Решение № 326 от 24.05.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Видин, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102858 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от И. М. А. от гр. ******, чрез адв. Н. М. М. – АК Ямбол против „ СТИК - КРЕДИТ“АД – Шумен, с която са предявени обективно съединени искове във връзка с Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от 26.05.2025г. с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП и чл. 55, предл. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 26.05.2025 г. между ищцата и ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ****** ..

Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800.00 лева. Договорен е размер на годишната лихва от 36 %, а на годишния лихвен процент на разходите - 42,58 %.

Срокът за погасяване е 30 дни. Твърди, че е платила сума в размер на 1152.00 лева.

Посочва се, че в чл. 17 от процесния договор е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 280.00 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчитЕ. или друг вид обезпечение.

Твърди се, че ищцата е погасила сумата по сключения договор, включително и неустойката. Поддържа се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Поддържа се, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. Твърди се, че в договора за потребителски кредит не е посочена ясна методика на формиране на ГПР, 1 както и действителният ГПР е в размер многократно над допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. С процесната клауза за неустойка се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано в срок, които вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Поддържа се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Посочва се, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение.

Ищцата поддържа, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД при непредставено обезпечение. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и неустойката да не се дължи, то това плащане се явява възнаграждение, дължимо под условие, тъй като договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Счита също така, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

Да приеме за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ****** от 26.05.2025г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 352.00 лева, представляваща получени без основание с оглед нищожността на договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен.

Посочил е, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.

Според ответника, процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.

Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 („Заявка“). Искането е попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя - http://stikcredit.bg/. С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159.

Кредитодателят е изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от 2

Потребителя паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на Искането за кредит, Кредитодателят изпраща на посочения от Кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от Кредитополучателя.

Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис", съгласно Общите условия Кредитополучателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система.

Посочил е, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 61.20% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58%, в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Посочва още, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора, само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си и само за периода от срока на договора, в който кредитът не е обезпечен. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Посочил е, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и потенциално дължимата неустойка единствено за дните, в които ищцата не е предоставил обезпечение. В Погасителния план към договора изчерпателно са посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. Ясно е вписано, че ако се осъществи условието, поради липсата на което се дължи неустойка, т.е. ако в последствие се предостави обезпечение, неустойката ще бъде преизчислена и дължима само за дните, в които не е предоставено обезпечение. В самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И 3 лихвата и неустойката са ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава. Стойността на неустойката е ясно посочена, предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора.

Посочил е също, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По отношение на осъдителния иск е посочил, че същият е неоснователен. Не е оспорено и е признато получаването на процесната сума.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за кредит от 26.05.2025 г.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно – икономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че на 26.05.2025 г. е сключен договор за потребителски кредит № ****** между ответното дружество „СТИК[1]КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищцата И.

М. А. като потребител.

Съгласно договора на ищцата е предоставен кредит в размер на 800.00 лева, който е следвало да се върне в рок от 30дни. Видно е, че лихвеният процент е в размер на 36.00 %.

Общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, е 824.00 лева. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 42,58 %.

Според чл. 17 от договора, в случай че страните са уговорили обезпечение, потребителят се задължава в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения, а именно: поръчител - физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, или банкова гаранция.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.