Определение № 258 от 25.05.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Монтана, 25.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500158 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 279 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна частна жалба подадена от Г.Л., с ЕГН: **********,с постоянен адрес: гр. *, бул. *" № *, вх.*, ет.*, ап.*,чрез адв. Г. Ц. АК - гр. *п ротив ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 326 от 09.03.2023 г., постановено по Гр.д. № 1473/2022 г. по описа на Районен съд Монтана.

В същата излага доводи, че жалбоподателят не е доволен от Определение № 326 от 09.03.2023 г., постановено по Гр.д. № 1473/2022 г. по описа на Районен съд - Монтана, с което съдът е прекратил като недопустимо производството по делото, приемайки исковата му претенция като такава с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, вместо по чл.

357 от Кодекса на труда, поради което обжалва същото Вас в законоустановения срок.Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че предявеният иск е по ЗУТОССР. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 357 ал.1 от КТ според която трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по 1 изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Установяването на съществуването на трудово правоотношение включва установяването на трудовия договор в пълното му определено от закона съдържание с всички съществени компоненти на трудовото правоотношение. Извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на ЗУТОССР поради загубени или унищожени документи, установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред чрез трудов спор по чл.

357 от Кодекса на труда. Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да отмени обжалваното Определение № 326 от 09.03.2023 г., постановено по Гр.д. № 1473/2022 г. по описа на Районен съд - Монтана, като неправилно и незаконосъобразно и върне делото на Районен съд - Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата претенция.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответника Е.АД ,гр.*.

МОС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съображенията на съда за това са следните:

С атакуваното Определение Районен съд гр.Монтана е прекратил като недопустимо производството по гр.д.№ №1473/2022година по описа на РС Монтана образувано по предявена от Г. Л. от гр.*като е приел, че се касае за искова претенция с правно основание чл.1 и 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

За да постанови атакуваното определение МРС е приел, че за да бъде допуснат до разглеждане този иск следва ищецът да представи удостоверение от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, 2 че документите са загубени или унищожени. Именно затова, съдът е дал на ищеца указания в по-горния смисъл, които не са изпълнени в определения от съда срок, поради което е приел, че исковата претенция на ищеца е недопустима, тъй като няма доказателства, въпреки указанията на съда, че разплащателните ведомости и трудово-правната документация на „М. п. с.”, *, в база „*”, чийто правоприемник се твърди да е ответното дружество, са загубени или унищожени, каквото е императивното изискване на чл.5, ал.1 от ЗУТОССР.

Така направените изводи от първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения:

В изложеното в исковата молба се твърди, че жалбоподателят през периода м. октомври, 1977 г. до м. март, 1982 г. ж работел последователно като *и *в „М.П.С." - гр. * в „БАЗА *". Правоприемник на „М.П. С.“ - гр.

*е „Е." АД с. *, ЕИК: *.

На 23.07.2020 г. депозирал заявление до Изпълнителния директор на „Е.“ АД да му бъде издадено Удостоверение за пенсиониране, обр. УП - 3 за горепосочения период. Заявил, че трудовата му книжка е изгубена.

С писмо Изпълнителния директор на „Е." АД го уведомил, че в дружеството се съхраняват единствено разплащателни ведомости на АПК „С.“ - *, ПСП при УЗ и ПСС - *, като липсва друга първична документация, доказваща категорията труд или извършвана трудова дейност. В разплащателните ведомости за периода 1979 г. - 1982 г. се съдържат данни за Г. Е., като не са открити такива за Г. Л., поради което с така установените факти към момента не може да му бъде издаден документ за осигурителен стаж за периода 1979 г. -1982 г.

На 13.11.2020 г. отново подал заявление до Изпълнителния директор на „Е." АД за издаване на УП - 3, за периода м. октомври, 1977 г. - м. март, 1982 г., предвид изгубената ми трудова книжка.

С писмо Изпълнителния директор на „Е." АД го информирал, че издаването на удостоверение за идентичност на лице с различни имена се 3 издава от административните служби на съответната Община.

Производството се развива по реда на ЗГР, ЗМДТ и Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. С писмо изх. № 1029-11-2067/13.08.2021 г. Директора на ТП на НОИ - гр. *е уведомен, че е необходимо да се проведе производство по идентичност на имена. Крайният документ, който определя наличието на идентичност на различни имена отнасящи се до едно и също лице е издаден от компетентния административен орган удостоверение за идентичност на имена.След извършена справка в Община *и установил, че лице с имена Г. Е . не съществува в НБД „Население" и Община *не може да му издаде удостоверение за идентичност на лице с различни имена.

Установено е също така, че частния жалбопадетял е предявил иск,съдът да признае за установено по отношение на РУ„СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ"- гр.*, че действително е положил труд в „М. П. С.“ гр. *в „БАЗА *", с правоприемник „Е." АД с. *, ЕИК: *, за периода м. октомври, 1977 г. до м. март, 1982 г., като бащиното и фамилното ми име вместо Г. Е., да се чете Г. Л..

Въз основа на исковата му молба е образувано Гр.д. № 2461/2021 г. по описа на Районен съд - Монтана, по което са му дадени указания, в едноседмичен срок да представя удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР от работодателя или неговия правоприемник или от друго физическо или юридическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др., че документите са загубени или унищожени.Работодателят не му е издал исканото удостоверение, тъй като в Дружеството се съхраняват разплащателни ведомости, в които е посочен с името Г. Е., вместо Г. Л., поради което съдът му върнал исковата молба и производството по делото беше прекратено.

Впоследствие предявил нов иск пред Районен съд - Монтана, въз основа на който е образувано Гр.д. № 1473/2022 г., като посочил, че доколкото имената му са различни по ведомостите за заплати - Г. Е. и личната ми карта- Г. Л., то е налице правен спор по чл. 357 от Кодекса на труда, а именно, съществувало ли е трудово правоотношение между 4 негои ответника, респективно праводателя на ответника, за периода м. октомври, 1977 г. до м. март, 1982 г.

Районен съд - Монтана е приел по Гр.д. № 1473/2022 г., че предявената претенция представлява такава по ЗУТОССР и за да бъде допуснат до разглеждане този иск, следва да представя удостоверение от работодателя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др., че документите са загубени или унищожени и са му дадени указания да отстрани тази нередовност.Поради неотстраняване на същата

МРС е приел производството. предявения иск за недопустим и е прекратил

Съгласно утвърдената съдебна практика, изразена и в решение № 217 по гр. д. № 223/2014 г. III г. о., ВКС, удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, че документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или изгубени, представлява особена процесуална предпоставка за предявяването на иска по реда на посочения закон. Предвиденият особен процесуален ред за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени.

Когато работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на работника или служителя относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение - неговата продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната практика, изразена в определение № 327 по ч. гр. д. № 5

1339/2008 г. на IV г. о., ВКС.В тази насока е и Определение №277 от 13.06.2018година на ВКС по ч.гр.д.№2052/2018г на 4-то гр.отделенеие на ВКС.

С оглед гореизложеното МОС намира, че не се касае за предявен иск с правно основание чл.5,ал.1 от ЗУТОССР, какъвто вече жалбоподателят е предявявал, а за иск за установяване съществуване на трудово правоотношение по реда на чл.357 от КТ на Г. Л..Този иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество от първоинстанционния съд.

Като е постановил атакуваното определение и е прекратил производството като недопустимо, МРС е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който по реда на въззивното производстгво следва да бъде отменен.

Предвид горното жалбата е изцяло основателна и следва да се уважи, като се отмени атакуваното определение с произтичащите от това последици.

Водим от гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение №326 от 09.03.2023година на РС Монтана постановено по гр.д.1473/2022година по описа на съда като незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск и произнасяне по същия.

6

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7