Решение № 189 от 20.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Бургас, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100502106 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 2180 от 07.10.2025г.,постановено по гр.д.

№3877/2025г.по описа на БРС съдът е ОСЪДИЛ „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК 201242581, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к.

„Възраждане“, бл.6, вх.4, ет.4, представлявано от управителя Катя Коларова, на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОМАР - 07“ ЕООД, ЕИК 201262502, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

„Братя Миладинови“, бл.3, вх. А, ет.8, ап.16, представлявано от управителя Георги Георгиев, сумата от 8000, 00 /осем хиляди лева/ лв., представляваща сума, платена при отпаднало основание – развален договор за покупко – продажба на движими вещи, на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 30.05.2025 г. до окончателното й плащане и е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „ГЕОМАР - 07“ ЕООД, ЕИК 201262502, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл.3, вх. А, ет.8, ап.16, представлявано от управителя Георги Георгиев, иск за осъждане на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК 201242581, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл.6, вх.4, ет.4, представлявано от управителя Катя Коларова, за заплащане на сумата от 3045, 18 лв., представляваща дължима лихва за забава за периода от 30.05.2022 г. до 30.05.2025 г.

1

В законоустановения срок за обжалване е постъпила въззивна жалба от „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК 201242581,подадена чрез пълномощника адв.Десислава Николова срещу съдебното решение на БРС в частта му,с която въззивното дружество е ОСЪДЕНО да заплати сумата от 8000 лева.С въззивната жалба решението е оспорено като неправилно и незаконосъобразно в осъдителната му част,като се сочи,че съдът неправилно е приел,че отношенията между страните се изчерпват само с договорки за продажба на движими вещи/ресторантско оборудване/на изплащане,т.е.че е налице хипотеза на едностранно продължителен договор по отношение задължението за заплащане на цената. Намира също така,че съдът неправилно е приел,че ответникът се е позовал на извънсъдебно прихващане на платената по договора сума с обезщетението за ползване на оборудването,което според него не било надлежно извършено,а освен това липсвало възражение за съдебно прихващане. Твърди се,че съдът не е отчел динамиката в отношенията между страните и комплексният характер на договорките им,които разкриват белезите на договор за оперативен лизинг,договор за продажба на изплащане,а така също и наемни отношения ,каквито всъщност се е доказало,че са действителните договорки между страните.Ето защо въззивникът счита за неправилна тезата на съда за действителните фактически отношения между страните,а оттам и правна им квалификация намира за неправилна. Съдът не е отчел и факта,че ищецът не е върнал фактическата власт върху вещите на ответника,като обстоятелството,че оборудването се намира в ресторанта към момента на прекратяване на договора,не освобождава от отговорност ищеца като купувач на оборудването и негов държател да го върне обратно на собственика му. По този начин,с уважаването на исковата претенция се стига до неоснователно разместване на блага,което е недопустимо и в разрез с принципите на неоснователното обогатяване,което се претендира. Направен е анализ на показанията на св.М. и на представени по делото писмени доказателства,които според въззивното дружество подкрепят напълно твърденията му относно действителните договорки между страните,а по отношение на показанията на св.Д. се сочи,че те не са внесли яснота по отношение релевантните на спора факти и не биха могли да бъдат кредитирани най-малкото в подкрепа на тезата,че липсва съгласие за прихващане.Счита,че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства,не е изяснил правилно и обективно действителните факти по делото,като по този начин е стигнал до грешни фактически и правни изводи и е постановил неправилно,необосновано и незаконосъобразно решение.Моли се за отмяната на решението на БРС в осъдителната му част и постановяване на въззивно решение,с което искът да бъде отхвърлен в тази част,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В постъпилия писмен отговор от „Геомар-07“ЕООД чрез пълномощника му адв.Стойчева е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита,че БРС е извършил задълбочен и правилен анализ на събраните по делото доказателства,като е достигнал до обоснован извод за 2 основателността на исковата претенция в размера от 8000 лв. Направен е анализ на доказателствата по делото,който според въззиваемото дружество изцяло подкрепя изводите на съда относно конкретните уговорки между страните,облигационните правоотношения помежду им,както и волеизявленията им относно извършване на извънсъдебно прихващане.

Намира за правилно становището на съда,че страните са били обвързани от договор за продажба с разсрочено плащане на цената.Уговорка за плащане на наем в началото не е съществувала между страните,а впоследствие,тъй като не е било извършено пълно плащане на продажната цена Коларова е заявила,че ще иска наем за оборудването.Твърденията на въззивника,че между страните е налице договор за оперативен лизинг намира за неоснователни. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно,законосъобразно и обосновано,претендират се разноски,няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се представлява от адв.Николова,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски,представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от адв.Стойчева,която оспорва въззивната жалба и моли съдът да я остави без уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски,представя списък по чл.80 ГПК.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и вида на търсената съдебна защитя БРС е дал правна квалификация на главния иск, по чл.55 ал.1 ЗЗД и на акцесорния иск-по чл.86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът е твърдял, че на 01.01.2020 г. като наемател е сключил договор за наем с ЕТ „Томи – Н – ТОМА ГЪНЕВ“ за помещение, находящо се на адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, пред бл. 64 ,представляващо ЗАВЕДЕНИЕ/бистро. В помещението имало ресторантско оборудване,което ищецът узнал,че не е собственост на наемодателя му,а на предходен наемател- ответното дружество „Респект 2209“ЕООД .Ищецът се свързал с управителя на ответното дружество и предложил да закупи оборудването,а ответникът се съгласил. Така,в края на м.декември 2019г.,преди сключването на договора за наем на помещението,ищецът и ответникът постигнали съгласие относно цената на оборудването- 15 000 лв.,която трябвало да бъде изплатена на три вноски в срок до 31.05.2020г.Писмен договор страните не сключили,а се споразумели предаването на движимите вещи-ресторантско оборудване да се извърши 3 заедно с предаване на наетото заведение/Бистро,в което вещите се намират,която тяхна уговорка била изпълнена. В съответствие с договореното на 24.12.2019 г. „ГЕОМАР 07“ ЕООД заплатило на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД част от договореният размер на цената за закупеното оборудване в размер на 5000 лв., срещу което дружеството – продавач издало Разписка за получена сума. На 26.02.2020 г. 1 ГЕОМАР - 07“ ЕООД заплатило на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД част от договореният размер на цената за закупеното оборудване в размер на 3000 лв., срещу което дружеството – продавач издало Разписка за получена сума. Последната, трета вноска от уговорената продажна цена на оборудването в размер на 7000 лв., получена след приспадане на вече платените 8000 лв., следвало да бъде платена в срок до 31.05.2020 г.,което свое задължение ищецът не успял да изпълни.Като причина за неизпълнението посочва Ковид пандемията,поради която с разпореждания на компетентните държавни органи, работата на заведението е била преустановена изцяло до 14.06.2020 Липсата на работа и доходи за ищцовото дружество, изключително затруднили финансовото му положение,което наложило да бъде прекратен договорът за наем за наетото заведение. Ищецът поискал от наемодателя да му осигури достъп до ресторантското оборудване, но същият отказал с аргумента, че то не било негова собственост. Било изпратено и уведомление от „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, в което било посочено, че договорът за покупко – продажба бил развален с уведомление от управителя на ответното дружество от началото на юни 2020 г., поради неплащане на остатъка от продажната цена, поради което оборудването било задържано.

През месец септември 2020 г. управителят на ищцовото дружество провел среща с управителката на ответното дружество, с предложение да се споразумеят относно плащането на последната вноска от уговорената цена на оборудването и предаването му на ищеца,но тя отказала да върне оборудването, като заявила, че договорът вече е развален. Също така отказала да върне на ищеца заплатената продажна цена,която задържала.

Ищецът е твърдял,че с развалянето на договора за покупко – продажба на ресторантско оборудване е отпаднало основанието, на което продавачът е получил сумата от 8000 лв., поради което и той дължи връщането и.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок,като е оспорил предявеният иск и е навел твърдения за неоснователността му. Заявено е,че действителните уговорки между страните при сключването на договора в края на м.декември 2019г.са били ищецът да заплати на ответното дружество 15 000 лв.на три равни вноски ,считано от сключването на договора до 31.05.2020г. ,като той заплатил изцяло само първата вноска от 5 000 лв.при сключването на договора,а втората изплатил частично- в размер на 3 000 лв.през м.февруари 2020г. Остатъкът от тази вноска в размер на 2000 лв.и третата вноска от 5 000 лв.не са били изплатени на ответното дружество в уговорения срок. Последвали разговори относно забавата за изпълнение,а в началото на м.юни 2020г.се провела среща между страните и управителят на ищцовото дружество заявил,че няма да може да заплати останалите вноски,тъй като е преустановил работа,а управителката на ответното дружество направила волеизявление,че разваля 4 сключеният договор по негова вина. Ответното дружество е твърдяло,че договорката е била за продажба на движими вещи на изплащане, при която то предало на ищцовото дружество вещите под опис, за да ги ползва, като си запазило собствеността върху тях, докато не бъдат изплатени изцяло. По време на срещата през м.юни 2020г.управителката на ответното дружество заявила, че няма да върне на ищеца заплатените до момента суми,които задържа като наемни вноски за изтеклия период до развалянето на договора,а ищецът се съгласил. По-късно управителката изпратила уведомление до собственика на помещението Тома Гънев –ЕТ. Тъй като договорът бил за продажба на движими вещи на изплащане, който представлявал договор с периодично изпълнение, съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, последиците от развалянето му нямали обратно действие, а настъпвали занапред,поради което и претендираната от ищеца сума не му се дължи на отпаднало основание.

Отделно от това е наведено и възражение,че тъй като договорът е развален поради неизпълнение от страна на купувача, съгласно чл.206, ал.2 от ЗЗД, продавачът можел да иска възнаграждение за ползването на вещите, какъвто се явявал настоящия случай, а продавачът вече се е позовал на правото си да иска възнаграждение, като заявил на купувача през 2020г. , че ще счита платената до момента цена за наем за ползване на оборудването, а купувачът се е съгласил.