Решение № 386 от 17.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Плевен, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430106573 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от ПЛ.

М. Л., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на упр. гр.***, представлявано от З.Д. иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, а именно: главница в размер на 274.54лв., договорна лихва в размер на 17.12лв., наказателна лихва в размер на 93.91лв. и присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 125лв., за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№4436/2011г. по описа на ПлРС за събирането на които е образувано изп. дело № 692/2021 г., от ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.

Твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с изпълнителен лист от 28.10.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №3232/12.07.2011г. по ч.гр.д.№4436/2011г. по описа на ПлРС е осъден да заплати на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми, а именно: сумата от 274.54лв.- главница; сумата от 17.12лв. - договорна лихва за периода 10.07.2008г.-10.10.2008г.; сумата от 93.91лв. - мораторна лихва от 08.08.2008г. до 26.04.2011г., както и законна лихва върху главницата считано от 08.07.2011г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 125лв. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2012***0400144 по описа на ЧСИ. Т.

К. за принудително събиране на процесните суми. Сочи, че по образуваното изпълнително дело няма извършвани изпълнителни действия, както и няма налагани обезпечителни мерки върху имуществото и вземанията от трети 1 лица на длъжника. Твърди се, че на 16.06.2020г.съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излага, че по молба на ответника, в качеството му на правоприемник на стария кредитор „***“ ЕАД, ЕИК *** по спорното вземане, е поискал образуването на ново изпълнително производство. Сочи, че за събиране на процесното вземане е образувано изпълнително дело №2021***0400692, по което му е изпратена ПДИ и връчена му на 11.08.2021г. Счита, че претендираното вземане на ответника към ищеца в настоящото дело е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Твърди, че съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника, с предявяването на иск и с предприемането на действия по принудително изпълнение на задължението. Излага, че последното действие, с което е прекъсната давността спрямо процесното вземане е предприето през 2012г., чрез молбата на стария кредитор „***“ ЕАД, ЕИК *** за принудително събиране на вземането. Сочи, че от този момент до 28.07.2021г. - датата на образуване на новото изпълнително дело и изпращането на ПДИ, пет годишния давностен срок предвиден в чл.110 от ЗЗД е изтекъл и в този смисъл към момента на образуване на изпълнително дело №2021***0400692, вземането на кредитора „*** БГ“ЕАД, ЕИК ***5 било погасено по давност и не подлежало на принудително изпълнение.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявени иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не отрича факта, че на 04.04.2007 г. между „***" ЕАД (предишно наименование „***" АД), с универсален правоприемник е "*** С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и ищеца, в качеството му на Кредитополучател, о г друга, е подписан Договор за кредит № ***. Излага, че по молба на "***" ЕАД на 04.01.2012 г. е образувано изп. дело № 144/2012 г. по описа на ЧСИ Т.

К., с рег. № *** към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 28.10.2011 г. Сочи, че по време на образуваното на 04.01.2012 г. изпълнително производство по желание на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.

Твърди, че с молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ, като на тази дата е прекъсната погасителната давност. Излага, че молбата за присъединяване на държавата като взискател от 23.04.2012 г. също е действие, което е прекънало давността, съгласно т. 10 от мотивите ТР №2/2013 ОСГТК на ВКС. Сочи, че с изпратената ПДИ длъжникът е бил уведомен и за насрочен на 29.02.2012 г.

2 опис на движими вещи. Сочи, че на 16.09.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател - ответника по делото, с възлагане на правомощия по чл.18 ЗЧСИ, което действие счита, че отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност. Навежда доводи, че: на 28.03.2016 г. взискателят е депозирал молба с искане за извършване на справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника; на 17.07.2017 г. новият взискател е депозирал и молба за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, като такъв е бил насрочен за 28.08.2017 г., което отново е довело до прекъсване на погасителната давност.

Твърди, че след като изп. Дело № 144/2012 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 08.07.2021 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 692/2021 г., отново по описа на ЧСИ Т. К., с което действие счита, че за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи.

Излага, че с изпратената до длъжника ПДИ е бил насрочен и опис на движими вещи, собственост на длъжника за 25.08.2021 г., като на същата дата са изпратени и запорни съобщения до *** АД и до работодателя *** ЕООД.

Счита, че всички посочени и предприети по делото изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което и твърди, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.

Навежда доводи, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на посочените изпълнителни действия. Излага, че съгласно решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г„ IV г.о. „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпиията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувало ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела." С оглед на приетото в соченото решение счита, че давността не е прекъсната. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

3

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна молба моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното по ч.г.д. №4436/2011 г. по описа на ПлРС, че спрямо ищеца е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми, а именно: сумата от 274.54лв.- главница; сумата от 17.12лв. - договорна лихва за периода 10.07.2008г.-10.10.2008г.; сумата от 93.91лв. - мораторна лихва от 08.08.2008г. до 26.04.2011г., както и законна лихва върху главницата считано от 08.07.2011г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 125лв.

Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело №2012***0400144/04.01.2012 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е образувано по искане на „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу ищеца по делото, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №4436/2011 г. по описа на ПлРС, с който на длъжника е разпоредено да заплати на кредитора процесните суми.

Установява се, че по образуваното изпълнително дело, по отношение на ищеца са извършвани следните валидни изпълнителни действия: на 04.01.2012 г., при образуването на изпълнителното дело е възложено правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ; на 16.09.2015 г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц Т. К. по чл.18 ЗЧСИ от ответника по делото, в качеството му на цесионер; на 28.03.2016 г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц Т. К. по чл.18 ЗЧСИ от „ ответника по делото, в качеството му на цесионер; на 17.07.2017 г. ответникът по делото е отправил искане до ЧСИ за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника; на 16.06.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,а л.1 т.8 от ГПК.

Приобщено като доказателство по делото е и изпълнително дело №2021***0400692/08.07.2021 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е образувано по искане на ответника срещу ищеца по делото, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №4436/2011 г. по описа на ПлРС, с който на длъжника е разпоредено да заплати на кредитора процесните суми.

Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 08.07.2021 г., при образуването на изпълнителното дело е възложено правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ; на 29.07.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника; наложен на 06.08.2021 г. запор върху сметка на ответника в „***“ АД;

4 връчена на 12.08.2021 г. ПДИ.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.