Решение № 569 от 14.07.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Шумен, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И. при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Зара Ех. И. Гражданско дело № 20243630102009 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от "****" АД срещу Х. И. М., в която посочва, че ищецът е търговско дружество, извършващо дейност като финансова институция по смисъла на чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ , с основна дейност: отпускане на онлайн краткосрочни заеми. Ищецът сключил договор за кредит във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Посочва, че ответникът кандидатствал за получаване на кредит на интернет страницата на ищеца, като предоставил личните си данни за регистрация. В резултат на подадените данни, служител на ищеца се свързал с ответника, който потвърдил своята самоличност и посочил, че желае да получи в заем сумата в размер на 500 лева. След обработване на данните на ответника, същият е потвърдил сключването на договора чрез имейл, изпратен на посочения от него електронен адрес. По този начин бил сключен Договор за кредит "Екстра" №ДЗ011747/23.10.2023г. и на ответника била предоставена сумата в размер на 500 лева чрез системата e-pay, която ответникът получил на каса. По силата на сключения договор ответникът поел задължение да върне главницата, заедно с договорна лихва на пет равни месечни вноски в срок до 23.03.2024г.

Заявява, че на длъжника е предоставена преддоговорна информация, същият се е запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.

Съгласно условията на сключения Договор, ищеца е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а последният е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на равни пет месечни вноски. Първата вноска по кредита с падеж 23.11.2023 г. била изцяло погасена от страна на длъжника и към дата 1

12.02.2024 г. ответникът не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 23.12.2023 и 23.01.2024 г. След подаването на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на ищеца, длъжникът е осъществил частично плащане по делото в размер на 166 лева, но с оглед нормата на чл. 76 ЗЗД престацията е недостатъчна, за да удовлетвори изцяло вземанията на ищеца, съобразно с предвидената поредност на погасяване на задълженията по правилото на чл.

76, ал. 1 ЗЗД, като са погасени съответно начислените законна лихва за забава за периода 24.11.2023г. до 12.02.2024г. и в размер на 2.44 лв., договорна лихва за периода 23.11.2023г. до 23.01.2024г. в размер на 30.00 лева и част от процесната главница в размер на 133.56лева В останалата им част исковете следва да се уважат така, както са предявени. Заявява, че съгласно съдебната практика извършените частични плащания имат характер на признание на иска.

Ищецът претендира процесните суми на основание предсрочна изискуемост. Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж, като с исковата молба представя копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 10.02.2024 г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем.Ищецът на 12.02.2024 г. подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и въз основа на това заявление е образувано ч.гр. дело №371/2024 г., издадена е заповед за изпълнение, която връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Предвид горното моли да бъде постановено решение с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 268,83 лева – главница, на основание Договор за кредит "Екстра" №ДЗ011747/23.10.2023г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на главницата, за която сума има издадена Заповед за изпълнение №184/15.02.2024г., както и направените в заповедното и в настоящото производство деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който счита искът за допустим, но неоснователен, тъй като ищецът е представил разпечатка от електронните документи, свързани с твърдяната размяна на информация, но липсват доказателства, че ответницата е автор на електронната заявка, а също и че ищецът е предоставил информацията по чл. 8 и 9 от ЗПФУР, съгласно изискванията на същия закон. Отделно доставчикът следвало да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 от ЗПФУР, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, както и че между страните са разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕП. Заявява, че ищецът е представил разпечатка от „система“, в която е описана сумата от 500 лв. - с респондент Х. И. М., представляваща паричен превод по договор за потребителски кредит, като не 2 ставало ясно откъде е тази разпечатка. Отделно от това, не било представено доказателство в насока, че ответницата се е съгласила да сключи договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние при конкретните условия.

Заявява, че не са представени доказателства, че ответницата е получила твърдяната сума. На следващо място твърди, че отделни клаузи в договора са неравноправни.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

От приложеното ч.гр.д.№371/2024г. по описа на ШРС се установява, че, че ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение №184/15.02.2024г. за следните суми: 402,39 лева- главница по Договор за кредит "Екстра" №ДЗ011747/23.10.2023г., 30 лева- договорна лихва за периода 23.11.2023г. до 23.01.2024г., 2,44 лева – законна лихва за забава за периода от 24.11.2023г. до 12.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -14.02.2024г. и деловодни разноски в размер на 1025 лева, от които 25 лева- държавна такса и 1000 лева- адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че длъжникът е призован по реда на 415, ал.1,т.2 от ГПК, на основание посочения нормативен текст, с Разпореждане №2268/19.06.2024г. на заявителя е предоставена възможност, в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за вземането си по заповедта за изпълнение. В резултат на горното е предявен настоящият иск. Доколкото искът е предявен само за сума от 268,83 лева- главница, с Определение №1939/02.08.2024г., заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение за 133,56 лева- главница, 30 лева- договорна лихва за периода 23.11.2023г. до 23.01.2024г., 2,44 лева – законна лихва за забава за периода от 24.11.2023г. до 12.02.2024г.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение (след частичното и обезсилване), и тези, предмет на производството по делото. Затова предявеният иск се явява допустим.

По основателността на иска:

По делото е представен и приет като доказателство Договор за кредит "Екстра" №ДЗ011747/23.10.2023г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 500 лева, който следва да бъде върнат на пет равни месечни вноски, в срок до 23.03.2024г.

Първото възражение на ответника е, че т.к. договорът е сключен от разстояние и към нето са приложими разпоредбите на ЗПФУР, ищецът не е спазил изискванията на чл.8, чл.9, чл.18, ал.1 и чл.12, ал.1 и 2 от ЗПФУР.

Действително, процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват 3 изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика (кредитодателят). Съгласно чл. 18, ал. 1, т.

3 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора. За доказването на предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията н а чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ . Законът обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на електронния документ на хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр.

1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В този смисъл – определение № 169/06.04.2017 г., постановено по ч. т. д. № 672 по описа за 2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС.

В случая, от ангажираните по делото доказателства – електронна заявка за получаване на кредит №014330/23.10.2023г., Договор за кредит "Екстра" №ДЗ011747/23.10.2023г., както и общи условия към него, разписка за извършено плащане от 500 лева на Easy Pay, може да се направи извода за възникване на облигационна връзка между страните. Договорът за заем е консенсуален и реален и се счита сключен с факта на предаване на заемната сума на заемополучателя. Този факт не се оспорва от ответната страна и е отделен за безспорен в доклада на съда, срещу което страните не са възразили.

Поради това за съда се формира безсъмненият извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит с предоставена в заем сума от 500 лева и срок на връщането й - пет месеца.

Ответната страна в писмения отговор навежда възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на специалните основания на Закона за потребителския кредит. Съдът приема същите за основателни, по следните съображения: