Решение № 131 от 01.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600245 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 34, ал. 1 вр. чл. 20 вр. чл. 16 от ЗПИКонфОтнНалФС.

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на А. Г. П. чрез процесуалния му представител адв. Г. Г. срещу Решение № 197/01.07.2026г. постановено по ЧНД № 642/2026г. на ОС – Варна, с което е признато Решение за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган в решаващата държава Нидерландия - Po l i t i e Flevoland, afd. CVE, постановено на 27.11.2025г., влязло в сила на 08.01.2026г. срещу българския гражданин А. Г.

П., за сумата от 190 /сто и деветдесет/ евро, за това, че „като водач на превозно средство се движил с него докато същото не било оборудвано с добре работещи стоп-светлини“, което нарушение, съгласно нидерландското законодателство, се санкционира по реда на чл. 2 от Законът относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено, доколкото същото се явявало неправилно, незаконосъобразно 1 и необосновано поради липсата на „двойна наказуемост“, тъй като в българския ЗДвП не е предвидено нарушение „лошо функциониращи стопсветлини“, липсват и доказателства, че П. е бил известен за наложената санкция.

В съдебно заседание пред състава на Апелативен съд - Варна санкционираното лице А. П. не се явява, представлява се от назначения пред първата инстанция служебен защитник – адв. Г. Г. /АК-Варна/. Последният моли производството да бъде прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено, предвид постъпилите в деловодството на АпС Варна доказателства за заплащане на глобата.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна също изразява идентично становище, с оглед представените доказателства за заплащането на санкцията.

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид материалите по делото и доводите на страните, а също и представените доказателства от санкционираното лице, ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, констатира следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество обаче жалбата се преценява като неоснователна поради следните съображения:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен орган в Нидерландия - Politie Flevoland, afd. CVE, постановено на 27.11.2025г., влязло в сила на 08.01.2026г. срещу българския гражданин А. Г. П. е наложена финансова санкция в размер на 190 /сто и деветдесет/ евро. Решението е на несъдебен орган в Нидерландия и отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС, доколкото е налице влязъл в сила акт за налагане на финансова санкция за извършено административно нарушение, а действията на санкционираното лице, изразяващи се в шофиране на превозно средство докато същото не било оборудвано с добре работещи стоп-светлини, изпълват състава и се наказват съгласно законодателството на Нидерландия по реда на чл. 2 от Законът относно административната уредба при нарушаване на 2 разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

По смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС, процесният акт представлява влязло в сила решение на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за заплащане на финансова санкция. Поради естеството на деянието – административно нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, изискването за двойна наказуемост не намира приложение съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС.

От съдържанието на удостоверението се установява също, че то съдържа всички реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и в изискванията на Приложение № 2 към ЗПИКонфОтнНалФС.

Не са налице основанията за отказ за признаване, посочени в чл. 35 от ЗПИКонфОтнНалФС, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция е не по - малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено. Т. е. не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 11 от ЗПИКонфОтнНалФС.

Възражението на жалбоподателя, че липсвали доказателства П. да е бил известен за наложената санкция се явява неоснователно. В приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е посочено изрично, че санкционираното лице било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

В този смисъл жалбата се явява неоснователна.

3

Следва да бъде отчетена настъпилата в хода на въззивното производство промяна във фактическите обстоятелства, свързани с доброволното изпълнение на наложената санкция на жалб. П. – същият е представил в деловодството на АпС Варна на 30.07.3036г справка от НАП – ТД Варна за липсата на задължения към 30.07.2026г., /ведно с разписка за извършено плащане на дължимата глоба и касов бон/ на стойност 314 /триста и четиринадесет/ евро. Предвид пълното погасяване на задължението, отпада и правният интерес и необходимост от изпращане на решението на НАП за незабавно изпълнение, както е постановил първоинстанционният съд.

С оглед изложеното и на основание чл. 20 от ЗПИИАКОРНФС, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 197/01.07.2026г. по ЧНД № 642/2026г. на ОС – Варна в частта, в която е постановено изпращането на същото на НАП за незабавно изпълнение.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 197/01.07.2026г. постановено по ЧНД № 642/2026г. на ОС – Варна в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4