Решение № 8600 от 28.11.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 28.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Б.Ш., като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10798 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.

Ищецът Д.И.И. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в следствие на смъртта на Т. Д. С., настъпила в резултат на пътно- транспортно произшествие, което било реализирано на 03.07.2015г., на пътен участък от път ІІ-71 от РПИ, между лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** и лек автомобил „Митсубиши лансер“ с рег. № ********, управляван от А.Г.. Произшествието настъпило поради виновното противоправно поведение на водача автомобила „Рено“ с рег. № ******** Г. И., в който пътувал пострадалия Т. С.. Предвид обстоятелството, че при настъпване на деликта, гражданската отговорност на причинителя на вредите била покрита от З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното дружество, а ищецът И. живеел в едно домакинство и бил отглеждан от детска възраст от починалия Т. Д. С., с когото (приживе) бил в много близки лични отношения - ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 200 000 лева, заедно със законната лихва, считано от настъпването на вредоносния резултат на 03.07.2015г. до деня на окончателното изплащане на сумата.

Искът е оспорен от ответника ЗАД „А.“ АД. Чрез процесуалните си представители ответникът оспорва предявения иск преди всичко по основание като поддържа становище, че ищецът не е надлежно материално легитимиран да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди, за настъпването на релевирания в исковата молба резултат – смъртта на Т. Д. С.. Ответникът оспорва също и собствената си надлежна материална легитимация, в качеството на застраховател на водача на лек автомобил „Рено“ с рег. № ********, като твърди, че процесното ПТП е причинено изключителнов резултат от противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Мицубиши“ с рег. № ********, чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” била покрита от привлеченото трето лице- помагач: „ДЗИ О.З.“ ЕАД. В тази връзка, ответникът оспорва твърдяния механизъм на настъпване на процесното ПТП и при условията на евентуалност, твърди, че дори застрахования от него водач да е реализирал противоправно поведение, то самото ПТП е настъпило при условията на независимо съпричиняване между двамата участващи водачи на МПС. Ответникът оспорва и размера на иска, като оспорва обема на вредоносните последици, които ищецът твърди да е понесъл и счита размера на обезщетението за прекомерен спрямо вредите. Ответникът навежда и навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради неизпълнение на задължението му да пътува с поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице-подпомагаща страна „ДЗИ -О.З.“ ЕАД, оспорва иска. Оспорва фактическите твърдения на ответника за реализирането на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Мицубиши“ с рег. № ********, както и твърдението за какъвто и да е принос на този водач за настъпването на вредите, за които се претендира изплащане на обезщетение. Не оспорва твърдението, че този водач има валидна към датата на настъпване на процесното ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, но оспорва надлежната материална легитимация на ищеца да претендира и получи застрахователно обезщетение на релевираното от ищеца правно основание.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на представените с исковата молба и приети като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 342Р-6610/06.07.2015г. на ОД на МВР Силистра, Скица на ПТП, фотоалбум, Протокол за оглед на ПТП, които съдържат данни за механизма на настъпването на самото пътно- транспортно произшествие, мотивира извода за това, че на 03.07.2015г., на пътен участък от път ІІ-71 от РПИ е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********, управляван от водача Г.

И., със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при З. „А.“ и лек автомобил „Митсубиши лансер“ с рег. № ********, управляван от водача А.Г. със З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ДЗИ- О.З.“ ЕАД. При настъпването на процесното ПТП е загинал пострадалият Т. С., който пътувал именно в лекия автомобил

„Рено Меган“ с рег. № ********.

Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза (вещо лице Х.И. със специалност – технология и безопасност в автомобилния транспорт), анализира съдържанието на споменатите документи и обосновава следните изводи по правнозначимите факти:

·

Процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило на 03.07.2015г., на пътен участък от път

ІІ-71 от РПИ на мокра пътна настилка и при дневна светлина; При излизане от ляв завой по време на движение, водачът на лекия автомобил „Рено Меган“ губи контрол над автомобила и това позволява навлизането му в лентата за насрещно движение и завъртането му по посока на часовниковата стрелка, в следствие на което настъпва удар с движещия се в тази лента но в противоположната посока лек автомобил „Митсубиши лансер“.

·

Според аналитичните изводи на вещото лице, основна причина за настъпването на удара между двата автомобила е навлизането на лекия автомобил „Рено Меган“ в лентата за насрещно движение, поради несъобразяване на скоростта на този автомобил с конкретните пътни условия;

·

Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Митсубиши лансер“, където е навлязъл лекия автомобил „Рено Меган“;

·

При аналитични изчисления предвид конкретните пътни условия и механизъм на настъпване на удара между двата автомобила – вещото лице счита, че ударът е бил обективно непредотвратим за водача на лекия автомобил „Митсубиши лансер“, но обективно предотвратим за водача на лекия автомобил „Рено Меган“, при направен от него правилен избор на подходяща скорост на движение;

·

Лекият автомобил „Рено Меган“ е бил фабрично оборудван с предпазни колани за водача и за всеки от пътуващите в автомобила.

Заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно- медицинска експертиза (вещо лице Н.С. със специалност – съдебна медицина) обосновава следните изводи по правнозначимите факти:

·

При аутопсията на тялото на пострадалия са установени множество травматични увреди, но причината за смъртта е причинената гръбначно-мозъчна шийна травма. Тя се изразява в счупване на втория шиен прешлен в резултат от т.нар. „камшичен удар“, довел до възходящ отток на мозъка.

·

Налице е пряка причинно- следствена връзка между смъртта на пострадалия Т. Д. С. и настъпването на процесното ПТП, вкл. и с оглед неговия непосредствен механизъм;

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза (вещи лица Н.С. и Х.И.) обосновава следните изводи:

·

При настъпването на процесното ПТП пострадалия е пътувал на З.ната лява седалка на лекия автомобил „Рено Меган“, а смъртта е настъпила поради прекъсване на гръбначния стълб, след т.нар.

„камшичен удар“, причинен от инерционните сили на сблъсъка.

· пострадалия Т. Д. С. при настъпването на процесното ПТП, не е бил с правилно поставен предпазен колан;

· т.нар. „камшичен удар“, който е довел до възходящ отток на мозъка на пострадалия и основна причина за крайния летален изход - би могъл да настъпи и при правилно поставен предпазен колан.

В дадените пред съда показания свидетелят Г. С.Д. заявява, че е близък родственик с пострадалия, който бил негов вуйчо. Свидетелят живеел в гр. Варна, където и работел, но посещавал често с. Б., където живеел вуйчо му, заедно с „Ж.“ – фактическа съпруга, на която свидетелят заявява, че не е в състояние да посочи истинското име. Ищецът бил син на споменатата Ж., и не бил рожден син на Т. С., но тъй като Ж. живеела на семейни начала със С. (приживе), то и нейният син Д.И. („М.“) от ранна възраст бил познавал

С. като свой роден баща. Самият С. много се грижил за М., водил го на лекар и според впечатленията на свидетеля: „..направо си давал живота за него..“. От около 10 години, ищецът М. бил семеен, но все още поддържал връзка със С., когото наричал „татко“ и не знаел, че има друг биологичен баща. Приживе на пострадалия, ищецът заявявал публично, че обещава на пострадалия финансова помощ за заплащане на разходи при зъболечение. Според впечатленията на свидетеля, М. не работел постоянна работа, защото бил болен. Той бил много тъжен, поради смъртта на С. и свидетелят възприел лично, как ищеца отишъл да вземе пари на заем, „..за да направи нещо голямо за паметта..“ на С. (свидетелят не уточнява какво има предвид).

Съдържанието на представения с исковата молба и приет като доказателство Акт за гражданско състояние (на л.16 от делото) сочи, че Т. Д. С. е починал kd 03.07.2016г.при семейно положение „неженен“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенция за осъждане на ответника, да изплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претенцията се основава на търдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответникът дължи на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на Т. Д. С. и причинени от водача на лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********.

Основателността на претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние на водач на МПС, вреда и причинно - следствена връзка помежду им, както и от установяване на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС.

След внимателен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира, че смъртта на Т. Д. С., която е настъпила на 03.07.2015г. в действителност е причинена като резултат от виновните противоправни действия на водача на лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********, в който е пътувал пострадалия.

Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза мотивира категоричен извод, който посочва, че причината за настъпването на пътния инцидент е несъобразената по смисъла на чл. 20 , ал.2 от ЗДвП скорост на лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********, довела до нарушение на чл.16, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице Х.И., които не бяха оспорени от страните.

Не могат да бъдат възприети наведените от ответника ЗАД „А.“ твърдения и доводи за противоправно поведение на водача на другия участващ в самото ПТП лек автомобил „Митсубиши лансер“ с рег. № ********, чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е била застрахована при „ДЗИ- О.З.“ ЕАД. Това е така, доколкото събраните в хода на съдебното дирене доказателства категорично опровергаха подобна теза. Водачът на лекият автомобил „Митсубиши лансер“ с рег.

№ ******** не е реализирал противоправно поведение, нито е допринесъл за настъпването на пътния инцидент. За него ударът между автомобилите е бил обективно непредотвратим (в тази насока е категоричното заключение на съдебната авто- техническа експертиза).

При това, не могат да бъдат възприети и наведените от ответника ЗАД „А.“ твърдения и доводи за принос на пострадалия Т. Д. С. за настъпването на вредоносния резултат. В действителност, заключението на съдебно- медицинската експертиза и на комплексната съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза посочват, че при настъпването на пътния инцидент, пострадалия не е носил предпазен колан, с какъвто е била оборудвана и задната седалка на лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********. Едновременно с този извод, обаче, вещото лице С. изясни самия механизъм на настъпване на травмите и посочи онази от тях, която е довела до настъпването на релевирания в исковата молба вредоносен резултат (смъртта на пострадалия), като посочи, че използването на предпазен колан би допринесло за намаляване на обема на травмите, които пострадалия би получил, ако бе останал жив, но практически не би могло да предотврати именно настъпването на камшичния удар на шийните прешлени, който е пряка причина за леталния изход.

Разпечатката съдържа 46 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22f5706b-8666-4788-8cef-b1acfd81742d