Определение № 2278 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2278 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501950 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.411, ал.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.415 и чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК - 115010670, чрез юрк. ***, против Разпореждане №16554/09.06.2025г., постановено по ч. гр. д. № 10234/2025 г. по описа на РС - Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено производството по делото. Моли да бъде отменено и да се постанови връщане на делото на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., за произнасяне с отхвърлителен диспозитив и с указания към взискателя да предяви осъдителен иск, като на осн. чл. 415, ал. 4 от ГПК да довнесе дължимата държавна такса.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е подадено заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. С. П., ЕГН – **********, с адрес - гр.Пловдив, ***.

Районният съд, за да прекрати производството по подаденото заявление по чл.410 от ГПК, излага съображения, че е станало видно от изготвената Справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., че регистрираният настоящ 1 адрес на длъжника А. С. П. е в държавата Израел. Затова, доколкото съдът разглеждал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и издавал заповед за изпълнение, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България - чл. 411, ал. 2 от ГПК, предвид на това, че обичайното местопребиваване на длъжника не е в Република България, а на територията на Израел, в процесния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се явявало неоснователно. Налице било изключение по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК от обхвата на заповедното производство, поради което същото следвало да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

С подадената частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД са направени възражения, че Районният съд неправилно е приел, че след като длъжникът е с настоящ адрес извън територията на Р. България, то производството по делото следва да бъде прекратено. Дружеството поддържа, че Районният съд е следвало да откаже да издаде заповед за изпълнение, на осн. чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК и на осн. чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3, да даде съответни указания, което не е сторил.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна.

От извършената служебна справка се е констатирало, че постоянният адрес на длъжника А. С. П. е в гр.Пловдив, ***, а заявеният настоящ адрес е в държавата Израел. Съгласно чл.411, ал.2, т.4 от ГПК - Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: т.4 /предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г./ - длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; т.5 /предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г./ – длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Както се посочи по-горе, длъжникът има постоянен адрес в гр.Пловдив, ***, ***, който е бил заявен от А. С. П. на датата 02.12.2014г., но няма заявен настоящ адрес в Република България. Ето защо, в такъв случай, на осн. чл.411, ал.2, т.4 от ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и след като не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение отказва издаването на заповед за изпълнение като се произнася с 2 отхвърлителен диспозитив поради неоснователност на заявлението, по аргумент от чл.413, ал.2 от ГПК, а не и с прекратителен. В случая, Районният съд е допуснал противоречие в мотивите си, като от една страна е посочил, че заявлението е неоснователно, а от друга страна, е постановил диспозитив за прекратяване на производството, тъй като заявлението не подлежало на разглеждане.

Обжалваното разпореждане за прекратяване следва да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., за продължаване на процесуалните действия чрез произнасяне с отхвърлителен диспозитив на подаденото заявление и за даване на указания по чл.415, ал.1, т.3, ал.3 и ал.4 от ГПК - че заявителят може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане №16554/09.06.2025г., постановено ч. гр. д. № 10234/2025 г. по описа на РС - Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено производството по делото.

Връща на делото на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., за произнасяне с диспозитив за отхвърляне на подаденото заявление по чл.410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК - 115010670, против А. С. П., ЕГН - ЕГН – **********, както и с диспозитив за даване на указания по чл.415 от ГПК на заявителя от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4