Решение № 2299 от 13.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2299 гр. Бургас, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120102101 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от Р. С. С. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на М. Р. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, срещу М. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

П.******, иск с правно основание чл. 150 СК, за изменение на присъдената в полза на детето с влязло в сила решение № ****/25.06.2018 г. на PC-Б., постановено по ГД 20171210103160 по описа на РС-Б., месечна издръжка от 127,50 лв. на 155,05 евро.

По твърдения в исковата молба, с решение № ****/25.06.2018 г. на PC-Б., постановено по ГД 20171210103160 по описа на РС-Б., ответницата е била осъдена да заплаща издръжка на ищеца в размер на 127,50 лв., считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Бащата излага, че от постановяване на решението до настоящия момент е настъпила съществена и трайна промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.

150 СК. Детето вече е ученик, като нуждите му значително са нараснали.

Необходимите средства за издръжката му към настоящия момент са чувствително по-високи с оглед разходите за храна, облекло, учебни пособия, транспорт, джобни средства, извънкласни дейности и спорт. Малолетният М. посещавал извънкласни занимания по футбол, като месечната такса за тях 1 възлиза на приблизително 80 евро месечно.

Сочи още, че от 2022 г. двамата живеят в гр. Б., където детето учи, а бащата работи и полага непосредствените ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание. Към момента М. е ученик в VI ти клас на СУ „ДЧ“ гр. Б.. Определената през 2018 г. издръжка в размер на 127.50 лв. към настоящия момент е крайно недостатъчна и не съответства нито на реалните нужди на детето, нито на икономическите условия в страната и значителното повишаване на цените на стоки и услуги от първа необходимост. Освен това този размер на издръжката е значително по-нисък от определената в чл.142 от СК, минимален размер на издръжката за дете.

Предвид това ищецът намира, че са налице предпоставките за изменение на издръжка, поради което и моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. В същия излага, че намира иска за допустим, но за неоснователен.

Излага, че независимо от факта, че с исковата молба се претендира единствено минималния размер издръжката, предвиден в закона, то същият не следва да се присъжда механично, без да бъдат обсъдени конкретните възможности на задължения родител. Доходите, които ответницата реализира, са недостатъчни да обезпечат дори собствената й необходима издръжка и минимален жизнен стандарт. След покриване на основните разходи за храна, жилище, комунални услуги и лекарства, тя не разполага с достатъчно средства, които да и позволяват без съществени лишения да заплаща ежемесечна издръжка в размер на една четвърт от минималната работна заплата.

Сочи, че съгласно чл. 143, ал. 1 СК всеки родител дължи издръжка съобразно своите материални възможности, а не абстрактно или независимо от тях. Ето защо намира, че съдът следва да извърши преценка на действителното имуществено състояние, доходите и разходите на ответницата, като съобрази, че присъждането на претендирания размер би поставило същата под жизнения минимум и би я лишило от възможността да задоволява собствените си елементарни потребности.

Предвид всичко изложено ответникът намира, че не са налице предпоставките за изменение на определения размер на издръжката до претендирания размер.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Ответницата не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

2

По делото липсва спор, че страните са родители на детето М. Р. С. с ЕГН **********, както и че с влязло в сила решение № ****/25.06.2018 г. на PC-Б., постановено по ГД 20171210103160 по описа на РС-Б., майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 127,50 лв. Не се спори, че към датата на подаване на искова молба детето не е навършило пълнолетие, както и че бащата упражнява родителските права.

От представената служебна бележка от СУ ДЧ гр. Б. се установява, че детето е записано за учебната 2025/2026г. в шести клас.

По делото е постъпило писмо от ТД на НАП В. Т., от което е видно, че за периода от 01.01.2026г. до 01.07.2026г. ответницата реализира осигурителен доход в размер на 620,20 евро, като полага труд като технически секретар в мц. От писмо на ТД на НАП Б. пък се установява, че бащата получава доходи от трудово правоотношение за периода от месец май до месец август на 2026г., като месечното възнаграждение е 1034 евро.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Основателността на претенцията за изменение размера на издръжката, заплащана от родителя, който не упражнява родителски права, е обвързана с пълно и главно доказване на настъпило трайно съществено изменение в обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, в това число нуждите на детето и размера на необходимите разходи за тях, както и възможностите на дължащия издръжка родител.

Съблюдавайки обичайната житейска логика следва да се приеме, че нормалните разходи за отглеждането на дете на дневна, месечна и годишна база нарастват правопропорционално на неговата възраст.

В настоящия случай от датата на определяне на актуалната издръжка в размер на 127,50 лв. с решение № ****/25.06.2018 г. на PC-Б., постановено по ГД 20171210103160 по описа на РС-Б., до датата на завеждане на настоящата искова претенция е изминал период от осем години. Според съда този период е напълно достатъчен за да настъпят трайни и съществени изменения в нуждите на момчето, особено предвид факта, че същото е във фаза от своето порастване, характеризираща се с висока интензивност на физическо, умствено и социално развитие. Напредващата възраст на детето налага наред с разходите, които са взети предвид при определяне на настоящия размер на издръжката, отглеждащият родител да извършва и допълнителни разходи за актуални дрехи и аксесоари, мобилни устройства и такси към мобилни оператори и доставчици на интернет, както и средства за покриване на разходи свързани с извънкласни занимания, развиващи уменията на детето. В допълнение се установяват и нови потребности на М., които следва да бъдат 3 задоволени, а именно необходими са средства за посещаване на тренировки по футбол, за което е необходимо заплащане на членски внос към спортен клуб.

Отделно от горното общоизвестно е обстоятелството, че разходите за отглеждането на дете са се увеличили от момента на определяне на издръжката през 2018г. до настоящия момент, като пряко следствие от икономическата конюнктура в страната, която се променя единствено в посока на нарастване на средствата необходими за осигуряване на издръжка на членовете от семейството.

На следващо място за определяне на действителния размер на издръжката на момчето съдът съобрази, че по данни на Националния статистически институт общият разход на член от домакинство за последното тримесечие на 2025 г., е средно в размер на 1 632.94 евро. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за малолетно лице (за алкохолни напитки и тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на около 1100 евро, респективно месечният разход е на стойност около 360 евро, която сума е необходима за задоволяване на екзистенциалните потребности на човешкия индивид.

Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние.

По делото не са представени доказателства, удостоверяващи влошено здравословно състояние на ответницата, нито други обстоятелства, които обективно да я препятстват да реализира доходи от трудова или друга дейност.

От друга страна по делото не са налице и данни ответницата да има алиментни задължения за издръжка към други деца. Нещо повече, по делото не са и наведени такива твърдения.

От доказателствата по делото се установи, че бащата отглежда детето, като месечно получава приходи от около 1000 евро.

При така доказаните възможности на родителите, съдът следва да разпредели между тях отговорността за издръжката на непълнолетното им дете, като вземе предвид и грижите в натура, полагани от родителя, при когото се отглежда то. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.

По делото липсва спор, че основни грижи за момчето полага ищецът, при който е определено местоживеенето на детето. В домакинството на бащата М. прекарва по-голямата част от месеца, поради което и майката следва да поеме по-голяма тежест от дължимата издръжка.

Тъй като исковата претенция е за увеличение на присъдената издръжка 4 до сумата от 155,05 евро, който размер е равен на нормативно установения минимум на дължимата издръжка (към момента на постановяване на настоящото решение) съдът намира, че майката следва да заплаща издръжка именно в претендирания размер, съобразен с нормата на чл. 142, ал. 2 от СК.

По този начин ще се гарантира интереса на детето от покриване на нуждите му към настоящия момент, а също така ответницата няма да бъде прекомерно натоварена с непосилен за нея финансов ангажимент към сина си. Този размер ще се дължи, считано от 26.05.2026г., до настъпване на обстоятелство налагащо изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 129,39 евро, за държавна такса върху тригодишните платежи от увеличения размер на издръжката, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.

С оглед изхода на ищецът има право на репариране на сторените от него разноски в процеса. Същият претендира присъждане на сумата от 400 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който Р. С. е заплатил в брой адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищцовата страна следва да се присъди сумата в пълен размер.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № ****/25.06.2018 г. на PC-Б., постановено по ГД 20171210103160 по описа на РС-Б. издръжка, дължима от М. И. Г. с ЕГН ********** , в полза на детето М. Р. С. с ЕГН **********, платима чрез неговия баща и законен представител Р. С. С. с ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 127,50 лева на 155,05 евро месечно, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 26.05.2026г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК .

ПОС ТА НОВЯ ВА предварително изпълнение на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. решението за

ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на Р. С. С. с ЕГН **********, сумата от 400 евро, представляваща сторените от него разноски 5 за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Бургас държавна такса в размер на 129,39 евро, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок, считано от 15.10.2025г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.