Решение № 13778 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13778 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110147271 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. Д. Т. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.06.2023 г. по гр.д. № 33651/2023г. по описа на СРС, 113 състав, както следва: 878,16 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., аб.№ . за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -16.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 106,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.06.2023 г., сумата 40,71лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 8,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 07.06.2023г.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни 1 вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира законна лихва.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва пасивната си материална легитимация с аргумента, че от представените от ищеца доказателства не се установявало да има качеството собственик или ползвател на имота, за който са начислени съдебно предявените вземания. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Конституираното по искане на ищеца третото лице – помагач „МХ Елвеко“ ООД поддържа становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето ч.гр.дело №33651/2023г. по описа на Софийски районен съд е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството-ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания. Длъжникът е оспорил вземанията, а заявителят е предявил иска си за същите в срока за това, което обуславя извод за процесуална допустимост на производството.

По делото за установяване правото на собственост върху имота, за който се претендират процесните вземания е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 13.05.1985г. /на л. 94/, в който като купувач е посочен ..., а имотът, предмет на прехвърлителната сделка, е описан като жилище №2, находящо се в сграда-блок №42, вх. „А“, на ет. 1 в жилищен комплекс „Красна поляна“.

От представеното удостоверение, издадено от ГИС София /на л. 25 от делото/ се установява, че стар адрес ж.к. „...“, бл. Г е идентичен с настоящ адрес ж.к. „... част“, блок ... с вх. „А“, „Б“ и „В“.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответниците през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена. Качеството потребител е определено в чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е бил собственик или ползвател на имота с описанието по исковата молба през периода, за който са начислени вземанията. В тежест на ищцовото дружество е било да установи тези 2 обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, каквото не е проведено успешно.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че в проведеното на 11.06.2024г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е заявил, че е запознат с представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 13.05.1985г. и прави искане за приемането му по делото, като заявява, че няма други доказателствени искания, с оглед на което съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество. В същия ден в регистратурата на съда е постъпила молба с вх. № 192031/11.06.2024г., в която погрешно е посочено, че делото е насрочено в открито съдебно заседание на 18.06.2024г. Направените в тази молба доказателствени искания са след преклузивния срок за това без ищецът да сочи и да удостоверява наличието на уважителни причини, поради което и съдът не намира основание да отмени дадения ход по същество. От приетите доказателства не може да се направи извод, че С. Д. Т. е била собственик или вещен ползвател на имота, за който са начислени съдебно предявените вземания. Представеното съдебно решение е за друг период и за имот с различен административен адрес, като липсва отбелязване за влизането му в сила. Не може да се установи идентичност между процесния имот и имота, за който се отнасят представените писмени доказателства за избор на фирма за дялово разпределение. Ето защо съдът намира, че основателността на исковете за главници не е доказана, поради което същите подлежат на отхвърляне.

При извод за неоснователност на исковете за главници като неоснователени следва да се отхвърлят и обусловените от изхода им обективно съединени искове за установяване съществуването на вземанията за обезщетение за забава, поради недоказаност на съществуването на главен дълг.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство остават в тежест на ищцовото дружество. Същото важи и за разноските нa ищеца в исковото производство.

В полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38 ЗА.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу С. Д. Т. с ЕГН ********** с адрес ....... искове по чл. 415 ГПК вр. с 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземанията за сумите от 878,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., аб.№ . за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -16.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 106,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.06.2023 г., сумата 40,71лева, представляваща главница за цената на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 8,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 07.06.2023г. , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.06.2023 г. по гр.д. № 33651/2023г. по описа на СРС, 113 състав ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адвокат С. К. К. от САК с адрес гр. София, ул. „Владайска“ №35, ет. 3, офис 1 възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ в полза на С. Д. Т. с ЕГН ********** в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА в размер на 400 лв. за исковото производство и 400 лв. за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ЕООД, като трето лице-помагач, на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4