Решение № 317 от 04.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Бургас, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501297 по описа за 2022 година

С решение № 126 от 10.06.2022г. по гр. д. № 346/21 г. на РС- Айтос, ответникът Т. Г.

Т. е осъден да заплати на ищцата Д. Г. Т., двамата с постоянен адрес гр.Айтос, ул.

„Богориди“ №12-а, ет.3, сумата от 9719,80 лв., представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване на ползването на следния съсобствен имот: 3/6 ид.ч. от дворно място с площ от 2418 кв.м., находящо се в с. Поляново, общ. Айтос, образуващо УПИ I- 91 в кв.12 по плана на същото село, заедно с построените в него селскостопански обекти- склад за зърно и стая за ярмомелка, което обезщетение се дължи за периода от 18.08.2017г. до предявяването на иска на 14.04.2021г. /44 месеца/, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до претендирания от 10000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1557 лв., а ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 296 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 3354/12.07.2022г. по описа на РС- Айтос, подадена от адв. Атанас Тасков, в качеството му на пълномощник на ответника Т. Г. Т.. Същият е обжалвал решението в частта, с която исковете против него са уважени, като е изложил оплаквания, че в тази му част съдебният акт е необоснован, неправилен и незаконосъобразен.

На първо място са изложени доводи, че районният съд неправилно е определил съдържанието и правната квалификация на твърденията на ответника, изложени в исковата молба, като е приел, че същите следва да се приемат като признание, че дори след влизане в 1 сила на решението по к.гр.д.№2562/19г. по описа на ВКС, Второ гр.отд., ответникът не е предал владението на ищцата. Заявява, че нито едно от твърденията му не представлява признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК, напротив- ответникът твърдял, че е осигурил на ищцата свободен достъп до имота. Този извод на съда бил погрешен и от гледна точка на правните последици от влязлото в сила решение. Ответникът не бил длъжен да предава на ищцата владението върху целия имот, напротив, той бил признат за съсобственик със съдебното решение, в което качество имал право да ползва целия имот. Не било съобразено и твърдението на ищеца, че от целия имот той ползва само една стая. Сочи се, че изводите на съда са изградени върху едностранчива и непълна преценка на доказателствения материал. Кредитирани били само показанията на заинтересования свидетел Ц. /дъщеря на страните/, но не и тези на незаинтересования свидетел Р., без да са изложени мотиви какви са причините за игнорирането им. Освен това, дори показанията на св. Ц. не били обсъдени и преценени в тяхната пълнота, като в частта, с която свидетелката заявявала, че ответникът не е пипнал нищо в имота, откакто отишъл да живее в с.Поляново, същите кореспондирали с твърденията на ответника, обясненията на експерта и показанията на св.Р., че Т. ползва само една стая от имота. Изложеното от св. Ц., че ключ от имота има и брата на ищцата било в унисон с твърденията, че самата ищца не проявявала никакво желание да ползва имота, а освен това, дори имотът да бил заключен /което ответникът оспорва/, ищцата можело да бъде снабдена с ключ от своя брат /респективно от зет си/, които напрактика ползват отделни части от имота. На следващо място се сочи, че съдът обсъдил превратно обясненията на в.л.Бакалова, а същевременно отказал да кредитира тази част от тях, които са в пълен унисон с показанията на св.Р.. Развити са конкретни оплаквания. В жалбата са изложени и оплаквания за липса на произнасяне по всички релевирани от ответника в отговора на исковата молба защитни възражения:

- че с оглед приложения договор за разпределение на правото на ползване ищцата имала право да търси обезщетение само за ползването на 117 кв.м. от незастроения двор, а дори да се приеме, че ответникът ползва целия двор, то той евентуално нарушавал правата на трети за спора лица. Ето защо намира, че решението е неправилно в частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение на ищцата и за тази реална част от имота, която се ползва от трети лица;

- по гореизложените съображения неправилно бил определен и размера на дължимия наем. Развити са съображения, че по този начин не било проведено пълно доказване на исковите претенции;

- неправилно съдът отказал да разгледа направеното от ответника възражение за прихващане на претендираните от ищцата суми със сумите на наема, дължим от ищцата за предоставеното в нейно ползване семейно жилище, както и да съобрази изслушаната в тази връзка експертиза. Намира за погрешна тезата на съда, че не може да се произнесе по възражението, тъй като липсва влязло в сила съдебно решение за определяне на наем. Сочи, че това може да стане и по възражение за прихващане, а с оглед съдебната практика намира, че определянето на наема може да се иска и след влизане в сила на решението по развода.

Развити са пространни съображения.

2

Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Д.

Т. Г., чрез пълномощника й адв.Светла Гонкова- Трайкова. Същата оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и становището на страните и при точно прилагане на материалния закон решаващият състав достигнал до обоснован извод, че са налице предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът ценил приетото заключение на в.л.Бакалова /основно и допълнително/, в което експертът съобразил актуалното състояние на имота в изследвания период. С оглед въведеното от ответника възражение, че след постановяване на касационното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС не е препятствал достъпа на ищцата до имота, а че самата тя не е предприела действия да го ползва, съдът приел, че това възражение представлява признание за неизвършено от ответника предаване на имота. По отношение на възражението за прихващане съдът приел, че искането не е подкрепено с доказателства, установяващи дължимия наем по чл.57, ал.1 СК, а освен това приел, че в хода на производството е доказано, че Т. държи вещи в семейното жилище, а същевременно е заключил тази част от помещенията, принадлежащи към него- таванското помещение и помещение до гаража.

Изложени са твърденията на ответника в отговора на исковата молба и след анализ на събраните доказателства е изведено становище, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че въпреки влязлото в сила съдебно решение по ревандикационния иск, ответникът го е изпълнил и е предал на ищцата владението на 3/6 ид.ч. от имота. Счита за ирелевантни възраженията на ответника, че не е пречил и не е възпрепятствал достъпа на ищцата до имота, а самата тя не е предприела действия, за да го ползва. Освен това ответникът не твърдял, че е предизвестил ищцата при освобождаването на имота. Затова по делото било установено, че ответникът не е предал имота на ищцата след постановяване на съдебния акт, а същият продължил да го използва. В тази насока били показанията на св.Ц..

Намира за напълно погрешна тезата на ответника, че договорът за разпределение на ползването е релевантен за правата на ищцата в имота и правото й на обезщетение. Заявява, че договорът не е възпроизведен изцяло, освен това той бил съобразен с притежаваните от страните по настоящото дело идеални части от имота. Затова, установявайки лично ползване на целия дял първи от договора, ответникът лишил ищцата от ползването на целия й дял от 3/6 ид.ч. от имота. Сочи, че спрямо площта на имота Т. притежава 403 кв.м., а ползва 1608 кв.м. Намира за правно необосновано и неоправдано, с оглед притежаваните от страните квоти /3/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответника/ извършеното от въззивника деление на половина на получените при разпределението части. Акцентира, че касационното решение е постановено при наличието и обсъждане на посочения договор за разпределение на реално ползване. На следващо място се сочи, че въззивникът интерпретира събраните гласни доказателства и съдебно- техническата експертиза по начин, който не съответства на установените с тях факти. Обсъдени са подробно събраните гласни доказателства и експертизата, като е изведен извод, че за процесния период ответникът дължи на ищцата 3 обезщетение в размер на 9719,80 лв., до който размер съдът е уважил претенцията като напълно основателна. По повод оплакванията в жалбата, касаещи възражението за прихващане, основано на чл.57, ал.1 СК са изложени доводи, че съдебното решение не съдържа сочените от въззивника съждения относно момента на възникване на наемното правоотношение и реда за определяне на наемната цена. Заявява, че с бракоразводното решение не е определен наем за ползването на семейното жилище, поради което от влизане в сила на решението на 9.11.2017г., по силата на чл.57, ал.1 СК е възникнало наемното правоотношение между страните. От този момент наемът се определял по споразумение между съсобствениците на семейното жилище или от съда по иск на съпруга, който не ползва жилището, ако е пропуснал да поиска това в бракоразводния процес. Цитирана е съдебна практика. Ответникът не представил доказателства, че наемът е определен от страните или със съдебно решение, а освен това подобни твърдения на ответника липсвали, затова намира възражението за прихващане на недоказано и неоснователно. Развити са съображения, че предвид естеството на вземането, като такова с правно основание чл.57, ал.1 СК, а не обезщетение за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 ЗС или чл.59 ЗЗД, същото не може да се предяви чрез възражение. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че възражението е основателно, са развити съображения относно размера на дължимия наем, според които възражението евентуално би било основателно до размер от 6080 лв. от общо претендирани 20500 лв. Намира за неотносими към предмета на делото приетите съдебно икономически експертизи за определяне на среден пазарен наем, който надхвърля исканата от въззивника сума от 150 лв. месечно съгласно отправената от него нотариална покана.

Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалните представител на страните поддържат съответно въззивната жалба и отговора.

По допустимостта на производството въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването, същата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата си молба ищцата- сега въззиваема, твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на 9.11.2017г.

Твърди, че по време на брака между страните е придобила 3/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Поляново, общ. Айтос, представляващ дворно място с площ от 2418 кв.м., находящо се в с. Поляново, общ. Айтос, образуващо УПИ I- 91 в кв.12 по плана на същото село, заедно с построения в него селскостопански обект- склад за зърно и стая за ярмомелка, с площ от 480 кв.м.

Правото й на собственост било придобито както следва: По време на брака си с 4 ответника ищцата била призната за собственик на 1/3 ид.ч. от селскостопанския обект- склад и стая за ярмомелка /нот.акт № 111 от 3.10.2005г. на нотариуса при РС Айтос/. На 7.07.2009г. закупила 1/3 ид.ч. от терена, като прилежаща площ към сградата /договор за покупко- продажба на държавна земя/. На 17.05.2011г. ищцата закупила от братовчед си и съпругата му 1/3 ид.ч. от дворното място и от селскостопанския обект- склад за зърно и стая за ярмомелка.