Определение № 696 от 20.10.2021, Административен съд - Ловеч

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№

20.10.2021г., гр. Ловеч

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №520/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Административното дело е образувано по жалба на Б.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена срещу Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч. С обжалваното решение на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ на Ц. е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022г.

В жалбата се твърдят допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради нарушение на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Оспорващият претендира и нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, като отрича настъпването на фактическия състав на чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ.

Отделно се твърди неспазване на изискванията за форма – отменително основание по чл.146, т.2 от АПК, както и несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. В заключение се моли съда да отмени оспореното Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч, както и да присъди направените разноски на жалбоподателя.

Оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените основания и моли за отмяна на акта, като излага подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл.159 от АПК на допустимостта на жалбата, намира за установено следното:

С множество разпореждания, съдът е оставял без движение жалбата на Ц. за внасяне на държавна такса и за установяване срочността на подаване на жалбата. Нередовностите са отстранени в дадения срок. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок с оглед материалите по делото – обжалваното решение е връчено на Ц. на 03.12.2020г., а жалбата е подадена на ръка на 15.12.2020г. и е заведена при административния орган (АО) на 18.12.2020г., вх. №176200-8978 (доказателства с писмо от 08.02.2021г. на Началника на РУ Ловеч и приложения, както и представени такива от оспорващия).

След извършване на служебна проверка в деловодната програма на Административен съд Ловеч е установено, че за отнемане на процесното разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с приложението към него, са издадени три административни акта, по които в съда са образувани три административни дела. Предвид това, настоящият състав на Административен съд Ловеч е указал на жалбоподателя да посочи дали иска да се спре производството по настоящото дело до приключване на преюдициалното за него производство по адм. дело № 420/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч с влязъл в сила съдебен акт. С молба вх. № 247/25.01.2021г. жалбоподателят изрично e ангажирал становище, че не желае спиране производството по настоящото дело.

От процесуалния представител на жалбоподателя са представени писмени доказателства – заверено копие от Постановление за прекратяване на наказателно производство рег. № 457/20 от 22.02.2021г. на прокурор при РП Ловеч, с отбелязване за влизането му в сила на 01.06.2021г., и обявление до Б.Д.Ц. по ч.н.д. №233/2021г.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С Разрешение № 20160247480/01.04.2017г., издадено от РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, валидно до 31.03.2022г., на Б.Д.Ц. е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, съгласно приложение, неразделна част от разрешението, а от приложението към това разрешение е видно, че същото се отнася за: пистолет „Глок“ 9х19 мм, № LZN647; Успоредка „Бюхак“,16 кл, № 1879; Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867; Нарезна карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377.

Видно от Постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение от 16.11.2020г., връчено лично на оспорващия, Б.Д.Ц. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК и по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. Същото е послужило като основание за издаване на обжалваното в настоящото производство Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч.

Няма спор, а и се установява от административната преписка, че въз основа на Заповед за незабавна защита № 11/09.09.2020г. по гр.д. № 1412/2020г. на Районен съд Ловеч е издадено предходно Решение № 1762р-16937 от 16.09.2020г. на Началника на РУ Ловеч, което е било предмет на адм. д. № 420/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.

Въз основа на Заповед за защита №

7 от 06.11.2020г. на Районен съд Ловеч по гр.д. № 1412/2020г. по описа на ЛРС е издадено обжалваното в производство по адм.д. № 513/2020г. на АдмС Ловеч Решение № 1762р-22604/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч.

Предмет и на двете цитирани решения на Началника на РУ Ловеч е отнемането на Разрешение № 20160247480/01.04.2017г., издадено от РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, валидно до 31.03.2022г., с което на Б.Д.Ц. е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към него.

Видно от представеното по настоящото дело Постановление за прекратяване на наказателно производство изх.

№ 457/20 от 22.02.2021г. на прокурор при Районна прокуратура Ловеч, влязло в законна сила на 01.06.2021г., е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 401/2020г. по описа на РУ на МВР Ловеч, образувано за престъпление по чл.290, ал.1 от НК по отношение на Б.Д.Ц. ***, и е отменена мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на същия.

Междувременно от извършена служебна проверка в деловодството на съда се установява, че:

С Решение № 244/16.12.2020г. по адм. дело № 420/2020г. по описа на Административен съд Ловеч е отхвърлена жалбата на Б.Д.Ц. срещу друг административен акт – Решение № 1762р-16937 от 16.09.2020г. на Началника на РУ Ловеч, с което на жалбоподателя е отнето същото разрешение за съхранение, носене и употреба №20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022г., и е разпоредено да се изземат притежаваните от оспорващия оръжия. С Решение № 8915/29.07.2021г. по адм. д. № 1765/2021г. по описа на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение по адм. д. №420/2020г. на АдмС Ловеч, като от тази дата е влязло в сила и отнемането на разрешението на Ц. за съхранение, носене и употреба на оръжие и на самото оръжие.

С Решение № 118/11.08.2021г. по адм. дело № 513/2020г. по описа на Административен съд Ловеч е отхвърлена жалбата на Б.Д.Ц. срещу Решение № 1762р-22604/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч, с което на Ц. е отнето същото разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022г. Срещу решението е подадена касационна жалба пред Върховния административен съд, поради което същото не е влязло в законна сила.

Следва да се посочи, че независимо че формално предметът на адм. д. №420/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, предметът на адм. д. №513/2020г. по описа на Административен съд Ловеч и предметът на настоящото дело са три различни административни акта, страните по делата са напълно идентични, като трите административни акта, предмет на трите дела, имат идентичен предмет и диспозитив – отнемане от жалбоподателя Б.Ц. на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017 г., ведно с приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022 г., но на различни правни и фактически основания. Поради горното при постановяване на настоящото определение съдът съобрази Решение № 8915/29.07.2021г. по адм. д. №1765/2021г. на ВАС и потвърденото с него решение по адм. д. №420/2020г. на АдмС Ловеч, както и разпоредените с двете съдебни решения правни последици и силата на присъдено нещо за страните по делото (чл.177, ал.1 от АПК).

При съобразяване на горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от АПК, правото на съдебно оспорване на административните актове принадлежи само на онези правни субекти, чиито права са нарушени или застрашени от административния акт, или за които той поражда задължения. Т.е. абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, за наличието на която съдът следи служебно по време на цялото производство, е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т.е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно към предотвратяването им, или към постигане на положителни правни резултати. Правният интерес обуславя активната правна легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на административния акт. Липсата на активна процесуална легитимация има за своя последица недопустимост на оспорването.

Нормата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България дава право на „гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон“. Тази конституционна норма обаче не дерогира изискването, правото на жалба да се обуславя от наличието на правен интерес. При направеното задължително тълкуване на чл.120, ал.2 от Конституцията по к.д. № 18/1995г., с Решение № 21/26.10.1995г. Конституционният съд приема, че „чл.120, ал.2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези административни актове. Решаващ е само правният ефект върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес“.

Конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени непосредствено правата или законните интереси на правните субекти. Правната рамка, която следва да се прилага при позоваването на общата клауза за съдебен контрол на административните актове, е доразвита в Решение № 5 от 17.04.2007г. на Конституционния съд по к.д. № 11/2006г., където ясно е посочено, че във всички случаи когато гражданите, позовавайки се на чл.120, ал.2 от Конституцията, атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, трябва да докажат пред компетентния съд наличието на пряк и непосредствен интерес от оспорването им, т.е. че е налице пряко, непосредствено и лично засягане на техни права и законни интереси.

Правният интерес е процесуално-правно понятие, което се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита против конкретен административен акт, ако този акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и/или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект. Законът изисква правният интерес да е пряк, личен и непосредствен. „Пряк“ интерес означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани една щета, или ще се предотврати настъпване на такава от изпълнението на административния акт. Интересът на следващо място следва да е „личен“, т.е. защитата да има за цел охраняване на свои (лични) субективни права, свободи и законни интереси на субекта. Правният интерес трябва да е и „непосредствен“ – в случаите, когато административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за адресата на акта, или създава права на трето лице, които увреждат правата и интересите на конкретния жалбоподател. Наличието на непосредствен и пряк интерес трябва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и през цялото време на движение на съдебното производство по разглеждането й.