Решение № 4580 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4580 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110109222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от З. Д. Д. срещу Д.

А. Н. и *********** иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. А. Н. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КККР на гр.

Варна, одобрени със Заповед № *********** г на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект от 16.09.2011 г., адрес на имота: град Варна, ул. „***********“ № ****, етаж -2, гараж № 12, находящ се в сграда с идентификатор ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с площ 17.15 кв. м, ведно с прилежащото складово помещение с площ 22.20 кв. метра и 0.0098 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж - ***********.57, под обекта - няма, над обекта - няма, стар идентификатор: няма, върху който е насочено принудително изпълнение по изп. дело № *********** по описа на ЧСИ *********** pen № **** в КЧСИ, район на действие ОС-Варна, в полза на взискателя по изпълнителното дело ***********.

Ищецът З. Д. Д. твърди, че е собственик на гореописания недвижим имот. Поддържа, че е придобила собствеността върху имота на оригинерно правно основание, а именно – изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 04.10.2011 г. Излага, че на посочената дата между нея и ответника Д. А. Н. бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите рег. № ****/04.10.2011 г. на нотариус ***********, рег. № **** на НК, по силата на който Н. се задължил да продаде на Д. процесния имот.

1

Сочи, че до настоящия момент продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли имота, но съгласно т. 7 от предварителния договор владението е предадено на купувача в деня на подписване на предварителния договор.

Заявява, че от този момент упражнява постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение върху имота, поради което го е придобила по давност.

Обосновава правния си интерес от предявения иск с твърдения, че при ЧСИ *********** рег. № **** в КЧСИ, район на действие ОС-Варна, е образувано изп. дело № *********** за принудително изпълнение на вземания на *********** срещу Д. А. Н., в рамките на което е предприето принудително изпълнение срещу описания по-горе недвижим имот.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. А. Н. не е депозирал писмен отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********** е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Излага, че Д. А. Н. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ като собственик на недвижими имоти на територията на общ. Варна, подлежащи на облагане с данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. С Акт за установяване на задължения № *********** г. са установени задължения на Д. Н. за периода 2012-2016 г. Със заявление от 23.03.2022 г. длъжникът поискал преразглеждане на издадения АУЗ, като представил доказателства за отчуждаване на някои от притежаваните от него имоти, но не и на процесния. След извършена проверка първоначално издаденият АУЗ бил изменен. Тъй като длъжникът не изпълнил доброволно установените задължения, те били предадени за събиране от ЧСИ, във връзка с което било образувано изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ *********** в рамките на което на 11.12.2020 г. била наложена възбрана върху процесния имот.

Ответникът поддържа, че предприетите действия са законосъобразни и добросъвестно извършени, съобразени с вписванията в Имотния регистър, от които е видно, че Д. Н. се легитимира като собственик на имота. Сочи, че последният го е декларирал в *********** и е приложил документ за собственост. Счита, че на взискателя не могат да бъдат противопоставени права, които не са били вписани преди възбраната.

Навежда доводи, че правото на собственост не се придобива автоматично след изтичане на определения в закона давностен срок, като за целта е необходимо наличието на съдебно решение или нотариален акт. Сочи, че представеният от ищеца предварителен договор няма вещнопрехвърлителен ефект. Оспорва ищцата да е упражнявала владение върху процесния недвижим имот, като изтъква, че Д. Н. го е декларирал пред общината, впоследствие не е възразил за начислените задължения за този имот и изрично е поискал изпълнителните действия да бъдат насочени върху него.

Заявява, че ищцата не е предприела действия, с които да се противопостави на действителния собственик.

В случай че се установи осъществявано от ищцата давностно владение, 2 поддържа, че то е прекъснато с предприемането на действия на принудително изпълнение на основание чл. 116 ЗЗД.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, като с подадена писмена молба заявява, че поддържа предявения иск.

Ответникът Д. А. Н., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът ***********, чрез процесуалния си представител, поддържа представения писмен отговор. Уточнява, че Д. Н. е придобил процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 22.12.2005 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 440, ал. 1 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, като искът се предявява срещу взискателя и длъжника /ал. 2/.

С Решение № 96 от 23.07.2013 г. по т. д. № 1076/2011 г. на ВКС, І ТО се приема, че доказателствената тежест за установяването на принадлежността на правото на собственост по иск, предявен по реда на чл. 440, ал. 1 ГПК, се определя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и в случай че ищецът обосновава правния си интерес с твърдения, че самият той е собственик на вещта, следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост.

Ответниците, от друга страна, следва да установят твърденията си, че собственик на вещта е длъжникът по изпълнението. В мотивите на цитираното решение се приема следното: „С предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, че вещта, върху която е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, е предоставена защита на трето на изпълнението лице. Третото лице разполага с исковата защита, доколкото негово право е засегнато от предприетите изпълнителни действия, което предопределя и обосноваване на правния му интерес в обстоятелствената част на исковата молба с твърдения относно принадлежността в патримониума на ищеца на конкретно вещно или облигационно право и с отричане на правото на собственост на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. В този смисъл, третото лице би могло да отрича правото на длъжника, като твърди, че той /ищецът/ е собственик на вещта, че притежава ограничено вещно право или облигационни права, които биха се погасили при публичната продан на вещта. Твърденията относно правата на ищеца и връзката им с вещта, предмет на изпълнението, обуславят съществуването на правния интерес от исковата защита. Доказването на посочени факти е определящо за основателността на претенцията, поради което по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже въведените с исковата молба твърдения за факти, които са релевантни за спорното право.

В случай че ищецът твърди, че вещта, върху която е насочено изпълнението 3 му принадлежи, той следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост. Ако твърди ограничени вещни права или облигационни права - следва да докаже възникването и съществуването им и съответно, че същите са противопоставими на правото на длъжника. При въведено възражение относно правата на ищеца с твърдение, че длъжникът е собственик на вещта, то този факт подлежи на доказване от ответниците по иска.“ С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че върху процесния имот е насочено принудително изпълнение по изп. дело № *********** по описа на ЧСИ *********** pen № **** в КЧСИ, район на действие ОС-Варна, образувано по молба на *********** срещу Д. А. Н. за събиране на публични общински вземания.

Посоченото обстоятелство се потвърждава и от представеното от ищеца удостоверение, издадено от съдебния изпълнител /л. 18 от делото/, както и от съдържанието на изисканото изпълнително дело.

С оглед изложеното и предвид наведените с исковата молба твърдения, че ищецът е собственик на процесния имот следва да се заключи, че последният е активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, като обстоятелството дали така наведените твърдения се установяват от събраните по делото доказателства касае материалноправната му легитимация, респ. основателността на исковата претенция.

Видно от приобщения към писмените доказателства по делото Нотариален акт № ***, том ****, рег. № ****, дело № *********** г., на 22.12.2005 г. /л. 124/, Д. А. Н. е придобил по силата на договор за покупкопродажба подземен гараж № 12, находящ се в гр. Варна, ул. „***********“ № ****, на кота –5.10 м, с площ от 17.15 кв. м., ведно с прилежащото му складово помещение с площ от 22.20 кв. м., както и 0.0098 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ **** в кв. 1***********. по плана на града.

Ищецът поддържа, че е придобил правото на собственост върху недвижимия имот въз основа на давностно владение, упражнявано в периода от 04.10.2011 г. до образуване на настоящото производство.

От представения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.10.2011 г. с нотариална заверка на подписите рег. № ****/04.10.2011 г. на нотариус *********** /л. 118-оригинал/, сключен между Д. А. Н. /в качеството на продавач/ и З. Д. Д. /в качеството на купувач/ се установява, че ищцата и първият ответник са се задължили в 6-месечен срок от подписването му да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесния самостоятелен обект при уговорена цена в размер на 5000 лева, платима при подписване на предварителния договор. Изрично в т. 7 от предварителния договор е посочено, че владението върху имота се предава на купувача в деня на подписването му.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********** е оспорил истинността на предварителния договор, както и на извършеното нотариално удостоверяване. Поради горното и предвид изявлението на ищеца, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство 4 за проверка на автентичността на положените подписи и ръкописно изписани имена на страните по предварителния договор, както и относно истинността на извършената нотариална заверка.

Във връзка с предприетото оспорване, по искане на ответника *********** е изискан заверен препис от документ с рег. № ****/04.10.2011 г. на нотариус ***********, както и от регистъра по чл. 28а от ЗННД за посочената дата. Съгласно постъпилото по делото писмо от нотариуса /л. 132/ документът, регистриран под посочения номер е предварителен договор за покупко-продажба на гараж с идентификатор ***********, сключен между Д.

А. Н. и З. Д. Д., като същият не се съхранява в архив предвид вида на нотариалното удостоверяване. Към писмото е приложена справкаудостоверение /л. 137/, както и извлечение от общия регистър на нотариус Шарабански за 04.10.2011 г. /л. 133-136/, потвърждаващи изложеното.

По искане на ищецата по делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От него става ясно, че подписите и ръкописно изписаните имена, положени за „продавач“ и „купувач“ в предварителния договор са изпълнени съответно от Д. А. Н. и З. Д. Д..