Решение № 162 от 12.03.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Враца, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420103859 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. В. И., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. **, ул. „**** ***“ № ** против Община В., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „***“ № **, за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната работа, както и за присъждането на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 11.03.2021 г. между Община В., като работодател от една страна, и Д. В. И., като работник от друга, бил сключен Трудов договор № **/**.**.** г. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а именно до свършването на определена работа, за длъжност разносвач на храна. Уговореното месечно трудово възнаграждение било в размер на 650,00 лв., като трудово възнаграждение било увеличено на 750,00 лв. със сключването на Допълнително споразумение № ** от **.**.*** г. Съгласно Постановление на Министерския съвет № **** от **.**.** г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, влязло в сила от 01.01.2023 г., минималната работна заплата била увеличена в размер от 780,00 лв., като именно това било получаваното от ищцата трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г.

На 02.01.2024 г. със Заповед № 1 трудовото правоотношение било прекратено едностранно от Община В.на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, като в заповедта било посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение става със завършването на възложената работа. Заповедта за прекратяване била връчена на работника на 02.01.2024 г. срещу подпис.

Поддържа се, че така направеното прекратяване на трудовото правоотношение било напълно незаконосъобразно., тъй като сключеният от страните Трудов договор № *** от **.**.** г. не можел да се приеме за сключен за определен срок, тъй като в същия липсвали основни реквизити, от които да може да се заключи, че е сключен за завършване на определена работа. Сочи се, че срокът по чл. 68, ал. 1. т. 2 КТ следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в договора трябва изрично и точно да се определи 1 работата, за изпълнението на която той е сключен, като се касае за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се счита, че има уговорен „срок“ за извършването й. Твърди се, че ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема, съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок, като такъв трудов договор се явява безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325. ал. 1, т. 4 КТ. Поддържа се, че определяемият срок по чл. 68. ал. 1. т. 2 КТ следва да бъде посочен в трудовия договор чрез пълно индивидуализиране на работата, до завършването на която се сключва, като работата трябва да бъде дефинирана по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, за да може да се определи „срокът“ за извършването й. Посочва се, че индивидуализацията на работата следва да бъде описана по начин, който да позволява недвусмислен извод кога същата ще се счита завършена, като в противен случай уговорката за срок не поражда действие. Изтъква се, че всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325. ал. 1. т. 4 КТ поради завършване на определената работа е неприложимо.

Излагат се съображения, че в конкретния случай договорът е сключен до завършване на определената работа, но тази работа не е индивидуализирана по вид и обем нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика, към която препраща. Твърди се, че в трудовия договор е посочено, че работникът постъпва на длъжност „разносвач на храна“, но не е посочено ясно и конкретно кога работата би се считала за завършена, като липсва индивидуализация на работата, за която е сключен договорът между страните, липсва конкретизация на вида, обема на тази работа. Поддържа се, че от това следа, че от договора е възникнало правоотношение, което не е ограничено със срок и поради това уволнителното основание по чл. 325. ал. 1. т. 4 КТ не е приложимо към него, като издадената заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение на това основание, е незаконосъобразна и уволнението следва да бъде отменено.

Навеждат се доводи, че в самата заповед за прекратяване липсва каквато и да е конкретизация и мотиви, от които да става ясно защо работодателят смята, че работата, за която е сключен трудовият договор, е завършена. Сочи се, че работата, която в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се твърди, че е завършена, към момента продължава и храна от Община Вършец се разнася включително към настоящия момент.

Твърди се, че веднага след като ищцата е била освободена от длъжност на нейно място и на същата позиция е назначено друго лице, което доказва, че работата, за която се твърди, че е завършена, продължава без промяна.

Поддържа се, че с оглед незаконното прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа и към момента не е започнала работа на друго място, поради което на основание чл. 225, ал. 1 КТ ответникът й дължи обезщетение в размер на 780,00 лв. за всеки месец, в който същата е останала без работа, като към момента на депозиране на исковата молба дължимото обезщетение е в размер на 1 262,85 лв.

Предвид гореизложеното се иска от съда уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно, а процесната заповед да бъде отменена, както и ищцата да бъде възстановена на предишната си работа, на която е заемала длъжността „разносвач на храна”. Претендира се заплащането на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението, в размер на 1 262,85 лв. за периода от 03.01.2024 г. до 20.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

С протоколно определение от 22.01.2025 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск за обезщетение, като същият се счита предявен за сумата от 4 773,54 лв. за периода от 03.01.2024 г. до 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху 2 тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ищцата е работила по няколко срочни договора, първият от които е бил сключен със срок до приключване на договор на общината по целева програма „Обществени трапезарии“, като последният договор с нея също бил срочен – до завършване на четвъртия етап от финансирането за 2023 г. на административен договор за предоставяне на финансова помощ по програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. Посочва се, че ищцата е била запозната с тези срокове и ги е приела, за което е сключила съответния трудов договор. Оспорва се твърдението на ищцата, че е останала без работа след уволнението й, както и размера на претендираното обезщетение.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № ****/**.**.*** г., сключен между страните на осн. чл. 68, ал.1, т.

2 КТ, във вр. с чл. 70 КТ, ищцата е назначена на длъжност „разносвач на храна“ при ответника за срок „до завършване на определена работа, разнасяне на готова храна по домовете на потребителите на Домашния социален патронаж в Община В.“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 650,00 лв.

От приетата по делото длъжностна характеристика на ищцата се установява, че основни нейни задължения са били: да разнася готова храна на потребителите на Домашен социален патронаж в Община В.; да поддържа необходимата хигиена и изисквания за разнос на готова храна; да работи по предварително установен график за разнасянето на храната и др.

С допълнително споразумение № **/**.**.*** г. ищцата е приела да изпълнява длъжността „разносвач на храна“ при ответника за срок: „до завършване на определена работа, считано от 01.04.2022 г.“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 750,00 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 1 %.

Със Заповед № **/**.**.*** г. на кмета на Община В. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ поради завършване на определената работа, считано от 03.01.2024 г. Заповедта е връчена лично на ищцата на 02.01.2024 г.

В проведеното открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. съдът е извършил констатация, че в оригинала на трудовата книжка на ищцата с № ***/**.**.*** г., не са вписани трудови договори след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника с процесната заповед.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Д.Г. Н. – служител на длъжност „Човешки ресурси“ в Община В., от разпита на която се установява, че същата познава ищцата. Свидетелката посочва, че назначаването н а Д. И. било извършено през м. март 2021 г. Твърди, че общината работи по европейски проект „Обществена трапезария“, който впоследствие се наричал „Топъл обяд“ и който в момента функционира. Проектът „Обществена трапезария“ започнал на 1 януари 2021 г. и продължил до 31.12.2022 г., като срокът на договора бил две години. Капацитетът на хората, които се изхранвали, бил 130 човека. Те ползвали безплатна храна – обедно меню – супа, основно хранене и веднъж в седмицата десерт. Имало отделно и хора, които се хранели към домашния социален патронаж. Кухнята била една и съща както за проекта, така и за хората, които си плащали, за да ползват тази услуга. Тъй като бройката на хората се покачила и разносвачите били само двама, имало нужда от трети човек, поради което съкратили една щатна бройка „санитар“ и се разкрила една щатна бройка „разносвач на храна“, като щатните бройки били общо три от януари 2021 г. Тогава служителката Д. И. била назначена, с оглед на това, че през лятото бройката на хората, ползващи услугите, се покачвала и имало нужда от „разносвач“. Ищцата била назначена на срочен трудов договор до завършване на 3 определена работа. Свидетелката твърди, че при подписване на документите било разяснено съдържанието на трудовия договор и основанието, на което е подписан, както и ищцата била запозната с длъжностната характеристика. На всеки служител било обяснено, че при намаляването на числеността на потребителите евентуално последната разкрита щатна бройка може да бъда съкратена или да бъде трансформирана в „санитар“, „готвач“ или друго според нуждата в сектора. Когато приключила програмата „Обществената трапезария“, се предлагала европейската програма „Топъл обяд“, като общината кандидатствала по нея и била одобрена. Потребителите, които ползвали услугата, подали отново заявления, като имало и нови хора. Хората, които се хранели по програмата „Обществената трапезария“, продължили да се хранят по програмата „Топъл обяд“. Свидетелката посочва,че зимата платените потребители на домашен социален патронаж намалявали, с оглед на това, че били болни и възрастни хора, които отивали при совите близки в други населени места и временно прекъсвали храненето до пролетта, когато се връщали. Свидетелката твърди, че трудовият договор на Д. И. бил прекратен, защото платените потребители намалели. Сочи, че Д. И. разбрала и приела условията, при които бил сключен трудовият договор, които й били разяснени при самото сключване, като станало ясно, че позицията е разкрита с оглед на това, че има нужда и тя не е постоянна. Щатът не бил определен за постоянен. Свидетелката посочва, че в момента също се разнася храна, като секторът функционира, но числеността на потребителите намалява.