Решение № 47 от 28.03.2022, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. ***, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20214340100161 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от В. П. Б. от *** обл.Ловеч, чрез пълномощника си адв. В.А. от ЛАК срещу Т. Д. СТ. от гр.***, обл.Ловеч.

В молбата се излага, че ищецът е единствен наследник по закон на своя чичо В.Б.

***, б.ж. на с. ***, починал на 07.11.2020 г. Сочи, че през последните няколко години при наследодателя в дома му в с. *** живеела ответницата.

Ищецът твърди, че баща му ** Б. ***, починал на 22.04.2011 г., бил брат на В.Б. ***, като двамата братя били в добри отношения. Твърди, че той самият учел в *** в периода 2002-2007 г. и живеел в къщата на чичо си в с. ***, като започнал да работи при него като шофьор. Твърди, че отношенията с чичо му били великолепни докато в живота му се появила ответницата. Тогава му била казано да напусне къщата в с. *** и веднага след това в нея се нанесла ответницата. Ищецът твърди, че поддържали отношения с чичо му и с ответницата, но след смъртта на бащата на ищеца отчуждаването с чичо му се задълбочило и контактите им станали по-редки. Твърди, че през 2017 г. чичо му продал част от бизнеса си дърводобив и дървопреработване, включително и цех в с. „Патрешко" и с парите бил закупен апартамент на ответницата в гр. ***, ***. Освен това чичо му купил на ответницата два леки автомобила, единият от които тя ползвала и понастоящем.

Ищецът твърди, че до разболяването си от инсулт чичо му не е имал нужда от никакви грижи, издръжка и гледане, бил активен, печелел добре, като се грижел за ответницата повече от 10 години, като й осигурявал един добър стандарт на живот.

Ищецът твърди, че наследодателят му В.Б. *** притежавал в с. *** недвижим имот СГРАДА с кадастрален идентификатор № ***, застроена площ от 128 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор №. ***, застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с кадастрален идентификатор № *** 3, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда, които сгради са построени на основание договор за отстъпено право на строеж върху 1 държавна земя от 21.11.1984 г. - дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-58/04.09.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 1417 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. Той е имал учредено право на строеж върху държавен терен по силата на договор от 21.11.1984 г., което право е придобил от държавата.

По силата на учредената суперфиция, след изпълнение на строежа е придобил и правото на собственост върху сградите.

Ищецът сочи, че три дни преди смъртта си наследодателят му е издал на адв. ** *** от АК - Ловеч пълномощно с peг. № 2966 за заверка на подписа и peг. № 2967, том 1, акт № 148 за заверка на съдържанието, и двете заверки от 04.11.2020 г. на нотариус *** с peг. № 477 на НК с район PC – ***, за разпореждане с имота в полза на ответницата. По силата на пълномощното били получени веднага документите, нужни за прехвърляне на собствеността. Издаването на пълномощното, снабдяването с документи - скица, удостоверение за данъчна оценка, две удостоверения от Община *** и сделката по прехвърлянето на собствеността било извършено за по-малко от 24 часа. С нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497 от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ***ски районен съд от името на наследодателя му, представляван от пълномощник, бил сключен договор за прехвърляне собствеността върху описаните сгради на ответницата „срещу задължението на приобретателката, лично или с помощта на своите близки или чрез трети лица, да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, като му осигури нормален и спокоен начин на живот, какъвто е водил до момента, както и за всички грижи, които е полагала за него до сега."

Ищецът твърди, че в издаденото пълномощно не бил вписан текст, който е посочен в нотариалния акт-„прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане .... или с помощта на своите близки или чрез трети лица“.

Два дни след подписването на нотариалния акт - на 07.11.2020 г., В.Б. *** починал.

На погребението му ищецът твърди, че ответницата му заявила в присъствието и на други хора, че наследодателят му е бил в много тежко състояние след прекарания инсулт.

Ищецът твърди, че пълномощното от 04.11.2020 г., с което чичо му е упълномощил адв. ** *** за извършване на разпоредителна сделка от негово име, е нищожна сделка поради липса на съгласие от страна на упълномощителя - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 44 от ЗЗД. За договора от 05.11.2020 г., оформен с цитирания по-горе нотариален акт, твърди , че е сключен при липса на съгласие от страна на продавача и е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Аргументите в тази връзка, които излага, са че към момента на заверката на пълномощното - 04.11.2020 г., упълномощителят е бил в тежко здравословно състояние след инсулт и напълно неадекватен, с ограничени умствени възможности, не е имал възможността да разбира значението на извършените от него действия, нито да ръководи такива действия, не е могъл валидно да изрази воля за разпореждане с недвижим имот, нито да изрази воля за деклариране на обстоятелства, свързани с гражданското му състояние и задълженията му за данъци към държавата. В този смисъл не е дадено валидно съгласие за извършване на каквато и да е сделка на разпореждане с недвижим имот и самото упълномощаване.

По отношение на сключения договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане от пълномощника, оформен с нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497 от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ТРС, ищецът сочи, че той също е нищожен, тъй като пълномощникът извършва действие, за което няма валидно съгласие от упълномощителя. Ищецът е обосновал, че нищожността на упълномощителната сделка води и до нищожност на договора, сключен на основание упълномощаването.

При условията на евентуалност, ако съдът не прогласи нищожността на пълномощното и договора, ищецът е предявил иск за разваляне на договора поради 2 неизпълнение от страна на ответницата на поетите с договора задължения. Ищецът твърди, че по договора няма никакво изпълнение след сключването му, тъй като прехвърлителят е починал часове след сделката и смъртта му е била неизбежна и предстояща.

Ищецът твърди, че поканил ответницата да му предаде владението върху сградите, след като изминали 40 дни от смъртта на чичо му, но тя отказала, като се позовала на нотариалния акт от 05.11.2020 г.

Ищецът е направил искане съдът да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на пълномощно с peг. № 2966 за заверка на подписа и peг. № 2967, том 1, акт № 148 за заверка на съдържанието, и двете заверки от 04.11.2020 г. на нотариус *** с peг. № 477 на НК с район - PC – ***, поради липса на воля, липса на съгласие, както и на договор за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497, от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ТРС, с който чичо му е прехвърлил на ответницата собствеността на три сгради: СГРАДА с кадастрален идентификатор № ***, застроена площ от 128 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор № ***, застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с кадастрален идентификатор № ***, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда, които сгради са построени на основание договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.11.1984 г. - дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор № *** в с. ***, Ловешка област, поради липса на съгласие и липса на основание.

В условията на евентуално съединения иск, ако не бъде прогласена нищожността на договора, ищецът прави искане да бъде развален договор за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497, от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ТРС, с който чичо му е прехвърлил на ответницата собствеността на три сгради: СГРАДА с кадастрален идентификатор № ***, застроена площ от 128 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор № ***, застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с кадастрален идентификатор № ***, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда, които сгради са построени на основание договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.11.1984 г. - дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор № *** в с. ***, Ловешка област, поради неизпълнение от страна на ответницата.

Ищецът претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който тя е взела становище за допустимост, но неоснователност на предявената срещу нея претенция. Ответницата оспорва част от твърденията, изложени в ИМ. Тя твърди, че В.Б.

*** развивал съвсем скромен бизнес по залесяване и дърводобив, като доходите му през годините на съвместното им съжителство винаги са били много по-скромни от нейните.

3

Ответницата оспорва твърдението в исковата молба, че през 2017 година чичото на ищеца бил продал част от бизнеса си, включително и цех в ***, като с парите от тези продажби бил закупил апартамент на нейно име в гр.***, на ***. Тя сочи, че продажбата на т.н. "цех" в *** /който в действителност бил бивш обор на ТКЗС/, е извършена не през 2017 година, а две години по-късно - на 06.03.2019 година с н.а № 159, том 2, № 524 при Служба по вписвания при ***ски районен съд. Тя твърди, че апартаментът сама закупила през 2017 година, като продажната цена изцяло заплатила със свои лични средства, за което сочи, че представя изготвена на 19.03.2021 година справка /отчет по сметка/ на „***“ АД, установяваща, че към дата 25.09.2017 година по разплащателната си сметка тя разполагала със сумата 26 488.20 лева, а апартаментът закупила на 29.09.2017 година за сумата 17 000 лева, преведени на продавачите от тази сметка.

Ответницата твърди, че не отговаря на истината и твърдението в ИМ, че съжителстващият с нея наследодател на ищеца й е закупил приживе два автомобила. Също така ответницата заявява, че нейните доходи винаги са били по-високи от тези на ***.

Ответницата твърди, че покойният й съжител не само, че нямал никакви спестявания, но оставил след смъртта си дългове от изтеглени от него, неиздължени кредити, които ответницата твърди, че лично погасила в негова памет и за да запази добро името му.

В отговора са изложени твърдения, че ищецът в продължение на много години не поддържал никакви отношения със своя чичо, въобще не се интересувал от него. След получения на 10.06.2019 година инсулт от ** ***, ищецът не го посетил нито веднъж, не се и обадил по телефон. След 10 юни 2019 година ответницата твърди, че само тя лично и с помощта на своите близки полагала необходимите грижи за изпадналия в нужда ** ***. Тя го придружавала в болница, както и след това при провеждане на назначените му рехабилитационни процедури, приготвяла му нужната храна, обслужвала го в ежедневните нужди, като за всичко той разчитал единствено на нея.

В отговора се твърди, че след получения инсулт на 10 юни 2019 година ** *** започнал да настоява имота в село *** да бъде прехвърлен на ответницата, за да бъде спокоен, че ще има кой да го обслужва. ** бил трудно подвижен, но със съхранен интелект, общувал с околните по съвсем нормален начин, обсъждайки всякакви теми, и макар и несигурен в движенията на ръката си, той успявал да се храни самостоятелно.