Разпореждане № 1066 от 28.09.2023, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1066 гр. Перник, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20231700500622 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 774/10.07.2023 г., постановено по гр.д. № 287/2023 г., Пернишкият районен съд е отхвърлил като неоснователни исковете на В. Р. Т., с ЕГН: ********** и адрес: *** против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ Република, за признаване за установено, че ищецът В. Р. Т. не дължи на дружеството следните суми: сумата от 2436.08 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 557.58 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. и сумата от 259.87 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. и заповед № 94539/28.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А. В.а, изпълнително дело № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У.

Д. и изпълнително дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването им по давност.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В.

Р. Т., чрез адв. Н. Ц., с която се обжалва първоинстанционното решение, като се навеждат твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че съдът е установил всички правно - релевантни факти и обстоятелства във връзка със заведения иск, но е тълкувал същите неправилно, като не се е съобразил със задължителната съдебна практика на ВКС. По подробно изложени съображения се сочи, че атакуваното първоинстанционно решение категорично противоречи на Тълкувателно Решение № 2 / 26.06.2015 г. по т.д. № 2 / 2013 г. ВКС, /относно това как се прекъсва давността, в рамките на изпълнителното производство и кои са необходимите предпоставки за неговото прилагане/, Допълва се, че процесното решение противоречи и на Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020г., по описа на ВКС, 4 ГО, както и на нормата на чл.

116 ЗЗД. В продължение се твърди, че взискателят не е проявявал никаква активност и след депозиране на бланкетна молба за образуване на изпълнително дело /20.01.2017г./ взискателят не е поискал извършване на нито едно изпълнително по своя характер действие 1 и не е задължил съдебния изпълнител да извърши поисканите от него действия. Въз основа на подробно изложени аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което със сила на пресъдено нещо да се признае за установено, че В. Р. Т., не дължи на ответника „Топлофикация - Перник” АД сумите по Изпълнителен лист, издаден на 25.10.2012г., въз основа на влязла в сила ЗИПЗ № 4539 от 28.09.2012г. по ч.гр.д. № 6450 по описа за 2012г., а именно сумите в размер на: 2436,08лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от 557,58лв. законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. до 18.09.2012г.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната „Топлофикация - Перник” АД, чрез юрк.

Анна Софрониева е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло, като се сочи за неоснователна. Твърди се, че първоинстнционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се доказва, че давността /предмет на настоящото производство/ била прекъсвана многократно, тъй като били предприемани валидни изпълнителни действия. Моли се съда, да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба с отговора на същата страните не представят и не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.10.2023 г. от 10,25 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3