Решение № 12 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора С. Черешарова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за възобновяване № 20235000600570 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С Присъда № 87/07.04.2023г. по нохд № 6452/21г. състав на Пловдивския районен съд е признал подсъдимия З. Б. К. за виновен по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като го признал за невиновен и оправдал да е нарушил чл.6, т.1, пр.4 ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г К. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение № 441/23.11.2023г. по внохд № 1727/23г. по описа на Пловдивския окръжен съд била изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ било намалено на шест месеца и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ било 1 намалено на шест месеца. В останалата част присъдата била потвърдена.

Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения К., чрез защитника му за възобновяване на първоинстанционното производство.

Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Оплакванията са насочени към мотивите на присъдата и въззивното решение, към липсата на отговор на възраженията на защитата и към анализа на доказателствата, които навеждат към неправилно приложение на материалния закон и към допуснати съществени процесуални нарушения от решаващите инстанции. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се предлага отмяна на наказанието „ лишаване от право да се управлява МПС“.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора обстоятелства и претенциите за неправилно приложение на материалния закон и за наличие на съществени процедурни пороци са неоснователни.

Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.

Изразява несъгласие с анализа на установените факти и отнасянето им към приложимия материален закон. Процесуалните нарушения се обосновават с неправилност на АТЕ. В заключение защитата намира, че присъдата почива на предположения и така е нарушен материалния закон.

Касаторът претендира възобновяване на делото и изказва съжаление.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК е многоаспектно. Като процедурни пороци се сочат формалност и неубедителност на мотивите на първата инстанция, както и на 2 мотивите на въззивния съд, които според защитата са копие на първоинстанционните такива. Според защитата решаващите инстанции формално са изброили доказателствата, но не са ги анализирали обективно, всестранно и пълно и това е довело до порок във вътрешното им убеждение.

Атакуват се и изводите на КСМАТЕ с доводи за тяхната неправилност. С отхвърлянето на искането на защитата за назначаване на повторна КСМАТЕ се аргументира пристрастност на съдебния състав на първата инстанция.

Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.

348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на касатора е било гарантирано в пълен обем. Първият и особено въззивният съд, действащ като „втора първа“ инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Доказателствата са били подложени на внимателна проверка и с а били оценени съобразно действителното им съдържание. В тези случаи, когато фактическите изводи се базират на валидно събрани доказателства и са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не може да се говори за наличие на процесуални нарушения във връзка с доказателствената дейност на контролираните инстанции.

Неоснователен е и упрекът към решаващите инстанции за формалност на мотивите към съдебните актове. Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали. Обсъдени са били детайлно показанията на свидетелите, изследвани са внимателно и задълбочено заключенията по КСМАТЕ и допълнителната КСМАТЕ и двете инстанции са изложили убедителни съображения за включването им в общата доказателствена маса. В тази връзка правилно първата инстанция е отбелязала, че не е длъжна да удовлетворява всички доказателствени искания на страните и като е намерила заключенията по експертизите за обосновани и непораждащи каквото и да било съмнение в правилността им с основание е отказала да уважи искането на защитата за назначаване на повторна КСМАТЕ поради липсата на 3 предпоставките по чл.153 НПК. Тези действия на първата инстанция не търпят процесуален укор и не могат да обосноват пристрастност и предубеденост на членовете на състава на съда.

Настоящият състав не съзира да е допуснато претендираното съществено процесуално нарушение, във връзка с неизпълнение от решаващите състави на задълженията по чл.14, ал.1 НПК. И първата инстанция и въззивната инстанции са направили анализ и оценка на събраните и проверени доказателствени източници. От мотивите на атакуваната присъда и въззивно решение ясно личи, че решаващите съдилища са изпълнили процесуалните си задължения и не са допуснали нарушение при формиране на вътрешното си убеждение. Аналитично е преценен целия обем от събрани доказателства, които не са тълкували еднопосочно или изопачено, а логично и достатъчно задълбочено. Изложени са изчерпателни съображения кои от доказателствените източници се считат за достоверни и кои от тях за недостоверни. Обстойно с а анализирани показанията на всички свидетели. Особено внимание е обърнато на показанията на св. Д. и св. Г., като инстанциите са изложили убедителни съображения защо в определени части тези показания се кредитират, а в други не. Изследвани са и обясненията на осъдения, като същите са съпоставени детайлно с всички останали доказателства от общата доказателствена съвкупност.

Не е налице е видяното от защитата несъответствие в изчисленията на вещите лица по назначените КСМАТЕ. Обстоятелството, че защитата и осъденият са извършили собствени изчисления не може да доведе до извод за необоснованост и неправилност на заключенията. Нещо повече, след първоначалната КСМАТЕ е била назначена и допълнителна такава, която е потвърдила изводите по първата. Няма основания за съмнение в компетентността на вещите лица и след като са изготвили заключението изследвайки всички доказателства по делото то се явява обосновано. Личните изчисления на подсъдимия не могат да доведат до съмнения в неговата правилност и тяхното несъответствие с изчисленията от вещите лица, притежаващи необходимата компетенсност е въпрос, който се решава след оценъчна дейност от страна на инстанционните съдилища – дейност, от която зависи дали техните актове са обосновани или не. Обосноваността обаче не 4 подлежи на контрол и на коментар от съда в процедурата по възобновяването.

Поради това касационната инстанция съд не установява пороци в процесуалната дейност на първата и въззивната инстанции и не споделя възраженията на защитата в тази насока.

Във връзка с възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че изводът на решаващите инстанции да приемат съставомерност на деянието на касатора по повдигнатото му с обвинителния акт деяние не е произволен. Сочените от касатора нарушения не са интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато насока са възраженията му. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната присъда и въззивното решение. Те са били съпоставени с показанията на свидетелите и с останалите доказателства по делото, като не е останала без необходимата фактическа обосновка и връзката между тях. Правилно първата инстанция е намерила, че макар и касаторът да е слязъл веднага от колата и да е сложил якето си под главата на пострадалия, само това не е достатъчно да се приеме, че е направил всичко зависещо от него за оказването на помощ пострадалия. Верен е изводът, че поведението на К. е било пасивно и това не изпълва изцяло привелегирования състав по чл.343а НК.

Тези съображения налагат извода, че касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 1 НПК не е налично, тъй като материалния закон е приложен правилно.

При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия въззивната инстанция е отчела всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е приела, че същите са многобройни изменила първоинстанционната присъда. Отделно от това като е съобразила, че и най – лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко законосъобразно е приложила разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, като е намалила размера на определеното от първата инстанция наказание на шест месеца лишаване от свобода. Така наложеното наказание е достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за възпирането му за в бъдеще от извършване на противозаконни прояви и настоящият състав като съобрази, че то се доближава до границата на законоустановения минимум, 5 предвиден в закона за наказанието „лишаване от свобода“ не намира основания за допълнителното му намаляване.

В рамките на закона е определено и наказанието по чл.343г НК.

Срокът от шест месеца, през който осъденият няма да има възможност да управлява автомобил поради лишаването му от тези права е съобразен както със смекчаващите обстоятелства, така и с приложената по делото справка за нарушител. Предходните нарушения, макар и да не го характеризират като „дързък, високорисков или опасен“ участник в движението, определено го очертават като не особено дисциплиниран шофьор и обосновават нуждата от специална превенция в насока на предотвратяване на бъдещи нарушения на правилата за движение от подсъдимия при управление на МПС, което от своя страна не позволява искането за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.3 НК.

Тези съображения налагат извода, че и касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 3 НПК не е налично, тъй като определеното на осъдения наказание не е явно несправедливо.

Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК , които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното решение.

П о р а д и това искането на осъдения З. К. за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 42 5 от НПК Апелативният съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Б. К. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1727/23г. на Окръжен съд Пловдив.