Решение № 70 от 20.02.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. ******, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140100234 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Н. О. М. от гр. ****** против ****** ЕАД, ЕИК ***** и ****** ЕООД, ЕИК *****. Ищецът сочи, че на ******* г. е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит №********/******* г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 4000 лв. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП , поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК, като посочва, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит №********/******* г. лихвеният процент по кредита е в размер на 39,95%, а годишният процент на разходите е 21,94%, при твърдение, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,14% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага съображения, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като счита, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 48,14% разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител и поради това не съответства на 1 действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 48,14% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора.

Счита, че с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48,14% ГПР. Твърди, че на ищеца не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Твърди се в исковата молба, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 4000 лв. с посочен ГПР 48,14%, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението и поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Счита, че неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение, като кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Сочи, че посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 48,14% кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по-конкретно какъв е действителният размер на разходите, които ще направи. Твърди, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, като е посочен лихвен процент по кредита 39,95%, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва, в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което счита, че ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 48,14%. Сочи още, че кредиторът е заблудил потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. В условия на евентуалност, в случай, че съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, ищецът твърди, че не е 2 произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение. Сочи, че спешно, нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на ******* г. е подписал с втория ответник ****** ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 2000 лв., платимо като добавък към падежната вноска. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, като излага подробни съображения и счита, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, първият ответник е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 от ЗЗД. Счита, че тъй като кредитната сделка е нищожна, не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. На следващо място счита за недействителна и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество – поръчител, за което излага подробни съображения. Моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ********/******* г.. В условията на евентуалност, да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ********/******* г., както и да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г., сключен с ****** ЕООД. Моли съда да допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза и на основание чл.190 ГПК да задължи ответните дружества да представят договор за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ****** ЕАД депозира отговор, с който счита иска за неоснователен, излагайки подробни съображения. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ********/******* г. с ищеца за сумата от 4000 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 39.95% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.14%, по който ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски от 244.64 лв., усвоил е сумата от 4000 лв. и се е задължил да извърши плащания на ****** ЕАД в общ размер на 5871.36 лв. Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на Договор № ********/******* г., поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Оспорват се изложените доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит, при твърдение, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение в приложимите общи условия. Сочи се, че при подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят е имал възможностите: а) да избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора ****** ЕАД, като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Оспорват се твърденията, че ищецът е бил въведен в заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с ответника, като се твърди, че на ищеца е била предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите суми - заявеният размер на главницата, размерът на 3 възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а именно 24 месечни вноски и общ размер на всички плащания. Сочи се в отговора, че след получаване на преддоговорната информация и запознаване с всички условия във връзка с кредита, ищецът е въвел самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“. С това свое действие ищецът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния Договор за потребителски кредит, СЕФ и ОУ. Твърди, че съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ на ****** ЕАД с извършване на гореописаните действия заявлението се счита за подадено, а ОУ на ****** ЕАД и Договорът за потребителски кредит - приети и подписани от него, като процесният договор за потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ. Излагат се съображения, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство е съвсем отделен договор, сключен от него с втория ответник и при параметри, уговорени от ищеца и ****** ЕООД, по силата на който договор срещу парична престация вторият ответник се е съгласил да сключи договор с ****** ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения спрямо ****** ЕАД, както и за всички последици от евентуално нейно неизпълнение. Оспорва се твърдението, че съществува непълнота в договорните условия по отношение на правото на отказ на кредитополучателя, както и твърдението, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство има за цел да обезпечи вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника. По възраженията за неразбираемост на договорната лихва, моли, същите да се оставят без уважение. Позовава се на съдебна практика. Претендира разноски.

С влязло в сила определение не е допуснат за съвместно разглеждане насрещният иск на ****** ЕАД, ЕИК ***** срещу Н. О. М. поради нередовност на насрещната исковата молба. Материалите по насрещната искова молба са отделени за образуване на отделно производство.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ****** ЕООД депозира отговор, с който счита иска за неоснователен и недоказан, излагайки подробни съображения. Не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит № ********/******* г., в който не е налице основание за плащане на суми на дружеството ****** ЕООД. Твърди, че между ищеца и ****** ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г., по силата на който дружеството се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към ****** ЕАД такъв, какъвто е по Договора за потребителски кредит № ********/******* г.

Сочи, че за предоставяне на услугите по Договора за предоставяне на поръчителство страните са уговорили дължимата от ищеца престация - месечно възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 174.01 лв. за периода на действие на Договора за потребителски кредит. Сочи, че ищецът е имал възможност да се запознае предварително и е сключил Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като подписването на Договора за предоставяне на поръчителство 4 от ищеца е извършено чрез използването на индивидуално генерирания шестцифрен код за достъп, който е получен от ищеца посредством кратко текстово съобщение на посочения от него мобилен номер и служи за попълване и подписване на Договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, като сам е манифестирал воля към сключване на договор с втория ответник, посредством попълване на полето за гарантиране на договора за кредит, отключване на изпратените му по e-mail документи чрез въвеждане на ЕГН в полето за парола и в последствие - чрез въвеждане на предоставения му код за подпис. Оспорва твърденията на ищеца, че няма подписан договор за предоставяне на поръчителство, т.к. процесният Договор за предоставяне на поръчителство е сключен във формата на електронен документ, чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като клиентът е потвърдил условията на договора за поръчителство чрез въвеждане на предоставен му SMS код при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и приложимото законодателство, като Договорът за поръчителство е подписан с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Сочи се, че на основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Оспорва твърденията за нищожност на договора за поръчителство, като счита наведените доводи за липса на насрещна престация по сключения договор между ищеца и ****** ЕООД за несъстоятелни.