ли с времето, което отчита съответната операционна система, и допуска ли тази операционна система промяна на времето на потребителя?

Съществува ли механизъм за сигурност и идентификация на хеш функцията, чрез която са създадени хеш стойностите за файловете в носителите с обезпечената информация?

Какво приложение е използвано за конкретната хешираща функция? Това приложение може ли да се идентифицира по информацията, съдържаща се в приетите по делото технически носители? Приложението уникално ли е, или е свободно за ползване такова, т.е. достъпно за всякакви потребители?

Използваният от жалбоподателят програмен продукт „Микроинвест“ може ли да се влияе от непредвидени събития? Проявата на такива събития може ли да доведе до генериране на случайни или недостоверни записи? Какво е техническото време за генериране на един запис и съществуват ли записи за операции с нарушена хронология или такива, които обективно е невъзможно да се генерират или такива, които са генерирани в абсолютно едно и също време? Има ли операции /в този ПП/, които влияят върху данните за складовите наличности, разчетите и паричните средства и кои са те?

Какъв е софтуера, с който приходните органи са анализирали данните, които се намират на събраните по преписката технически носители и какъв алгоритъм следва този софтуер при обработката на данните. В какво се състои резултата от тази обработка и как той се отразява на обработваната информация? Отчита ли съответният програмен продукт и алгоритъма на обработка на данни, който той ползва, цялото съдържание на обезпечената информация и на всеки запис от нея или на анализ се подлагат определени предварително селектирани по някакъв критерий данни? Налице ли са полета от таблиците, които не са анализирани или при анализа не е взето предвид съдържанието им?

Алгоритъмът на обработващата програма, използвана от органите по приходите, приложен ли е индивидуално или е приложен за данните в цялост? Отчита ли този алгоритъм функционалните особености на ПП „Микроинвест Склад Про“?

Въпросният алгоритъм на обработващият софтуер, ползван от приходните органи отчита ли от кой конкретен технически носител и от коя база данни е извлечена обработваната информация?

ПП „Микроинвест Склад Про“ допуска ли датата на записа да е различна от текущата /реалната/ дата? Ако това е така, съответно приложеният алгоритъм на обработващият софтуер отчита ли това обстоятелство?

С оглед обработената информация могат ли са се извлекат критериите, въз основа на които определен запис в тази информация е квалифициран по определен начин и ако са налице такива критерии, същите от техническа гледна точка осигуряват ли сигурност за това, че оставащите записи установяват еднозначно определена функционалност, определена след обработката като продажба?

Посоченият алгоритъм отчита ли обстоятелството дали за останалите записи, установени като неманифестирани възмездни продажби е налице друга информация в базата данни или с оглед друга информация, че става въпрос за неманифестирани продажби и коя информация конкретно потвърждава това

Чрез този алгоритъм отчетена ли е връзка между констатирани като неманифестирани продажби на стоки и данни за вид и начин на плащане на същите и каква е информационната релация между данните за отчуждаване и данните за заплащането? Същият отчита ли данни за наличността на стоките, посочени като отчуждени без да са оповестени и по какъв начин данните за такива налични стоки се свързват с данните за отчуждаването им?

Определя първоначален депозит за допусната експертиза в размер от 1200 евро, вносими от страна на жалбоподателя в 10 дневен срок от съобщаването на настоящото определение.

Да се призове вещото лице след внасянето на депозита.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: