Решение № 385 от 21.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500326 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Х. Г. от гр.

Е., чрез пълномощник К. Г. Т. против Решение № 180/20.02.2025 г. по Гр.д. № 1768/2024г. по описа на РС Горна Оряховица, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Районен съд гр. Елена за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 6000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от разглеждането извън разумен срок на Гр.д. № 190/2024г. по описа на РС Елена, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция до изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се излагат доводи за наличие на пороци, обуславящи обезсилването му – не е конституирана като контролираща страна Прокуратурата на РБългария с нарочен съдебен акт; за отмяната му – поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че липсват мотиви с обсъждане на всички относими факти и доказателства, не е изложен надлежен доклад –неправилна била квалификацията на иска и липсва списък на правно-релевантните факти; съдията не се е отвел от разглеждане на делото, а е бил длъжен, нарушена е разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ГПК.

Отправя искане за обезсилване на решението, евентуално за неговата 1 отмяна и връщане на делото за разглеждане на друг състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Районен съд Елена, с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново заема становища за неоснователност на жалбата.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Сочените пороци досежно неучастие на страна и грешка в правната квалификации могат да обусловят неправилност на решението.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на РС Елена да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от нарушаването на изискването по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок на Гр.д. № 190/2024г. по описа на РС Елена, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът е изложил твърдения, че е предявил пред ответния съд иск на 13.05.2024г. срещу Община Елена за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по която искова молба е образувано посоченото гр. дело № 190/2024 г. Ищецът твърди, че по делото подал заявление за достъп до ел. дело в ЕПЕП и след като нямало произнасяне по това заявление, а делото вече е висящо пред Адм. съд Велико Търново. Счита, че е нарушен разумният срок за разглеждане на делото в противоречие с § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, от което е претърпял и продължава да понася морални вреди, изразяващи се в загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, негативни емоции и др. В тази връзка търси обезщетяването им с присъждане на горепосочената сума.

2

Ответникът РС Елена е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че обстоятелствата по образуване на цитираното в ИМ дело са верни, но излага, че след направени отводи на съдиите с определение № 158/14.05.2024 г. е прекратено производството по делото – ден след образуването му, постановено е изпращането му на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК на Окръжен съд Велико Търново за определяне на друг равен съд, който да го разгледа и за такъв бил определен Районен съд - Горна Оряховица, пред който е образувано под като гр.д. N1130/2024 г. ГОРС постановил изпращане на делото по подсъдност на АдмСВелико Търново.

Ответникът оспорва изцяло изложеното от ищеца в исковата молба, по гр. д.

N 190/2024 г. по описа на РС Елена ответникът да е допуснал нарушения, които да са забавили производството по делото, поради което ищецът не е претърпял никакви неимуществени вреди, поради което отрича за ищеца да е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.

2б ЗОДОВ.

Прокурорът е дал заключение за неоснователност на исковата молба.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Следва да се допълни, че след прекратяване на делото пред РС Елена в рамките на един ден и изпращането му във ВТОС за произнасяне по реда на чл. 23, ал.3 ГПК, съдът на който е възложено – ГОРС, с определение № 754/03.06.2024 г. по Гр. дело № 1130/ 2024г. е прекратил производството по делото и изпратил същото на компетентния административен съд – ВТАдмС – на 12.06.2024г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неразумната продължителност на гр. д. № 190/2024 г. на РС Елена. Същият е процесуално допустим, като предявен от страна в това съдебно производство и преди същото да е приключило с окончателен акт /висящо пред ВТАдмС/, поради което не е било необходимо да се изчерпи административния ред по чл. 60а и сл. ЗСВ, чието провеждане е предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск единствено и само при свършили с влязъл в сила краен акт дела /чл.8, ал.2 от ЗОДОВ/.

Противно на възраженията на жалбоподателя, районният съд правилно е подвел фактическите му твърдения и отправеното искане за защита под нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Именно в тази норма е уреден фактическият състав на специалния деликт за отговорността на държавата да репарира претърпените от гражданите и юридическите лица вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ не е уреден самостоятелен иск в материално правен смисъл, различен от този по чл. 2б, ал.

3

1 ЗОДОВ, а единствено е уточнено, че правото на иск съществува и след приключване на производството, дори ако преди това е упражнено, докато то е било висящо. В тази връзка, след като в разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ не е предвиден фактически състав, различен от този, при който възниква на материалното право на иск за вреди от забавено правосъдие по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, дадената от първата инстанция квалификация се явява правилна.

По същество правилно съдът е приел, че че не се установява поведение на РС Елена, водещо фактическа забава при разглеждане на гр. д. № 190/2024 г., която да обоснове нарушаването на разумния срок по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС.

Както правилно е подчертал районният съд, пред ответника делото е било висящо само един ден, който срок е изключително кратък и изключва каквото и да е забавяне при разглеждането му. Отводът на единствения съдия към онзи момент в съда е своевременен и не е довел до продължаване на производството. Незабавното отстраняване на съдията от спора, след образуване на делото и определянето му за докладчик, при наличие на основание за отвод, е обезпечило разумния ход на делото. В кратки срокове след това е проведена процедура по изпращане на друг равен по степен съд, който също своевременно се е произнесъл по проверка на подсъдността пред общите съдилища и производството е продължило пред ВТАдмС. Изложеното изключва възможността да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди от неразумна продължителност на съдебно производство, тъй като правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ не е било накърнено респ. в негова полза не е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Като е достигнал до същите изводи и краен резултат, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Оплакванията на жалбоподателя за наличието на пороци в ревизирания съдебен акт, поради наличието на основание за отвод на съдията – докладчик и поради неконституиране по делото на ПРБ като контролираща страна, са изцяло неоснователни. Само по себе си обстоятелството, че ищецът е завел множество искове срещу съда, в който правораздава съдията – докладчик по първоинстанционното дело пред ГОРС, не обоснова наличието на обстоятелства, които поставят под съмнение негова обективност и непредубеденост по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Това превратното упражняване на права, в нарушение на изискването на чл. 3 ГПК, без ищецът да твърди или по делото да се установи наличието на конкретни факти, които да водят до извод за пристрастност и заинтересованост на съдията от изхода на спора, изключва в случая да е налице хипотеза по смисъла на посочената разпоредба, която го е задължавала да се отстрани от разглеждане на делото във ГОРС.

Липсва съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуслови недопустимостта респ. неправилността на обжалвания съдебен акт.

Такова нарушение не е допуснато от районния съд и във връзка с участието на ПРБ в производството по делото. В съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, при първоинстанционното разглеждане на делото е участвал представител на 4

ВТРП, с което е обезпечено спазването на изискването на визираната разпоредба. Доколкото по действащия ГПК не уредена фигурата на контролиращата страна, съдът не дължи нарочно произнасяне по конституирането на ВТРП в процеса като такава. Възражението на жалбоподателя в тази насока се явява напълно неоснователно.

Такива са и оплакванията му за неправилно разпределена доказателствена тежест от първата инстанция и за необоснованост на крайния й акт, поради повърхностен и незадълбочен анализ на събраните доказателства. В определението по чл. 140 ГПК съдът конкретно, точно и ясно е указал на ищеца кои факти от състава на специалния деликт следва да докаже, а в мотивната част на обжалваното решение, макар и донякъде схематично, е изложил съображения относно установените факти, доказателства въз основа на които е сторил това и правните изводи, които следват от тях.

По така изложените съображения, настоящият състав на ВТОС намира, че следва да отхвърли подадената срещу решението на ГОРС въззивна жалба и да го потвърди изцяло като правилно, поради което

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/20.02.2025 г. по Гр.д. № 1768/2024г. по описа на РС Горна Оряховица.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.