Решение № 1136 от 13.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1 1 3 6 гр.

Пловдив, 13.06.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, ХXIV н.с., в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №1111/2019 г. по описа на ПРС, ХXIV н.с., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-009859 от 29.11.2018 г. на М. В. М. – **** Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на М.И.И., ЕГН ********** са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, сочи се че описаните факти не отговарят на истината, допуснати са съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателката

М.И., редовно и своевременно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Й.Л., която излага мотиви за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На

30.10.2018 г. в около 17.25 часа жалбоподателката М.И. управлявала лек автомобил „Ситроен Ц 2” с рег. ****, собственост на С. Т. в гр.Пловдив, като била спряна за проверка на кръстовището на бул. „Любен Каравелов” и бул. „Христо Ботев” посока запад-север от полицейските служители при сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив А.Г. и В. С. . Полицейските служители установили, че управлявания от И. лек автомобил е с неработещи стоп светлини, както и същата не представила свидетелство за регистрация на МПС. Тъй като имало нервно поведение от проверяваното лице, полицейските служители поискали да тестват жалбоподателката за употреба на алкохол с техническо средство, като тестът бил отрицателен.

Поведението и обаче усъмнило полицейските служители и те поискали да тестват М.И. и за употреба на наркотични вещества с техническо средство, но тя отказала. За констатираното спрямо нея бил съставени АУАН за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. На жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване с бл. №0015844. В последствие жалбоподателката И. не се явила в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД за даване на кръвна проба.

Въз основа на съставения АУАН с бл. №949339 било издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН с бл. №949339, талон за медицинско изследване, писмо от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, справка АНД, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на свидетелите А.Г., които съдът кредитира с доверие.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано от страна на жалбоподателя да е осъществено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно да е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на упойващи вещества или техни аналози и е отказала да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества.

Не се доказва възражението на жалбоподателката, че не и е съставен талон за медицинско изследване. Съставянето на талона за медицинско изследване действително е част от процедурата по установяване дали даден водач е употребил алкохол или наркотични вещества и има съществено значение за преценката относно правото на защита на водача. Талонът има за цел да информира водачът до кой момент и в кое лечебно заведение следва да се яви, за да даде кръвна проба за изследване ако желае. Доколкото по делото се установява, че такъв талон е издаден и в него е наличен подпис на жалбоподателката няма как да се приеме соченото от нея, че не е издаван въобще такъв.

От доказателствата по делото пък е безспорно установено, че М.И. е отказала да бъде тестван за употреба на упойващи вещества или техни аналози с техническо средство, както и не се е явил в болничното заведение да даде кръвна проба за изследване. Не могат да се приемат сочените в жалбата възражения, че жалбоподателката не е разбрала за какво искат да я тестват отново, след като и е бил връчен талон за медицинско изследване, в който ясно е отбелязано че е отказала тест с техническо средство „Дрегер Дръг Чек”. С това действително е осъществено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Липсват каквито и да било доказателства по делото, които да оборват изложените в АУАН и НП факти за това, че не са работели стоп светлините на управлявания от И. лек автомобил или пък че тя е представила свидетелство за регистрация на управляваното МПС. С оглед на това и доколкото актът е редовно съставен, съдът счита че не е оборена за тези нарушения презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

По отношение на наложените санкции, то същите са определени в твърд размер в закона и наказващият орган не е имал възможност за индивидуализации на същите, поради което и те се явяват законосъобразни.

Не може да се приеме случаят за маловажен по смисълът на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява, че по отношение на нарушителката има и други наложени санкции по ЗДвП, а същевременно при проверката е осъществено повече от едно нарушение. Всяко едно от тях, нито заедно нито поотделно се отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 18-1030-009859 от 29.11.2018 г. на М. В. М. – **** Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на М.И.И., ЕГН ********** са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

ВЯРНО С

ОРИГИНАЛА!

П. С.