Решение № 717 от 16.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Пазарджик, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100145 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от А.

С. С. против "Креди Йес" ООД, ЕИК: 200688545, за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави на Договор за потребителски паричен заем № 158678389 от 13.02.2024г.

Ищцата твърди, че на 13.02.2024 г. е сключила с Креди Йес ООД Договор потребителски паричен заем от разстояние по реда на чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 500 лева.

В договора се предвиждало да заплати такса фиксиран лихвен процент и такса експресно разглеждане, разсрочено заедно с месечните вноски съгласно погасителния план.

Счита уговорките за заплащане на такса фиксиран лихвен процент и такса експресно разглеждане за нищожни, като неравноправни.

Счита за недопустимо освен обявената договорна лихва на потребителя да се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговорките, че се дължи такса фиксиран лихвен процент и такса експресно разглеждане, сочело, че допълнителните услуги по потребителския договор били средство за заобикаляне на забрани. По този начин кредиторът си осигурявал допълнително възнаграждение в размер на 50 % от предоставената главница 1 срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което освен на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, противоречало и на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузите поради неравноправност.

Таксата за експресно разглеждане и за фиксиран лихвен процент били в разрез с добросъвестността. Предвидено било те да се кумулират към погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита. По същество били добавка към възнаградителната лихва на търговеца заемодател и го обогатявали неоснователно. Чрез тези такси в договора се въвеждал допълнителен сигурен източник на доход на икономически посилната страна.

С уговорката да се заплащат такса фиксиран лихвен процент и такса експресно разглеждане се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Реално не са предоставяли допълнителни услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал, 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулирала допълнителна лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита, че явявайки се разход по кредита двете такси следвало да се включат в ГПР, което не било сторено. Поради това последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването на ГПР, който не отговарял на действителния представлявало „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПК.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водела до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер, в разрез с изискванията на добросъвестността.

Доколкото в настоящия случай се касаело за нищожен договор за потребителски кредит, при недействителност на същия се дължало връщане от кредитополучателя само на чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси, разноски и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.

Поради гореизложеното иска от съда да прогласи за недействителен на Договор за паричен заем от 13.02.2024г., сключен с „Креди Йес” ООД, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закон, поради противоречие с добрите нрави.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Креди Йес ООД оспорва основателността на предявения иск.

2

Не отрича, сключването на договора по реда на ЗПФУР с посочените от ищцата параметри.

Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че същият отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищцата, при спазване изискванията на закона, след като му била предоставена необходимата договорна информация относно заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на такса за разглеждане.

Същият съответствал на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Оспорва твърденията, че таксата за експресно разглеждане е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗПК и следва да бъде включена в ГПР, с доводи, че не е свързана с усвояване на паричната сума и не е част от възнаградителната лихва. Таксата за експресно разглеждане била избираема опция от всеки заемополучател, който искал молбата му за заем да бъде разгледана приоритетно в рамките на много кратки срокове. Заемоискателят имал възможност да не избере опцията за експресно разглеждане на заявката за кредит, в който случай нямало да му бъде начислена такса за експресно разглеждане на заема.

Поддържа, че при изчисление на ГПР били включени разходите за лихва и такса за фиксиран лихвен процент, което било изрично посочено в клаузата на чл. 2.9 и чл. 3 от договора за кредит. Годишният процент на разходите в размер на 47,797 % не надвишавал законово определения лимит, при размер на законната лихва за забава към датата на сключването му от 13,79 %.

Счита за неоснователни и недоказани на твърденията, че чл.1, т.5 от Договора за заем противоречи на закона.

В него и в СЕФ били посочени условията за усвояване на кредита, всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, а в чл. 2.9 от договора бил посочен конкретния размер на ГПР.

В настоящия случай таксата за експресно разглеждане на искането за заем не представлявала задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането. Тя била начислена по изрично изразеното от страна на ищцата желание искането й за заем да бъде разгледано експресно.

Същата представлява допълнителна услуга и не била свързана със задълженията по сключения след това договор за заем.

Поддържа, че преди да сключи договора ищцата била подробно запозната с условията на сключването му, в това число и възможността да се възползва от допълнителната услуга за експресно разглеждане на искането, посочена в т.4 от част III на предоставения формуляр, която избрала доброволно. Посочената услуга по експресно разглеждане за искането за заем била пожелателна, същата не представлявала условие за сключване на договора за кредит, нито била условие за разглеждане на искането за кредит, а се начислявало поради причината, че ищцата изрично е поискала да се ползва 3 от услугата и искането й да бъде разгледано експресно — в рамките на 1 работен час.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл. 10а от ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Посочените услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита. В този смисъл клаузата на т. 1.5 от процесния договор за кредит се явявала именно допълнителна услуга, от която заемателката доброволно е пожелала да се възползва. Тя предоставяла допълнителна възможност и преференциални условия, от които кредитополучателката имала допълнителна полза.

Поради гореизложеното счита, че клаузата на т. 1.5 от процесния договор за кредит отговаряла на изискванията на закона и не била неравноправна клауза.

По тези съображения счита, че задължението на заемателя да заплати такса за разглеждане е валидно възникнало.

Претендира искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че на 13.02.2024 страните са сключили Договор за потребителски паричен заем № 158678389 по реда на ЗПФУР. Съгласно него „Креди Йес“ ООД- заемодател е предоставил на А. С. С.-заемател сума в размер на 500 лв., за срок от 10 месеца. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 2,5 % и ГПР от 47,797 %.

Съгласно т. 1.5 от Договора, заемателят е избрал да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, за което се задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 500 лв.

С чл. 2.8 от договора заемодателят е поел задължение да не променя лихвения процент по договора за кредит, срещу което заемополучателят се е задължил да заплаща такса ангажимент в размер на 0,03 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се дължи на падежа на всяка погасителна вноска.

Общо дължимата сума, която ищцата е следвало да погаси възлиза на 1120 лв., включваща главница, лихва и такса ангажимент, платима на равни месечни погасителни вноски в размер на 112 лв. всяка.

Регламентирано е право на предсрочно погасяване на кредита с право на намаляване на разходите по заема /на лихвата и разходите на оставащата част/; право на отказ от договора в 14-дневен срок без да се дължи обезщетение или 4 неустойка, като връща на заемодателя получената заемна сума /главницата/ ведно с лихвата върху всеки ден на ползването до връщането на сумата.

Предвидено е в чл. 13, ал. 1 от Договора, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.

Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е заплатила сумата от общо 667,48 лв., с която са погасени главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 23,02 лв., такса фиксиран лихвен процент в размер на 7,64 лв. и такса за експресно разглеждане от 136,82 лв.

Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът „Креди Йес“ ООД предоставя на потребителя А. С. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.