Решение № 138 от 21.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Бургас, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500166 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 859/16.01.25г. на БОС от М. П. П., ЕГН: **********, живуща в гр. Б., ж.к.

„Л.“, бл. *, чрез адв. И. С., служебен адрес: гр. Б., ул.“Ц. С.“ № ***, ет. *, ап. *, против решение № 1097/27.12.2024г. по гр.д.№ 20242100100793/24г. на БОС, в частта, с която е отхвърлен предявеният против И. Г. И., ЕГН:

**********, живущ в гр. С., ул. „М. Б.“, № ** и съдебен адрес: гр. С., ул. “П.“ № *, вх. *, ет. *, офис *, представляван от адв. К. Н., служебен адрес: гр. С., ул. „Ш. с.“ № ***, ап. *, адвокатска кантора „Г., Н., С.“, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нанесени й на 14.01.2022г., в ****************************, болки и страдания, в резултат от лека и средна телесна повреда за размера над 13 000лв. до начално претендирания размер от 40 000лв., както и за заплащане на законната лихва върху отхвърлената част от претендираната главница, считано от датата на деликта до окончателното погасяване на дължимото, ведно с разноските по делото. Твърди, че в тази част решението не е правилно. Моли 1 да бъде отменено и постановено ново, като искът бъде уважен изцяло. Излага подробни аргументи, позовава се на несправедливост на възприетия размер на обезщетението, съобразен със срока на лечение, както и с обстоятелството, че, видно от експертното заключение, няма изгледи за пълното й възстановяване от травмата. Няма доказателствени искания. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА и за настоящата инстанция.

Въззиваемият И. Г. И. оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор, чрез адв. К.Н.. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната част. Счита го за правилно и съобразено със закона и правилата на справедливостта.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№ 3871/26.02.2025г. на БОС от И. Г. И., чрез адв. К.Н., против решение № 1097/27.12.2024г. по гр.д.№ 20242100100793/24г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният иск, ведно с лихвата за забава върху присъдената главница и съдебноделоводните разноски. Твърди се, че съдът е нарушил императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК, а именно – да изложи точно и ясно кои факти и обстоятелства приема за установени по делото и най-вече – какво е било поведението на всяка от страните. Твърди, че неправилно е възприето, че е извършил грабеж на лични вещи на въззивницата-ищца, като причината за конфликта е неуредени финансови отношения помежду им. Оплаква се, че съдът не взел предвид телесните повреди, които П. му причинила от своя страна, а обсъдил безкритично ангажираните от ищцата гласни доказателства.

Моли за отмяна на решението в уважената част и постановяване на ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен.

При условие на евентуалност моли за намаляване на присъденото обезщетение, съответно и на определената лихва за забава и разноски по делото. Моли за решение в горния смисъл. Въвежда доказателствени искания, които не са допуснати пред настоящата инстанция. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата М. П. П. оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор, чрез адв. И. С. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част. Счита го за правилно и съобразено със закона, като поддържа, че основателно искът е уважен в обжалваната от И. част. Моли за отхвърляне на въззивната жалба на 2

И. И. Оспорва въведеното от противната страна доказателствено искане като преклудирано.

По делото е постъпила и частна въззивна жалба вх.№ 7741/17.04.2025г. на БОС от И. Г. И., чрез адв.К.Н., против определение № 822/21.03.2025г. по гр.д.№ 20242100100793/24г. на БОС, с което съдът е отхвърлил молбата му за изменение на постановеното решение в частта на разноските. Счита го за неправилно и моли за отмяната му. Твърди, че необосновано и неправилно съдът не е зачел ангажираните писмени доказателства за извършени разноски пред първата инстанция. Моли за присъждането им.

Тази частна въззивна жалба е оспорена от М. П., чрез процесуалния й представител адв. И. С. Намира правното разрешение на окръжния съд за правилно и моли за отхвърлянето й.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК и чл. 275 от ГПК от легитимирани лица, против валидни актове, подлежащи на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и са допустими.

Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба о т М. П. П. против И. Г. И.. Твърди, че на 14.01.2022г. пострадала при инцидент, като била причакана пред дома си и нападната от въззивникаответник. В опит да вземе от нея ключа от колата, която твърдял, че й подарил преди 10 години, й нанесъл травма на пръстите на лявата ръка, изразяваща се във фрактура на дистална фаланга на трети пръст и руптура на дълбоко сухожилие на четвърти пръст. Твърди, че първоначално била хоспитализирана и травмата на лявата ръка била лекувана консервативно, а впоследствие й била направена операция на сухожилието на четвърти пръст. В исковата молба излага, че възстановяването на трети пръст продължило около 6-8 месеца, но сухожилието на четвърти пръст никога няма да се възстанови и няма нормален захват на ръката.

Също така твърди, че И. й нанесъл два удара с юмрук в лявата част на 3 лицето, от които се свлякла на земята. Поддържа, че преживяното й нанесло трайни психологически вреди, изразяващи се не само в моментното изживяване на болката, но и такива през периода на възстановяване. През това време била в невъзможност да извършва в пълен обем действия с травмираната ръка.

Твърди претърпени болки и страдания и моли за тяхното репариране, като с исковата молба претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно с лихвата за забава, от датата на деликта – 14.01.2022г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА. Ангажира доказателства.

И. И. оспорва иска в надлежно приложения отговор по реда на чл.131 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. К.Н. Оспорва изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба. Заявява, че е напълно наясно, че е сключил споразумение с Прокуратурата на РБ, одобрено от ОС Бургас, с което се признал за виновен за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3, предл.2 от НК вр.с чл.198, ал.1, предл.1, вр. с чл.129, ал.2 НК – грабеж, придружен със средна телесна повреда. Въпреки това твърди дълготрайни отношения с ищцата, свързани и с финансови отношения между тях. Твърди, че П. му дължала голяма сума и отказвала да му я върне. По тази причина той за пореден път се опитал да разговаря с нея. Затова звъннал на домофона на входа й, но в тази момент тя се приближила и го ударила силно в тила, а освен това бил нападнат и вербално. Между двамата възникнал конфликт с физическа разправа. П. го ударила с глава в устата и това го разтърсило психически. Оспорва механизма на нанасяне на средната телесна повреда и се позовава на съпричиняване от нейна страна. Моли за отхвърляне на иска и при условие на евентуалност – присъждане на обезщетение в намален размер.

От ангажираните писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С протоколно определение № 52/28.07.2023г. по НОХД № 1007/2023г. на БОС съдът е одобрил по реда на чл.382, ал.7 и чл.24, ал.3 от НПК споразумение, съгласно което И. В. И. се признал за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.3, предл.2 от НК вр.с чл.198, ал.1, предл.1, вр. с чл.129, ал.2 НК, а именно – затова, че отнел изброени в 4 протокола от проведеното с.заседание, чужди движими вещи, с намерение незаконно да ги присвои, като използвал за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци и усукване на ръката, с което причинил средна телесна повреда на М. П. П., изразяваща се във фрактура на дисталната фаланга на трети пръст и руптура на дълбоко сухожилие на четвърти пръст, довели до трайно затруднение на ляв горен крайник. Деянието било извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл“.

В подкрепа на твърдението за нанесени вреди по делото е приложено СМУ № 3/26.01.2022г. на „УМБАЛ – Бургас“ АД, отделение по Съдебна медицина, от което се установява, че при извършения преглед на датата, посочена в документа, освен травмата на трети и четвърти пръст на лявата ръка, с данни за болка, затруднено движение, диагностицирана фрактура на дисталната фаланга на трети пръст и клинични данни за руптура на дълбокото сухожилие на четвърти пръст на лявата ръка, било констатирано и кръвонасядане зад дясна ушна мида на площ 5 х 2см.

От събраните гласни доказателства – св. М.-К., се потвърждава изложеното в исковата молба за остър вербален конфликт между страните и последвала физическа разправа.

Приложеното и цитирано по-горе одобрено от съда споразумение по НОХД № 1007/2023г. на БОС по правилото на чл.383 от НПК има последиците по чл.300 от ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“

Последиците от причинената средна телесна повреда са описани в изготвената СМЕ. Установено е, че пострадалата е била хоспитализирана двукратно – първия път от 18.01.2022г. до 21.01.2022г., а впоследствие – от 19.05.2022г. до 21.05.2022г.

При първата хоспитализация била извършена тенопластика на сухожилието на четвърти пръст с реинсерация на флексорното сухожилие към дисталната фаланга с два костни тунела.

Повод за второто постъпване в лечебно заведение станало оплакването от силно ограничени активни и пасивни движения в 3-4 пръст на лявата ръка с ограничена активна и пасивна флексия. Проведено било второ оперативно 5 лечение с извършена тенолиза. Втората оперативна интервенция се наложила поради усложнение в резултат от обездвижването на ръката след травмата и първата манипулация.

Според заключението на в.лице, независимо и от втората интервенция пострадалата е с невъзможност за извършване на флексия и захват на лявата ръка и с описаното усложнение няма как да се възстанови.

Горната фактическа обстановка убедено сочи на деликтно поведение от страна на И.: наличие на вреда, вредоносно поведение, причинно-следствена връзка между тях и установена форма на вина. Съгласно чл.45 ЗЗД: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.

При всичко описано, за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази следното: Става въпрос за жена, на навършени ** години към датата на инцидента, претърпяла болки и страдания в резултат от подробно описаните в мотивната част на решението телесни повреди. Събраните доказателства свидетелстват за извършване на принципно две леки операции, свързани с травма на четвърти пръст на лява ръка и лечение на фрактура на дистална фаланга на трети пръст на същата ръка.

Съдът кредитира показанията на св. М.-К. и св. С. Установява се, че след двете операции, около 5-6 месеца П. посещавала процедури по рехабилитация, като св. С. я водел с кола, понеже тя не можела да управлява МПС. Преди инцидента ищцата била доста активна в посещенията си на фитнес, което впоследствие било преустановено по отношение на някои от упражненията, защото вече не можела да си свие пръстите на лявата ръка. Не можела да си измие добре косата сама и се налагало да ползва помощта на майка си или да ходи на фризьор. Според св.Стоянов и към датата на съдебното заседание, в което е разпитан, състоянието на ръката на пострадалата не е подобрено.