Решение № 45 от 03.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Червен бряг, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440101266 по описа за 2025 година

Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на А. М. М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: чрез адв. Т. И. Т., с личен № 1000020558 към АКПлевен, служебен адрес: гр. Червен бряг, ул. „***, с постоянен адрес: гр. Койнаре, общ.

Червен бряг, обл. Плевен, ул. *** против М. Р. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. "*** - лице, с което молителката е живяла на съпружески начала.

В молба молителката описва, че на 10.12.2025г. получила заплахи от бившия си мъж, с когото живели на семейни начала и с когото имат две деца. Допълва, че с М. Р. С. са разделени, но същият отказвал да приеме, че не иска молителката да живее с него и постоянно осъществявал психически тормоз върху нея и близките й. Принудила се да си тръгне от семейното жилище, заради тормоза от ответника. Въпреки това същият продължил да я заплашва чрез други хора, поради това молителката М. не могла да се покаже свободно нито в Койнаре, където била с новото си семейство, нито в Червен бряг, нито в Радомирци, където била майка й, защото М. изпитвала страх от убийство или побой които ответника С. твърдял, че ще извърши спрямо нея.

М. твърди още, че живее на семейни начала с друг човек от гр. Койнаре, а именно Р..

Домовете на семейството на Р. и на М. били съседни. Като тя и новото й семейство били постоянно заплашвани и тормозени от М., страхували се за живота и здравето си. С. непрекъснато се интересувал от М. и живота й, като на 10.11.2025г. изпратил хора с послания от него, които да предадат на М., че ще я убие, както и, че не трябвало да се показва в Койнаре, иначе щяла да умре, както тя и Р. - новият и мъж, така и хората, които били с тях.

М. преценила, че е налице опасност за нея и сигнализирала полицията с жалба, за да 1 бъде предупреден бившият и съпруг да спре със заплахите и постоянния тормоз към нея.

Оттам полицията е посъветвали да подаде и молба за издаване на заповед за защита, за да ограничи С. от възможността за саморазправа, като му бъде забранено да я доближава и да извършва насилие спрямо нея.

Твърдя, че спрямо нея е причинено домашно насилие, изразяващо се в психически тормоз, извършен от М. С. чрез отправяне на вербални заплахи за живота и здравето към нея и хората около нея, изразяващи се в: закани чрез трето лице, че ще я убие, независимо къде я види - нея и Р., с когото живее на семейни начала, и всеки друг, който е с тях, както и да не се показват в гр. Койнаре, иначе ще умрат, както те, така и хората, които ги придружават.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита.

Съдът е уважил молбата и е издал Заповед за незабавна защита № 21/12.12.2025г., на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и включваща част от мерките визирани в чл.5, ал.1 от същия закон.

А. М. М. - редовно призована, в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата, изразява желание за потвърждаване на мерките, тъй като има обективни и субективни предпоставки за това. Позовава се на писмени доказателства. Претендира съдебни разноски.

М. Р. С. - редовно призован се явява лично и с адв. Ц. А. с пълномощно по делото.

Оспорва молбата, като твърди пред съда, че не е заплашвал по никакъв начин М. и Р.. Иска да не ходят в гр. Койнаре, а да си стоят в с. Радомирци.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на този закон, а именно лице, с което молителката е живяла на съпружески начала, поради което молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена 2 сила.

В съдебно заседание е разпитана молителката А. М. М.. Съдът кредитира показанията й като логични, непротиворечиви, обективни и неоспорени от ответника в производството.

От разпита на З. се установява, че: „Бяхме на София, прибирахме се, на 10.12.2025г. спряхме на Радомирци на бензиностанцията, аз присъствах на разговора, че М. запла., че ще ги убие. Това момче им е приятел. Не се познаваме с него, просто чух разговора. Живеем в едно село с тях, те си дойдоха скоро на 08.12.2025г. тогава си дойдоха от Испания“.

Независимо от приятелските отношения между свидетеля Т. и Р., съдът кредитира с доверие казаното от Т., който е непосредствен свидетел на преразказаното от свидетеля Г. за чути и отправени заплахи от ответника М. С. към молителя и лицето, с което живее на семейни начала.

От показанията на свидетелите А. М.ова Г. и Р. М.ов Р. – деца на молителя и ответника, се установява, от една страна изключително отчуждение от майка им А. М. М., от друга изключителна подкрепа към бащата С.. Това води у съда в съмнение относно тяхната безпристрастност в даване на показанията пред съд и като такива счита, че не следва да кредитира с доверие същите. Участието им в проведеното открито съдебно заседание, по мнението на настоящия съдебен състав, бе единствено с цел да дискредитират действията на майка си в съвместното съжителство с баща им, но не и да дадат отговор на въпросите, извършено ли е домашно насилие от баща им спрямо молителя М. или не.

Родителското отчуждение от децата към майка им е безспорен факт, но не прави защитната теза достоверна и даваща ясна картина на фактите и обстоятелствата около случая.

Свидетелят Ли., ясно и категорично посочва пред съда, че внучка й А. М.ова Г. пред нея е заявила: „Кажи им да не стъпват в гр. Койнаре, че ще направим баща ми и брат ми убийци. Каза да не стъпват А. и мъжа й в Койнаре, че той има майка там“.

Свидетелят Р. Е. Р. – „имаме постоянно заплахи от него. На 08.12.2025г. си бяхме дошли. Аз моята жена и З. бяхме, отидохме минахме през бензиностанцията че М. е казал че където ни види ще ни прибие и двамата. Моят приятел е Б. М. Г.. Не искаме да имаме разправии, имам дете и майка в гр. Койнаре. През 5 къщи сме, комшии сме. Той постоянно ни заплашва, мен не ме е срещал, защото ние си идваме за малко и не излизаме“.

Показанията на последния свидетел описват по един категоричен начин отправените заплахи от ответника С. към А. М. М. и Р., с който живеят на семейни начала.

Независимо от уклончивите показания на свидетеля Б. М. Г., че М. С., му е казал, да каже на ответника М. да не си мисли да идва да живее в гр. Койнаре, тъй като имат момче и момиче и че така децата да не се срамуват от нея, водят до безспорното заключение за наличие на заплахи от страна на ответника към молителя и лицето, с което живее на семейни начала.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че на 10.12.2025г., ответникът М. Р. С., ЕГН ********** от гр. Койнаре е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразяващ се в психическо насилие, чрез отправяне на закани чрез трето лице – „че ще я убие, независимо къде я види - молителката А. М. и Р., с когото живее на семейни начала, и всеки друг, който е с тях“, както и закани чрез трето лице - „да не се показват в гр. Койнаре, иначе ще умрат, както те, така и хората, които ги придружават“. Това поведение на ответника е морално укоримо и противоправно, като е възбудило основателна тревога и страх у пострадалата. Данни за това се съдържат, 3 както в писмените доказателства, така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за извършено домашно насилие.

Съдът установи извършен акт на домашно насилие по отношение на молителката, което се подкрепя и от показанията на свидетелите, дадени в проведеното открито съдебно заседание.

Актът на домашно насилие може да бъде както физически, така и психически като първият не е необходимо да бъде с видими белези по пострадалото лице. Относно психическото насилие липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и условията и начина на извършване. С действията си на 10.12.2025г. ответникът е осъществил безспорно актове на домашно насилие спрямо молителката, като е създал у нея страх за живота й, сигурността й и негативни емоции.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5, ал.

1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.

Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /по арг. чл. 5 , ал.1, т.2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице по арг. чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.

В процесния случай съдът намира, че са налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че се доказа по несъмнен начин твърденият от молителя случай на домашно насилие причинено му от ответника по молбата, поради което същата се явява доказана, а от там и основателна и като такава следва да бъде уважена.

С оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрана да я доближава, забрана да доближава жилището, което обитава, както и местоработата й и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. За посочената мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от актове на домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. По отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от същия закон, с оглед постигане на целта й, настоящият състав намира за подходящ срок 12 месеца при приспадане времето на действие на мерките на издадената заповед за незабавна защита № 21/12.12.2025г. и съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. Съобразно изразеното желание на молителката за постановяване на мярката и по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, същото следва да бъде уважено.