Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 08.04.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 1099/2023
Вид
Решение № 71
Подписан
08.04.2024
В сила
09.05.2024
Състав
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 261 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.261, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ловеч, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310201099 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 735597 – F734716/06.11.2023 г. на Валентин Цонев Вълков – Директор на офис/дирекция/ за обслужване Ловеч при ТД на НАП Велико Търново на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКП0/ на жалбоподателя ****** със седалище и адрес на управление с. М., ЕИК *******, представлявано от управителя К. К. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по 92, ал. 1 във вр. чл.92, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Недоволен от наказателно постановление останал управителя на наказаното дружество, който го е обжалвал в законоустановения срок пред Районен съд – Ловеч, като моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно като незаконосъобразно, в която връзка е изложила подробни съображения акцентирайки на липса на вина и недоразумение с фирмата, която се занимавала със счетоводството на дружеството, която имало задължение да депозира в срок декларацията.

В съдебно заседание за наказаното дружество жалбоподател се явява управителя К.

К. Д., която поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в нея.

За издателят на обжалваното НП - Директор на офис/дирекция/ за обслужване Ловеч при ТД на НАП Велико Търново, р. пр., в с. з. се явява юрисконсулт Д.Х., която моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, че издаденото НП е 1 правилно и законосъобразно, тъй като фактическия състав на нарушението, за което е наказан по административен ред жалбоподателя, е осъществен. Счита, че няма основание да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, в която насока излага подробни съображения.

Моли на АНО да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

От показанията на разпитаните свидетели Р. В. М. и Д. И. Ч. и от приложените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелките Р. В. М. и Д. И. Ч. - главни инспектори по приходите при ТД на НАП Велико Търново – офис Ловеч, установили, че дружеството жалбоподател ****** с ЕИК по Булстат ******* в качеството си на задължено лице по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не е подало в законно установения срок годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2022 г. до 30.06.2023 г. включително. От показанията им се установява, че съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 01 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Същите установили, че ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2022 г. за „КОД-ОС " ООД е подадена на 28.09.2023 г. по електронен път и е приета в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч с вх. №1100И0178958/28.09.2023 г., а дружеството е следвало да подаде декларацията за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2022г. до 30.06.2023 г., включително. В горецитираната декларация задълженото лице декларирало общо приходи в размер на 5831.15 лв., в т. ч нетни приходи от продажби в размер на 5831,15лв., общо разходи в размер на 5317,61 лв. и данъчна печалба в размер на 513,54 лв., данък за внасяне в размер на 51,35лв., който е внесен на 28.09.2023 г.

От показанията им се установи, че нарушението е извършено на 01.07.2023 г. в ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч, която е компетентната ТД на НАП за задълженото лице и е установено на 24.07.2023 г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч. До „ КОД-ОС " ООД с представляващ К. К. Д., като на същата била изготвена покана за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение с изх. № 1049/24.07.2023 г., която и е връчена на 28.09.2023 г.

На 28.09.2023 г., св. М. съставила процесния АУАН №F734716, в ТД на НАП В.

Търново, офис Ловеч в присъствието на свидетелката по акта – св. Ч. и управителя на дружеството - К. К. Д., като отговорността на дружеството била ангажирана за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО, чл.92, ал.2 от ЗКПО във връзка с чл. 261, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане.

Акта е подписан от управителката на дружеството, която е получила екземпляр от същия. В графата за възражения не са отразени такива. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение, в което е отразено, че процесната декларация не е подадена в срок тъй като е прекратило дейността си през март 2022 г. и в същото време било прекратило договора за счетоводни услуги поради недоразумение между 2 счетоводството и управителя на дружеството.

Въз основа на цитирания по – горе АУАН е издадено процесното НП № 735597 – F734716/06.11.2023 г. от Валентин Цонев Вълков – Директор на офис/дирекция/ за обслужване Ловеч при ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКП0/ на жалбоподателя ****** със седалище и адрес на управление с. М., ЕИК *******, представлявано от управителя К. К. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/лева за нарушение по 92, ал. 1 във вр. чл.92, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО. В НП изцяло са приповторени описаните в акта обстоятелства и фактическа обстановка.

Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 3ЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя/ ст. инспектор по приходите при НАП/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити. Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по 92, ал. 1 във вр. чл.92, ал. 2 от ЗКПО. По силата на посочения текст, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно до 30 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице наказаното дружество се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Безспорно установено е, че данъчната декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО не е била подадена в предвидения в закона срок.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно 3 решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В случая, при изясняване конкретната тежест на извършеното нарушение не са ангажирани доказателства и не са посочени обстоятелства, които да обосноват възражението на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение, поради което правилно административнонаказващия орган не е приложил тази разпоредба. Нарушената разпоредба н а чл. 92, ал. 1 във вр. чл.92, ал. 2 от ЗКПО задължава субектите да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Деянието, обявено в чл. 261 от ЗКПО за наказуемо е неподаването на данъчна декларация. То не е резултатно – достатъчно е наличието на бездействие, за да възникне административнонаказателната отговорност на субекта. Наказуемото деяние не предполага настъпването на вредни последици и в този смисъл не е от значение дали данъчния субект е платил дължимия данък или изобщо не е възникнало данъчно задължение поради неразвиване на дейност. В случая липсват обстоятелства, които да определят случаят като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

Основното възражение на жалбоподателя е, че вината за неподаването на декларацията в срок е на счетоводната фирма, която била забравила да подаде декларация.

Съдът намира, доколкото в случая е ангажирана отгово рността на юридическо лице, че предвидената в чл.

83 от

ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно доказано по делото, че наказаното дружество - жалбоподател е извършило административното нарушение, за което е наказан.

В случая е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева, която е съобразена с разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, като е наложено минималното предвидено в закона наказание, което е справедливо и отговаря на тежестта на нарушението.

Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред, 4 както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите физически и юридически лица.

При тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и с оглед направеното своевременно искане от юрисконсулт Д.Х. за присъждане на разноски, както и съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на АНО сумата 100 /сто/лева представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 735597 – F734716/06.11.2023 г. на Валентин Цонев Вълков – Директор на офис/дирекция/ за обслужване Ловеч при ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКП0/ на жалбоподателя ****** със седалище и адрес на управление с.