Решение № 1075 от 26.07.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1075,

26.07.2018г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд

Гражданска колегия ХХІІ-ри граждански състав

На десети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар:

Елена Калончева като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева гражданско дело №1555 по описа за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл. 59 от ЗЗД.

Бележка:

Гр.дело №1555/17г. е образувано пред ПОС на основание определение №5031/25.05.17г., с което образуваното пред ПРС гр.дело №4678/17г. е било прекратено и изпратено на надлежния да го разгледа като първа инстанция ПОС.

Ищецът И.Г.К., ЕГН **********,***, моли съда да осъди ответника ЕТ „М-ДН.Т.- ***, ЕИК ***, със съдебен адрес:***, ***, адв.С.К., да му заплати сумата от 11 307.24 евро, след допуснато в с.з. на 29.05.18г. изменение на иска, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Искът му е основан на следните приети от съда за релевантни обстоятелства, след отстраняване на указани нередовности на исковата молба с молба вх.№28767/22.05.17г. /л.12-л.16,ПРС/, молба вх.№21674/11.07.17г. /л.9-л.10/ и молба вх.№23592/28.07.17г. /л.18/ по описа на ПОС:

Че Н.Т. е майка на бившата му съпруга Р.Т., с която бил в брак от ***до края на *** По време на брака си с Р.Т., тъй като нямал възможност сам да тегли кредит, поради задлъжнялост към Банка ДСК и водено срещу него изпълнително дело, помолили Н.Т., като ЕТ, да изтегли кредит, средствата от който той да ползва за инвестиции в лични свои начинания.

Разговорите относно ползването на сметката се водели от септември 2011г. и уговорките били/ достъпът му до сметката да се осъществява с пълномощно, издадено от титуляра, както и че ще връща изтеглените суми чрез внос по същата сметка, без предварително определен срок за връщането им. Ответницата изтеглила кредит от Прокредит банк, който бил отпуснат на 28.12.2011г. по сметка ***. За периода от отпускане на кредита по сметката на ответницата, до момента, когато ответницата забранила достъпа му до сметката и, след като отношенията му с дъщеря й се влошили и те се развели в края на ***, ищецът бил изтеглил от посочената сметка на ответницата сумата от общо 37 365евро, по дати и в размери, съгласно подробно описаното в справката по т.2 от молбата от 22.05.17г., а бил внесъл в същата сметка сумата от общо 60 150евро, по дати и в размери, съгласно подробно описаното в справката по т.3 от молбата от 22.05.17г., разликата между които суми възлиза на 22 785евро. Тази разлика, независимо от проведените с ответницата разговори, тя задържала без основание и се обогатявала с нея, както и категорично отказвала да му върне, поради което предявява иск за осъждането и да стори това.

Пледира по същество за уважаване на иска, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 29.05.18г.

/виж л.89/, като развива подробно съображения с писмена защита вх.№21757/13.07.18г.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с 32251/25.10.17г. /л.30-л.31/, с който е признала иска за допустим и го е оспорила като неоснователен.

Оспорила е твърдението на ищеца, че е внесъл по сметката и повече суми, отколкото е изтеглил, като сама твърди, че изтеглените от него суми от сметката са многократно превишаващи внесените от него. Заявява, че при преценката относно внасяните от ищеца суми следва да се има предвид, че с тях се възстановява не само получения кредит, но и всички следващи се по него лихви и разноски по обслужването му, доколкото макар и неизтеглен от ищеца, кредитът е бил изтеглен за задоволяване на негови нужди, което той и сам признава. Твърди още, че голяма част от внасяните от ищеца по сметката средства са били осигурявани от нея и семейството на ***на дружеството.

Пледира по същество за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 29.05.18г.

/виж л.88/, като развива подробно съображения със становище вх.№21726/13.07.18г. и с писмена защита вх.№21978/17.07.18г.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и следва да бъде уважен, воден от следните съображения:

І.По допустимостта.

Твърденията на ищеца, че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка със сумата, внесена в повече от изтеглената от него, съобразно уговорките им той да ползва и връща средства от изтегления от нея кредит, чрез даден му достъп с пълномощно за опериране по сметката и, поради което му дължи за връщане разликата, попада в хипотезата на чл.59 от ЗЗД и прави иска му допустим.

ІІ.По основателността.

1.С приетия по делото в с.з. от 12.12.17г. като окончателен проект за доклад, съобщен на страните с Определение №2529/26.10.17г., очертаните като релевантни за предявения иск факти са очертани фактите на обедняване на ищеца, на обогатяване на ответницата за сметка на неговото обедняване и на установяване на по-ниската от стойностите на обедняването и обогатяването, като фактическите обстоятелства, от които ищецът е извел състояването им, са поставени в негова доказателствена тежест.

В тежест на ответницата, която е оспорила да е налично обогатяване от нейна страна за сметка на обедняването на ответника, като е оспорила твърденията му за размера на внесените и на теглените суми, както и като е твърдяла, че внасяните от него средства не са били негови, а са осигурявани от нея и семейството и, а също, че има основание да задържи внесените от ищеца по сметката и суми, тъй като с тях той е следвало да погасява цялото задължение по кредита, теглен за негови нужди - главница, лихви и разноски, доколкото от установяване на тези твърдения би черпила изгодни за себе си последици, са поставени в нейна доказателствена тежест.

2.

Установи се в процеса, във връзка с твърдените от страните в производството факти, както следва:

2.1. По въпроса за сумите, изтеглени и внесени от ищеца по сметката на ответницата, и разликата между тях.

Ищецът е твърдял, щото в периода от 30.12.11г.-18.05.13г. е изтеглил от сметката на ответницата суми по размер и на дати, описани подробно в първата таблица от молба вх.№28767/22.05.17г. по описа на ПРС, както и че в периода 29.03.12г.-05.10.15г. е внесъл по същата сметка суми в размер и по дати, описани подробно във втората таблица от същата молба /виж молбата на л.12-л.16, ПРС/.

2.1.1.

С приетото по делото заключение вх.№8576/20.03.18г. /виж л.83-л.87/, са установени твърденията на ищеца по отношение на теглените от сметката суми за периода от 03.01.12г.-18.05.13г., по дати и размери тъй, както ги е описал в таблица едно от молбата му от 22.05.17г.

Разликите, установени с това заключение, по отношение твърденията на ищеца относно теглените от него суми, са в две отношения:

Вместо твърдяната от него като теглена на 30.12.11г. сума от 1000.51евро, със заключението е установена изтеглена на същата дата от И.К. сума от 2000евро, съответно на данните в събраното по делото извлечение от сметката по кредита за тази дата /виж на л.65/, а с данните от писмо вх.№9204/26.03.18г. на Прокредитбанк /л.73/ по отношение на сумата от 1000.51евро е установено, че е оперирана чрез крос курс от лицето Н.Т., данни за което липсват в извлечението от същата дата, а е наличен само записа на сумата и отметката крос курс /л.65/.

Сочи се като теглена от ищеца на 29.12.11г. и сума от 3000евро, която липсва описана от него в молбата от 22.05.17г. За тази сума, данните в банковите документи, посочени от в.л. Т. като източник на информация за изготвяне на заключението и, са формално различни - операцията е описана не като теглене, а като крос курс /виж л.65, дата 29.12.11г./, извършен от лицето И.К. /виж л.73/, като в писмото на л.73 очевидно е допусната техническа грешка при изписването на данните по ред първи и ред втори, и цифрата две от втория ред е отишла пред цифрите на първия ред, и така, вместо от 29.12.11г., операцията е останала изписана като извършена на 9.12.11г. Грешката е явна и доколкото в текста на писмото, преди данните по дати е посочено, че същите касаят периода 19.12.11г. -31.12.16г., а датата 9.12.11г. предхожда 19.12.11. Независимо от тази формална разлика, и от извлечението, и от изготвеното заключение става ясно, че същността и на двата записа относно извършените операции - теглене и крос курс, е една и съща- дебит по сметката, задължаване на сметката с тези суми. Това личи и от описаното от ищеца по отношение например на теглена на дата 09.01.12г. сума от 2565.42евро, за която записът в извлечението е също такъв за операция крос курс, а не за теглене /виж л.65, 09.01.12г./.

Твърденията на ответницата, че в раздела за изтеглени суми ищецът е пропуснал съзнателно да включи още множество извършени от него крупни тегления от сметката, е опровергано от събраните по делото доказателства, доколкото :

Със заключението от 20.03.18г. се установи, че ищецът не е включил в този опис само сумата от 3000евро, изтеглена на 29.12.11г., и е вписал за тегленето от 30.12.11г. сумата от 1000.51евро, вместо от 2000евро.

Със заключение вх.№20128/29.06.18г. /л.102-л.105/, което съдът е допуснал по искане на ответницата, в.л. Т. е потвърдила данните от вече приетото предходно нейно заключение за изтеглени от ищеца суми в размер на 44 366.45евро.

По отношение на сумите от 30000евро и от 10000евро, които ответницата е поискала да се изяснят конкретно с това заключение, е установено, че не са теглени от И.К., макар той е наредител на извършените съответно на 05.12.12г. и на 11.12.12г. вътребА.и преводи на същите суми по сметка на А.Т., за закупуване на жилище, като данните в тази насока са изцяло съответни и на приетото по делото извлечение от сметка /виж л.66гръб за дата 05.12.13г. и л.67лице за дата 11.12.12г./ относно основанието и лицето, в чиято полза паричните банкови преводи са извършени.

С горното следва да се смята за съответен на доказателствения материал и доводът на ищеца в писмената му защита, че тезата на ответницата, щото кредитът бил използван единствено от него и за негови нужди, е опровергана.

Ето защо, като взе предвид съвкупността на горните обсъдени доказателства, както и обстоятелството, че заключението на в.л. Т. от 20.03.18г. не е било оспорено от никоя от страните, съдът счете за установено щото изтеглените от ищеца от сметката на ответницата суми възлизат на общо 44 366. 45евро, като операциите по тяхното теглене са осъществени в периода 29.12.11г.-18.05.13г., за разлика от първоначално наведените от ищеца твърдения за изтеглени общо 37 365евро от сметката на ответницата, в периода 03.01.12г.-18.05.13г.

2.1.2.

С приетото по делото заключение вх.№8576/20.03.18г. /виж л.83-л.87/, са установени частично твърденията на ищеца по отношение на внасяните от него по сметката на ответницата суми, описани по дати и размери в таблица две от молбата му от 22.05.17г., и конкретно:

Установени са като направени от него, в посочените с молбата му размери, вноските от 26.04.12г., 04.06.12г., 27.08.12г., за периода 24.09.12г.-28.12.12г.вкл., за периода от 28.01.13г.-27.03.13г.вкл., двете вноски от 26.04.13г., за периода от 03.07.13г.-31.07.13вкл., двете вноски от 02.10.13г., за периода 03.12.13г.-03.06.14г.вкл., за периода 28.07.14г.-05.10.15г.вкл.

Вноската от 306.28евро от 24.01.13г. не е описана с това заключение от вещото лице като направена от ищеца, но в тази част съдът не цени заключението, поради противоречието му с банковите документи, на които е основано, тъй като от извлечението от сметка и писмото на банката относно лицата, извършили съответните бА.и операции ясно личи, че взетата на кредит сума от 306.28евро, на посочената дата, е оперирана от И.К. /виж л.67, за 24.01.13г. и л.73гръб, за същата дата и сума/. Поради тази причина, вноската от 306.28евро следва да се прибави към към посочената от в.л. Т. в заключението обща сума на направени от ищеца вноски в размер на 55 673.69евро, която да се счита за установена в размер от 55 979.97евро.

По отношение на останалите описани в табл.2 от молбата на ищеца от 22.05.17г. вноски е установено, че са направени на посочените дати и в посочените размери, но не от И.К., а от лицата П.Н./от 29.03.12г., 03.07.12г., 29.03.13г., 03.04.13г., 31.05.13г., 02.09.13г., 04.11.13г., двете вноски от 03.07.14г./, Р.К./двете вноски от 19.09.12г./ и А.Т. /от 03.01.13г./.

Разпечатката съдържа 49 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22f64655-8580-46fe-9ae5-b0f7886659c8