Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1936 от 20.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8970/2021
Вид
Решение № 1936
Подписан
20.04.2023
В сила
08.07.2023
Състав
Елена Иванова, Ивета Миткова Антонова, РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1936 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100508970 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Б.И.“АД срещу решение № 20096828/16.04.2021г. постановено по гр.д. № 57243/2017г. по описа на Софийския районен съд, 160-ти състав, в частта, с което е уважен срещу него предявения от Е. С.

Г. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм/ за сумата над 1000 лв. до присъдения размер от 20 000,00 лв., ведно със законната лихва считано от 20.07.2016г. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на травматични увреждания получени от пътнотранспортно произшествие настъпило на 20.07.2016г. в землището на с. Малиново, общ. Ловеч по вина на водача на застрахования по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в „Б.И.“АД лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР **** АМ, както и в частта за разноските, съответстващи на уважения размер на иска.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че травмите на ищеца не са били възстановени 1 включително и към момента на постановяване на решението, както и че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия във форма на неупражнен родителски контрол, доколкото към датата на инцидента ищецът е малолетен. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съобразно задължителната и установена практика за преценка на всички обстоятелства по делото и определяне на справедлив размер на обезщетението съответен на вредите.

Въззиваемата страна Е. С. Г. в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозира писмен отговор.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението като необжалвано от страните е влезнало в сила в частта, с което:

- „Б.И.“АД е осъден да заплати на Т. Н. В. на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм/ сумата от 1000,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинени травматични увреждания от ПТП, реализирано на 20.07.2016 г., по вина на водача на лек автомобил , чиято гражданска отговорност към датата на ПТП, била застрахована при „Б.И.“АД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 20.07.2016 г. до окончателното ѝ изплащане и искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева.

- „Б.И.“АД е осъден да заплати на Е. С. Г. на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм/ сумата от 1000,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинени травматични увреждания от ПТП, реализирано на 20.07.2016 г., по вина на водача на лек автомобил , чиято гражданска отговорност към датата на ПТП, била застрахована при „Б.И.“АД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 20.07.2016 г. до окончателното ѝ изплащане .

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

2

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за частично основателни по следните мотиви:

Относно иска с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм/.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило и тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК, в доклада на първоинстанционният съд, е обявено обстоятелството, че към датата на пътнотранспортното произшествие – 20.07.2016г. между собственика на „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР **** АМ и ответника – въззивник в настоящото производство, е съществувало валидно правоотношение застраховка „гражданска отговорност”.

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите като доказателства по делото в първоинстанционното производство писмени документи, експертно заключение, свидетелски показания, че на 20.07.2016 г., около 10:50 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР **** АМ движейки се по главен път I-4 София-Варна с посока към гр. Варна и в участъка Микре – о.п. Севлиево при км 66+700, водачът на лекия автомобил - свидетелят С.С. усетил, че воланът на автомобила кривнал надясно, след което автомобилът се врязъл в мантинелата от дясната страна на пътя, попадайки в скат, обрасъл с трева и храсти, където спрял движението си /самокатастрофирал/. Пътници в автомобила, возейки се на задната седалка, били Т. В., Е. Г. и М.С..

От заключението по САТЕ безспорно се установява, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при условие, че е съобразил движението на автомобила – както скоростта, така и траекторията посредством системите за управление, като недопуска отклонение на същия извън пътното платно.

3

Следователно именно виновното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР **** АМ е причина за настъпване на ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.

Няма спор между страните, а и се установява от многобройните писмени доказателства, експертни заключения и свидетелски показания, че на ищеца Е. Г. са причинени травматични увреждания.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на ищеца изразяващо се в непоставяне на колан към момента на ПТП. Във въззивната жалба, изрично е посочено, че тъй като към момента на настъпване на ПТП ищецът Е.

Г. е малолетен, то съпричиняването се изразява в неупражнен родителски контрол от страна на майка му – Т. В., която не е упражнила родителски контрол /чл.125 ал.3 от СК/ относно поставяне на обезопасителен колан/съответно поставянето му по правилния начин.

Тук обаче е необходимо да се има предвид, че „изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. „Само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, управляван от пиян водач, и/или че не е ползвал предпазен колан не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата н а чл. 51 ал. 2 ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан или че пътувайки в управлявания от пиян водач лек автомобил, е улеснил със свои действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици“. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС/.

От събраните по делото доказателства - САТЕ, свидетелски показания, СМЕ – първоначална, се установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР **** АМ е оборудван фабрично с два триточкови инерционни предпазни колани на предните седалки и с два триточкови и един двуточков колан на задните седалки, както и че същият автомобил не е оборудван с въздушни възглавници.

От показанията на свидетеля С.Д.С., чийто показания, преценени по реда на 4 чл.172 от ГПК /тъй като живее на семейни начала с майката на ищеца Е. Г./, съдът кредитира, доколкото същите са пълни, логични, последователни, кореспондират с останалите доказателства по делото, се установява, че всички пътници на задната седалка били с поставени предпазни колани към момента на реализиране на процесния инцидент, като коланът на Е. Г. бил поставен под рамото му, тъй като същият е със заболяване, което не позволява коланът да бъде поставен на рамото му. Заключението по СМЕ изготвено от вещото лице д-р Г. установява липса на характерни и специфични увреждани, които биха били сигурни медицински признаци за въздействие на поставен колан в момента на инцидента. От медицинската документация, както и от цитираното заключение по СМЕ, се установява, че ищецът Е. Г. страда от спинална мускулна атрофия, като същия не може да се движи и седи без чужда помощ, което обстоятелство несъмнено налага адаптиране на предпазния колан към тялото на детето т.е. обективно невъзможно е същия да бъде поставен по предписания от производителя начин, за да задържа тялото на детето с оглед невъзможността му да седи изправен без чужда помощ.

На следващо място, вещото лице д-р Г. изрично посочва, че при положение, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, то същият, в началните хилядни след челния удар, би предотвратил движението на тялото му напред и фиксирайки го към седалката, би го предпазил от удар със значителна сила в предностоящата вертикална част от шофьорската седалка. Това заключение би било вярно при условие, че тялото на детето е в нормална позиция и същия седи на седалката по обикновения начин, което в случая се установи, че е обективно невъмжно. Изследвайки конкретната ситуация – състоянието на детето и тежките увреждания на костната система и гръбнака, вещото лице по денталната експертиза – д-р Ч. изразява мнение, че не може категорично да се приеме, че дори и с правилно постановен колан, уврежданията нямало да настъпят, особено при по – силен удар, какъвто несъмнено е процесния /скорост на движение на автомобила непосредствено преди удара 90-100 км. в час, челен удар, което определя същия като такъв с голям интензитет и сила/.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че ответникът в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото такова, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че поставения колан на ищеца Е. Г. и необходимо адаптиран към физическото му състояние, е допринесъл за обективното настъпване на вредите т.е. родителя не е упражнил необходимия контрол във връзка с поставяне на обезопасителен колан и което е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.

От приложената медицинска документация, заключенията по СМЕ и СМЕ /дентална/ се установява, че на ищеца вследствие на ПТП са причинени следните 5 уреждания: травматично увреждане на централните горни резци на дете в смесено съзъбие /травматично набиване на 21 и 11/ и избиване на страничните два горни резеца; разкъсно-контузна рана на долната устна и на гърба на език. Без видими наранявания са направени рентгенографски изследвия във връзка с описани болки в дясна глезенна става, областта над симфизата и поясната област.

Заключението по СМЕ изготвена от вещото лице д-р Г. посочва, че мекотъканните увреждания по лицето с рани на долната устна на устата и езика, които са били обработени - чрез зашиване, обезболяване, дезинфекциране, са травми, които са наложили саниране и допълнително обезболяване, като съпровождащите ги болки постепенно са отшумели до 2-3 седмици след инцидента, като и които изпълват критерия временно разтройство на здравето неопасно за живота.