Определение № 25 от 15.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 15.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖЕНЯ И.А

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500404 по описа за 2025 година С определение № 675 от 22.07.2025г. по гр.д. № 801/ 2024г. по описа на ОС-Ловеч е върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК подадената искова молба вх. № 10032/ 13.09.2024 г. и молба вх. № 2384/ 01.04.2025 г., към която е приложена поправена искова молба, искова молба вх. № 4834/ 07.07.2025 г.

(подадена по ССЕВ на 04.07.2025 г.) от И. Ф. И. от гр. Плевен против „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, поради неотстраняване на нередовностите в указания срок, и е прекратено производството по делото.

Срещу това определение в законоустановения срок е подадена частна жалба от ищеца И. Ф. И. от гр.Плевен. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Счита, че неправилно ОС-Ловеч е приел за нередовност факта, че в исковата молба са наведени твърдения за нищожност на клаузи от договора и анексите към него, касаещи формирането на лихвите,, но липсва изричен петитум в тази насока. Счита, че този извод на съда не съответства на задължението му да се произнесе по валидността на уговорките в договора за кредит за лихви, в каквато насока е задължителната съдебна практика на ВКС на РБ. Счита за неправилен и извода на съда, че осъдителният иск за 20000лв. не е ясно от обстоятелствената част на исковата молба как е формулиран. Сочи, че твърденията му, обосновали предявения осъдителен иск почиват на съждението, че има надплатени суми, получени на 1 отпаднало и/или без основание, тъй като в периода 2008г.-2018г., през 2019г. са правени погасителни вноски по кредита, а и при публична продан са преведени на ответника през 2023г. и други суми, и като се съобразят извършените от него плащания, същите биха имали различен погасителен ефект при приложение разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД и ще се формира сума дори надвишаваща 20000лв. Моли да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

ВТАС като обсъди доводите, посочени в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.Същата е основателна по следните съображения:

Видно от делото е, че е същото е образувано по искова молба на И. Ф. И. от гр.Плевен против „Алианц Банк България“ АД, с която са предявени искове: 1. да бъде признато за установено между страните, че И. Ф.И. не дължи на „Алианц Банк България“ АД сумата 66642,83 лв.-главница по договор за кредит „Жилище“ с № 32271 от 22.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 22.05.2019г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1882/ 2019г. по описа на РС-Плевен, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 24/ 2019г. по описа на ЧСИ Цв.Н., рег.№756, с район на действие ОС-Плевен; 2. да бъде осъдена банката да заплати на ищеца сумата 20000лв., недължимо събрани, в условията на евентуалност-събрани на отпаднало основание в хода на принудително изпълнение по изп.дело № 24/ 2019г., ведно със законната лихва от 12.09.2024г.; 3.да бъдат прогласени за нищожни в условията на евентуалност като неравноправни конкретно посочени клаузи от договора за кредит.

ОС-Ловеч е извършил процедурата по чл.131 ГПК и в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Алианц Банк България“ АД-гр.София. Заето е становище за нередовност на исковата молба, тъй като от нея не ставало ясно в какво точно се състои искането на ищеца по отношение на ответника, налице било противоречие между обстоятелствената част на молбата и петитума й.Заето е становище и по основателността на предявения иск.

2

С определение № 248 от 17.03.2025г. е оставена без движение исковата молба и е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, посочена в мотивите, в противен случай същата ще му бъде върната и производството по делото-прекратено. В диспозитива на определението не са дадени указания кои конкретно нередовности на исковата молба да отстрани ищецът. В мотивите на определението съдът е направил констатации, свързани с допустимостта на предявения при условията на евентуалност установителен иск да бъдат признати за нищожни клаузи от договора, като предявен в случая след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, както и че няма яснота кой е главният иск на така предявеният евентуален.

Направил е констатации и че не е посочено какво е фактическото основание на недължимост на сумата 66642,38 лв., с оглед изложените нови обстоятелства по чл.439 ал.2 ГПК-погасяване чрез плащане и давност. При така направените констатации обаче липсват дадени ясни и конкретни указания на ищеца какви нередовности да отстрани по исковата си молба.

С молба от 01.04.2025г. ищецът е депозирал поправена искова молба, като след подробно изложение на обстоятелствата, е направил искане: 1. да бъдат прогласени за нищожни в условията на евентуалност като неравноправни конкретно посочени клаузи от договора за кредит и анекси към него; 2. да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на „Алианц Банк България“ АД сумата 66642,83 лв.-главница по договор за кредит „Жилище“ с № 32271 от 22.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 22.05.2019г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1882/ 2019г. по описа на РСПлевен, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 24/ 2019г. по описа на ЧСИ Цв.Н., рег.№756, с район на действие ОС-Плевен, поради погасяване на вземането за главница чрез плащане; 3. да бъде осъдена банката да заплати на ищеца сумата 20000лв., недължимо събрани, в условията на евентуалност-събрани на отпаднало основание в хода на принудително изпълнение по изп.дело № 24/ 2019г., ведно със законната лихва от 12.09.2024г. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че вземането на ответника за главница в размер на 66642,38 лв. не съществува, тъй като е погасено чрез плащане и по давност. Обосновава твърдението си, че е погасено чрез плащане, с недължимостта на вноските за възнаградителна, 3 обезщетителна и др. лихви поради нищожността на клаузите в договора и анексите към него, касаещи лихвите, което респ. се отразява на размера на дължимите суми за непогасения остатък от главницата, с твърдение, че внесените суми и тези, събрани по принудителен ред по изп.дело, покриват задължението му към банката за главница и надхвърлят дължимия размер.

Излага доводи и за погасяване на вземането на банката към него по процесния договор за главница и лихви.

С разпореждане № 199 от 16.04.2025г. съдът е разпоредил да бъде извършена процедурата по чл.131 ГПК по размяна на книжата.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражения за недопустимост на предявения иск по чл.439 ГПК поради това, че твърденията на ищеца за недължимост на сумите се основават на факти, настъпили преди стабилизиране на заповедта за изпълнение, и тъй като тези факти не са от категорията на предвидените в чл.439 ГПК, то предявеният такъв иск е недопустим.

С определение № 560 от 12.06.2025г. е оставена повторно без движение исковата молба и е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, посочена в мотивите, в противен случай същата ще му бъде върната и производството по делото-прекратено. В диспозитива на определението отново не са дадени указания кои конкретно нередовности на исковата молба да отстрани ищецът. В мотивите на определението съдът е направил констатация, че с поправената искова молба са преповторени обстоятелствата, посочени в първоначалната. Констатирал е, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, както и че няма яснота кой е главният иск на така предявеният евентуален установителен иск за прогласяване нищожност на клаузи от договора. Направил е констатация и че не е налице надлежен петитум на установителния иск за недължимост на лихвите по договора /възнаградителни и санкциониращи/, а само за недължимост на главницата, а в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е твърдял недължимост както на главницата, така и на лихвите по договора. Констатирал е и че като основание за недължимост на главницата и лихвите е наведено твърдение и за погасяване по давност на вземането за тях, но липсва надлежен петитум в тази насока. По отношение на осъдителния иск 4 за сумата 20000лв. е констатирано, че няма изложение по какъв начин е формирана тази сума. Дадени са най-общи указания да прецизира обстоятелствената част на исковата молба по всеки един от предявените искове и да формулира съответен на това петитум по всеки от исковете, като отново липсват конкретни, ясни и точни указания какво конкретно следва да посочи ищецът, за да отстрани нередовностите на молбата си.

С молба от 07.07.2025 г. ищецът е депозирал уточнена искова молба, като е посочил, че главният иск е отрицателен установителен за несъществуване на вземане на ответника за главница по договор за кредит, обективирано в издадения изп.лист, както и че размерът на предявената осъдителна претенция е формиран въз основа на получени без основание или на отпаднало такова, парични суми от проведената продан, получени от взискателя-ответника по делото. В уточнената искова молба е изложил същите фактически твърдения, с искане: 1. да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на „Алианц Банк България“ АД сумата 66642,83 лв.-главница по договор за кредит „Жилище“ с № 32271 от 22.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 22.05.2019г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1882/ 2019г. по описа на РС-Плевен, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 24/ 2019г. по описа на ЧСИ Цв.Н., рег.№756, с район на действие ОС-Плевен, поради погасяване на вземането за главница чрез плащане; 2. В условията на евентуалност да бъдат прогласени за нищожни като неравноправни конкретно посочени клаузи от договора за кредит и анекси към него; 3. в условията на евентуалност да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на „Алианц Банк България“ АД сумата 66642,83 лв.-главница по договор за кредит „Жилище“ с № 32271 от 22.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 22.05.2019г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1882/ 2019г. по описа на РС-Плевен, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 24/ 2019г. по описа на ЧСИ Цв.Н., рег.№756, с район на действие ОС-Плевен, поради погасяване на вземането за главница по давност; 4. да бъде осъдена банката да заплати на ищеца сумата 20000лв., недължимо събрани, в условията на евентуалност-събрани на отпаднало основание в хода на принудително изпълнение по изп.дело № 24/ 2019г., ведно със законната лихва от 12.09.2024г.

5

С атакуваното определение съдът е върнал исковата молба като неизправена и е прекратил производството по делото. Приел е, че с уточнената молба не са отстранени нередовностите на исковата молба.

Констатирано е отново, че е налице противоречие между обстоятелствената част на молбата и петитума й досежно установителния иск за недължимост на главницата-твърдението е, че поради нищожност на клаузите за лихви се дължи само главница, но няма формулиран петитум за недължимост на лихвите. По отношение на този иск е констатирано, че се твърди недължимост поради плащане и при условията на евентуалност-поради погасяване по давност на вземането за главница, но във връзка с това са направени изводи, касаещи не редовността, а основателността на предявения иск-че с оглед характера на производството-по чл.439 ГПК, давността следва да е изтекла след стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение. Направени са отново констатации, че не е ясно формулирано в обстоятелствената част на исковата молба как е формирано това вземане. При тези констатации съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което е върнал същата и е прекратил производството по делото.