Решение № 363 от 23.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Радиана Д. А.а като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502669 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261926/9.06.202022г, постановено по гр.д.№ 2417/2015г по описа на СГС, ГО, I-14 състав, е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788 да заплати на К. Е. К. с ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 9,02,2014год., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 50000,00лв. до 200000,00лв. като неоснователна. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 да заплати на Д. П. П. с ЕГН ********** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 65 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09,02,2014год., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 65000,00лв. до 250000,00лв. като неоснователна. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4775,00лв. – разноски по делото. Осъдени са К. Е. К. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 325,60лв. -разноски. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 да заплати на адв.В. О. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 3159,00лв. адв.хонорар. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице помагач Д. П. П..

Решението е обжалвано от К. Е. К., лично и като законен представител на Д. П. П., чрез адв.В.О. от САК, в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.266, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на К. Е. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата над 50 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, причинени 1 от смъртта на П. В. П. от ПТП, настъпило на 9.02.2014г, ведно с лихвата за забава от 9.02.2014г до окончателното изплащане, в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на Д. П. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата над 65 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П. от ПТП, настъпило на 9.02.2014г, ведно с лихвата за забава от 9.02.2014г до окончателното изплащане, и в която са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД разноски по делото. Сочат, че в обжалваните части решението е неправилно и необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че справедливият размер на обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на П. В. П., вследствие на ПТП, настъпило на 9.02.2014г, е в размер на 100 000лв. за К. К. и в размер на 130 000лв. за Д. П. П., а не по 200 000лв. за всеки един от тях.

Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е живеела на семейни начала с пострадалия П. В. П. в едно домакинство, заедно със сина си на 1 година и 10 месеца, като от показанията на св.С. се установява, че отношенията им са били мили, постоянно са се прегръщали, радвали са се един на друг, планували са сватба през лятото на 2014г., били са много хубаво семейство с мечти за бъдещето. След смъртта на П.

П. К. К. е била в шок, отказвала е да се храни през първите седем месеца, да излиза, да си гледа детето, започнала е да ходи на психиатър и е била на медикаменти, получавала е паник атаки. Позовава се на заключението по СППЕ, от което се установява, че е изпитала остра стресова реакция, която протрахирала в адаптационна реакция и смесено тревожнодепресивно разстройство. Провеждала е медикаментозно лечение, имала е среща с психолог.

Внезапната и ненавременна загуба на партньора й и баща на детето й има характер на психотравма, последиците от която са преодолени до степен да предприеме съвместен живот с нов партньор. Към момента на изготвяне на заключението у нея е останал травматичен спомен от преживяното, усещане за тревожност, ощетеност, притеснение за съдбата на детето й.

По отношение на Д. П. се поддържа, че независимо, че е бил на 1 година и 10 месеца при загубата на своя баща, е имал вече изградена емоционална връзка с него, прекъсването на която го е поставила в състояние на депривация /емоционално лишаване/. Живял е в напрежение и емоционално лишаване от рязкото прекъсване на присъствието в живота му.

Лишило го е от грижа и подкрепа.

Поддържат, че съдът не е съобразил дадените в ППВС № 4/1968г задължителни разяснения на критериите, въз основа на които следва да бъдат определени обезщетенията, за да отговорят на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и лимитите на застрахователните покрития.

Възразяват срещу приетото от съда, че пострадалият е съпричинител на вредата си в размер на 50 %. Поддържат, че единствената причина за настъпване на ПТП са действията на водача Д. П. на лек автомобил БМВ.

Претендират да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна-ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк. Р.Ч., е оспорило въззивната жалба. Сочи, че са неоснователни възраженията, изложени в нея. Излага доводи, че размерите на обезщетенията са завишени, тъй като въззивницата живее понастоящем с друг мъж, поради което е налице заместено семейно положение, детето не е лишено от родителска грижа. Поддържа доводи, че съдът правилно е отчел наличието на съпричиняване от пострадалия. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и 2 срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Ищците по делото- К. Е. К. и Д. П. П. са посочили в исковата молба, че на 9.02.2014г, около 7.07.ч в гр.София, по бул. „Царица Йоана“, с посока на движене от бул.“Др П.Дертлиев“ към бул.“Панчо Владигеров“, Д. П. П. е управлявал лек автомобил „БМВ“, модел 530 ХД“, с рег. ********, с номер на рама № WBANP71040B520275. Пътното платно е било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки, предназначено за двупосочно движение, като двете ленти са разделени с двойна непрекъсната линия. В дясно на пътното платно на бул.“Царица Йоанна“, в посока бул.“Д-р П.Дертлиев“, към бул.“П.Владигеров“ е разположено локално платно за движение, разделено от булеварда, посредством разделителен остров, покрито с дребнозърнест асфалт, по което се е движел автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № ********, управляван от П. В. П..

Достигайки до кръстовището, образувано от обособеното локално платно и пътното платно на бул.“Царица Йонанна“, в района на блок № 158, срещу магазин за мебели „Арон“, водачът П. В. П. предприел маневра „завой на дясно“, с пресичане на лентите за движение на пътното платно, за да се престрои в най-лявата лента за движение, която е предназначена само за наляво на кръстовището, образувано от бул.“Царица Йоанна“ и бул. „Луи Пастьор“.

Управлявайки своя лек автомобил марка „БМВР“, модел „ 530 ХД“, с рег. № ******** със скорост на движение от около 114 км/ч, водачът Д. П. П. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с лекия автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“ с рег. № ********, управляван от П. В. П.. След настъпилото ПТП водачът на лек автомобил Д. П. П. бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, бил изготвен протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, в който Д. П. П. е записал, че отказва да даде кръв за проба за алкохол. Посочили са, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ, тъй като ако същият се е движел с максимално допустимата скорост за мястото на произшествието, ударът за водача щеше да е предотвратим при аварийно спиране, а дори и без такова, автомобилите са щели да се разминат. Водачът на лекия автомобил „Шевролет“ П. В. П. не е имал възможност да възприеме, че лекият автомобил БМВ се движи с превишена скорост.

Вследствие на настъпилото ПТП на водача П. В. П. била причинена тежка съчетана черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травми с травматични увреждания на вътрешните органи в черепно-гръдна и коремна кухини, които травми са несъвместими с живота и същият починал.

Във връзка с ПТП било образувано НОХД № 4726/2014г по описа на СГС.

Управляваният от Д. П. П. лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 ХД“, с рег. № ********, с номер на рама №WBANP71040B520275 имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на процесното ПТП.

Ищците са посочили, че ищцата К. Е. К. и починалият П. В. П. са живели на съпружески начала, в едно жилище, като в същото домакинство е живеел и техният син-Д.

П. П.. Между тях и починалия имало силна връзка, семейството било сплотено, всички си помагали и били неразделни. Ищцата и П. В. П. били направили годеж и планували сватба през м. август 2014г. Починалият бил на 26 години, като ищците изгубили най-близкия си човек, от когото очаквали подкрепа във всяка житейска ситуация. След ПТП ищцата се намирала в състояние на силен стрес, тревожност, потиснатост и безпокойство, отчуждена, обезверена. Настъпила е адаптационна реакция, която изисквала огромен разход на психическа енергия за приемане на загубата. Изпитвала е силен страх, ужас, обърканост, съпреживявала психотравмата чрез възприятия, танатофобия, изразен очаквателен страх за аналогични преживявания, нарушение на съня, тревожно-депресивно разстройство. Ищецът Д. П. П. е изгубил баща си на ниска възраст, с което е лишен от бащина закрила, от 3 възможността да изгради пълноценна връзка със своя баща.

Претендирали са да бъде осъдено застрахователното дружество да им заплати сумите от 200 000лв. и 250 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, за причинените болки и страдания от загубата на П. В. П..

Ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк.Б. В., е оспорило исковите претенции като неоснователни. Възразило е срещу твърдението, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с рег. № ******** Д. П. П., тъй като маневрата на лек автомобил-пресичане на главен път „Шевролет“ е довела до контакт между двата автомобила. Заявил е, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение на застрахования лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № ********.

С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетения за неимуществени вреди, като е приел за основателно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50%.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонния съд и е следната:

Безспорно между страните е, че на 9.02.2014г в ПТП е настъпила смъртта на П. В. П., който е баща на ищеца Д. П. П. и е живял във фактическо съжителство с ищцата К. Е. К..

Не се спори между страните, че с влязла в сила на 18,05,2021год. присъда от 02,10,2019год. на Софийски градски съд, НО, 14 състав, постановена по НОХД №1273/2017год. Д. П. П. е признат за виновен в това, че на 09,02,2014год., в гр.София, около 07,07часа, по бул. Царица Йоана, с посока на движение от ул.Добринова скала към ул.