Решение № 92 от 14.02.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Благоевград, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря М. Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102185 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Б. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. , чрез адв. М. В. М., срещу „ФИНСТАРТ“ ЕООД, ЕИК 205011337, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, *** Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П

Твърди се, че на 10.12.2024 година в град Благоевград между Г. Б. В., с ЕГН:

**********, в качеството й на заемател и „ФИНСТАРТ“ ЕООД, с ЕИК 205011337, в качеството си на заемодател, е сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, по силата на който последният се задължава да предостави заемни средства в размер на BGN 15 000 /петнадесет хиляди лева/ на В., а тя се задължава да ги възстанови при условията на подписания договор. Сочи се, че съгласно чл. 4.8. от Договора, годишният лихвен процент на заема е 50 % /петдесет процента/, с годишен процент на разходите от 63.13 % /шестдесет и три цяло и тринадесет процента/, срокът на договора е 60 /шестдесет/ месеца, като видно от чл. 4.2. от процесния договор, лихвата по кредита за целия период на договора, възлиза в размер на BGN 28 570 /двадесет и осем хиляди петстотин и седемдесет лева/, при главницата от BGN 15 000 /петнадесет хиляди лева/, тоест лихвата е в почти двоен размер спрямо размера на целия заем, както общата сума за връщане следва да бъде в размер на BGN 43 570 /четиридесет и три хиляди петстотин и седемдесет лева/. Навежда се, че в чл.

5.1. от процесния Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година е предвидено, че заемателят заплаща на заемодателя такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем в размер на 2, 5 % /две цяло и пет десети процента/ от заемната сума или BGN 375 /триста седемдесет и пет лева/ еднократно преди отпускане на заема, която сума се удържа от заемната сума, съгласно чл. 6, т. 6.2. от същия договор. Съгласно чл. 11, ал. 1, заемателят се задължава в срок до 20 дни, считано от датата на усвояване на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение - трето физическо лице - поръчител, което трябва да отговаря на посочените изисквания в разпоредбата, като 1 при неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка, съгласно същия чл. 11, ал.

3, която е определена в размер на BGN 9 710 /девет хиляди седемстотин и десет лева/, а в случай че такава бъде начислена, тя се добавя към всяка от погасителните вноски, като към погасителните вноски от № 1 до № 20 се прибавя сума в размер на 263 лева, а към всяка от погасителните вноски от № 21 до № 60 - се прибавя сума от 111, 25 лв. Твърди се, че процесният кредит е изтеглен от ищцата с цел рефинансиране и обединяване на кредити и/или лични нужди, поради което сумата в размер на BGN 5 728, 40 /пет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ се разпределя по банкови сметки на трети лица, които са кредитори на Г. Б. В., с ЕГН: **********. Също така се сочи, че съгласно чл.

12 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година, за обезпечение на задължението за връщане на заема, заедно с всички произтичащи от заема лихви, неустойки за неизпълнение на договорно задължение и други ищцата се задължава в срок до пет работни дни от сключване на договора да учреди първа по ред договорна ипотека в полза на заемодателя върху следния недвижим имот, собственост на ищцата, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /петдесет и седем хиляди сто петдесет и девет точка петстотин точка четиридесет и седем точка четири точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Покровник, общ. Благоевград, обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18- 85/26.11.2021 година на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 04.11.2024 година, адрес на обекта: с. самостоятелният обект се намира на етаж в сграда с идентификато с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и седем хиляди сто петдесет и девет точка петстотин точка четиридесет и седем/, предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 /едно/, посочена в документа площ от 103 кв. м. /сто и три квадратни метра/, заедно с прилежащите му части:

1/3 /една трета/ ид. ч. от тавана при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: ***, стар идентификатор: няма, който недвижим имот по документ за собственост представлява: ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, 1/3 /една трета/ идеална част от тавана от северозападната страна на триетажната калканна жилищна сграда, построена в парцел VII /седми/ пл. № 47 /четиридесет и седми/, кв. 6 /шести/ по плана на село , действащ към 1997 година, целият урегулиран от 614 кв. м. /шестстотин и четиринадесет квадратни метра/, при съседи на целия парцел: улица, Сл. В., Вл.о О. и И. Ш

В изпълнение на така поетото задължение в чл. 12 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година се твърди, че Г. Б. В., ЕГН: ********** е учредила в полза на „ФИНСТАРТ“ ЕООД, с ЕИК 205011337 договорна ипотека, вписана в служба по вписвания град Благоевград, като акт № 68, том 3, входящ per. № 7517 от 10.12.2024 година върху гореописания недвижим имот. С цел погасяване на задълженията си към „ФИНСТАРТ“ ЕООД, с ЕИК 205011337, се твърди, че Г. Б. В., с ЕГН: ********** тегли нов кредит от „Лайт Финанси“ ООД с ЕИК 204749531 и учредява ипотека в полза на дружеството върху гореописания имот, за което е съставен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 151, том I, per. № 2375, дело № 127 от 2025 година по описа на нотариус В. То. - нотариус вписан под № 469 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие в района на Районен съд гр. Благоевград, вписан в Агенция по вписвания с вх. per. № 2957 от 09.06.2025 година, акт № 22, том II, дело № 1775 от 09.06.2025 година. Сочи се, че със средствата от новия кредит погасява изцяло главницата, която дължи по Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година дори и суми в размер над главницата, но въпреки това от страна на „ФИНСТАРТ“ ЕООД, с ЕИК 205011337 се отказва заличаването на договорната ипотека, учредена в полза на дружеството кредитор. Счита се, че Г. Б. В., с ЕГН: ********** е 2 изплатила задължението си към „ФИНСТАРТ“ ЕООД, с ЕИК 205011337 с погасяване на главницата по Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година и дори много повече, като се твърди, че същият е изцяло недействителен, поради обстоятелството, че е сключен в противоречие е императивните разпоредби на ЗКНИП.

Прави се възражения за недействителност на процесния договор за кредит, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че процесният Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗКНИП, поради което последният е нищожен. Отделно от това, на самостоятелно основание, се счита, че клаузите на чл. 5.1. и чл. 11, ал. 3 също са нищожни.

Навежда се, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от посочения в договора от Кредитодателя такъв от 63.13 % /шестдесет и три цяло и тринадесет процента/. Сочи се, че тъй като е почти невъзможно да се изпълнят изисквания за сключване на договор за поръчителство, към размерът на вноската на ищцата е добавена и уговорената в чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година „неустойка“. Излагат се доводи за нищожност на отделни клаузи от процесния Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година. В случай, че съдът прецени, че договорът не е нищожен, в условията на евентуалност се иска от съда да постанови, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Навежда се, че уговорената неустойка в чл.

11, ал. 3 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година е нищожна. Навежда се, че уговорената клауза, с която се уговаря възнаграждение за дължима такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем в чл. 5.1. от Договора е недействителна, тъй като е договорена в нарушение на нормата на чл. 27, ал. 3 ЗКНИП. На следващо място се иска от съда да приеме, че чл. 17, ал. 5 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 година е нищожен.

С оглед гореизложеното, се иска от съда да осъди „ФИНСТАРТ“ ЕООД, с ЕИК 205011337 да заплати на ищцата на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на BGN 5 439, 37 лева, равняващи се на 2 781, 11 евро /с оглед допуснатото изменение размера на иска в проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.01.2025г./, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба от Г. Б. В., с ЕГН: ********** на основание Договор за паричен заем, сключен между на 10.12.2024 година. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва, че между „Финстарт“ ЕООД като Заемодател и Г. Б. В., като Заемател и Ипотекарен Длъжник е сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 10.12.2024 г., по силата на който „Финстарт“ ЕООД се задължава да предостави на заемателя главница по договор за кредит в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева по реда и условията на подписания договор за паричен заем, като „Финстарт“ ЕООД в качеството си на кредитор добросъвестно е изпълнило задълженията си. Оспорва се твърдението на ищцата Г. Б. В., че са нарушени разпоредбите на чл. 38 от ЗКНИП от страна на „Финстарт“ ЕООД, като необосновано и недоказано. Като неоснователно и необосновано се твърди, че е искането на ищеца да плати само чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи по кредита. Навежда се, че това е Договор за паричен заем/възмездна сделка по своя характер/, обезпечен с ипотека, в който се съдържат задълженията за плащане на договорна лихва, задълженията за заплащане на евентуална неустойка и разходи. Възникването на тези вземания се сочи, че е обусловено от настъпване на конкретен правопораждащ факт, а именно - виновно неизпълнение на договорно задължение, както и от самото неизпълнение и момента на неговото осъществяване във времето е обусловено не само от възникването на вземанията/задължения за неустойка, но и техния конкретен размер. Като неоснователно се сочи, че е твърдението, че договореният фиксиран годишен лихвен процент е в ущърб на потребителя и в разрез с 3 изикванията за добросъвестност. Твърди се, че е спазена законовата разпоредба на чл. 29, ал.

9 от ЗКНИП, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Навежда се, че ЗКНИП не ограничава изрично размера на лихвата, въпреки това такова ограничение се въвежда с чл.

29, ал. 9 от ЗКНИП, тъй като лихвата е компонент от ГПР. В случая се сочи, че лихвата е единствения разход взет предвид от кредитора при определяне размера на ГПР, като същият е изцяло в рамките на разпоредбите на с чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП. Излага се, че предвидените в Договора задължения за разходи за събиране на просрочени задължения, претендирани на основание чл. 17, ал. 2 от Договора, както и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10 % от отпуснатата заемна сума, претендирана на основание чл. 17, ал. 5 във вр. ал. 4 от Договора НЕ следва да намерят отражение в допусканията съобразно Приложение 1 при изчисляването на ГПР, поради което се твърди, че размерът на ГПР не надвишава максимално предвидения такъв в чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП. Сочи се, че са неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на начислената неустойка по смисъла на чл. 11 от Договора за паричен заем - характерът на начислената неустойка е обезпечителен. Твърди се, че със сключването на договора за паричен заем, страните се споразумяват договорът да бъде обезпечен с трето физическо лице солидарен длъжник, в срок от 20 дни от подписването на Договора, което трето физическо лице солидарен длъжник, следва да отговаря на определени условия. Предвидената неустойка за непредоставяне на трето физическо лице солидарен длъжник в 20 дневен срок от усвояване на заемната сума се сочи, че не се начислява първоначално при сключването на договора, а под отлагателно условие- в случай, че Заемателят не предостави уговореното в договора обезпечение на отпусната сума в 20 дневен срок от деня на сключване на договора за заем със „Финстарт“ ЕООД. На следващо място се твърди, че същата не е прекомерна и същата не излиза извън пределите на присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че в случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение - трето физическо лице солидарен длъжник, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В случай, че договореният между страните 20-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение,се сочи, че потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. Твърди се, че предвидената такса, в размер на 2, 5% от заемната сума, в раздел II, чл. 5, т. 5.1. от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 10.12.2024 г. се дължи от заемателя еднократно. На следващо място се твърди, че неустойката по чл. 17 ал. 5 изпълнява своята обезпечителна функция. Сочи се, че вземането за неустойка е определено по размер, респективно е определяемо по начина, посочен в Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 10.12.2024 г. В случай, че съдът прецени исковете за допустими, се иска да се вземе предвид, че ищецът преди подписване на Договора за паричен заем е запознат с условията на договора за паричен заем и придружаващите го документи, сред които е и „Тарифа такси“, предоставяна от дружеството, както и Общата информация.