Решение № 12 от 03.02.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. ***, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря К Г. И. като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело № 20241300500396 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета на ГПК.

1.Подадена е въззивна жалба от „*****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез адвокат пълномощник СЗ срещу Решение № 370 от 17.06.2024 г. на Районен съд - ***, постановено по гр. д. № 20231320100727 , в частта, в която са отхвърлени предявените претенции за установяване дължимостта на веземания за възнаградителна лихва в размер 559.88 лева за периода 18.03.2018г.- 05.11.2020г. и такси по договора в размер 55.00 лева за период 18.03.2018г. до 16.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че са неправилни изводите на първоинстанционният съд за недействителност на клаузата, касаеща формирането на възнаградителната лихва по договора, както неправилен е извода, и че таксата от 55.00 лева ,формирана като сбор от месечните такси за обслужване на разплащателната сметка, открита по процесния потребителски кредит, е такава за усвояване и управление на кредита.

Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и претенциите да се уважат изцяло, като се присъдят и разноските за двете инстанции и тези в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна .

1

2.Подадена е въззивна жалба и от Ц. Й. В. от гр.***, с ЕГН: **********, чрез назначен особен представител-адв.Б. срещу Решение № 370 от 17.06.2024 г. на Районен съд - ***, постановено по гр. д. № 20231320100727 , в частта, в която са уважени предявените претенции за установяване дължимостта на веземания за 96.00 лева разходи по уведомяване ,вземането за главница по 57 погасителна вноска по погасителния план ,като погасена по давност както и претецията за заплащане на застрахователни премии, като част от погасителните вноски, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че в обжалваната част решението е неправилно ,постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че не са обсъдени възраженията и доводите на страната, част от доказателствата, което е довело до необоснованост на решението.

Иска се да се постанови решение, с което да се отмени решението в обжалваната част и претенциите да се отхвърлят, като се присъдят и разноските за особен представител пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се счита, че подадената от Ц. Й. В. въззивна жалба е неоснователна и моли решението в обжалваната от същата част да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

***ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано пред първоинстанционния съд по искова молба от „*****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез адвокат пълномощник СЗ, против Ц. Й. В. от гр.***, с ЕГН: **********, за установяване на вземане в размер 5239.37 лв. - главница, 559.88 лв. възнаградителна лихва за периода от 18.03.2018г.г. до 05.11.2020 г. вкл. 753.38 лв. - мораторна лихва за периода от 18.03.2018г.г. до 20.12.2019 г. вкл.; 55.00 лв. - такси за периода от 18.03.2018 г. до 16.03.2021 г. и 96. 00 лв. - разходи по уведомяване за периода от 18.03.2018г.г. до 16.03.2021 г., както и законна лихва върху главницата от 26.03.2021 г. /датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК /до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 576/2021 г. по описа на Районен съд - ***.

Поддържа се в исковата молба наличие на облигационно правоотношение, основано на Договор за потребителски кредит № FL***/ *** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 12000.00 лева за срок до 18.06.2020г., като погасяването е уговорено на месечни вноски с определен падеж. В договора било уговорено и настъпване на предсрочна изискуемост.

Ответникът не заплатила две последователни месечни вноски, а именно вноска № 68 с падеж 19.02.2018 г. и вноска № 69 с падеж 19.03.2018 г., 2 съгласно изготвения погасителен план към договора. ***** АД инициирала изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 14, ал. 5 от договора за кредит. Вземането на ..*****” АД по договора за потребителски кредит станало изцяло предсрочно изискуемо на дата 05.11.2021 г. - след достигане до кредитополучателя на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „*****” АД.Твърди се, че освен неиздължената главница в размер на 5239.37 лв.. ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва в размер на 559.88 лв. за периода от 18.03.2018 г. до 05.11.2020 г., на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в размер на 753.38 лв.за периода от 18.03.2018 г. до 20.12.2019 г. на основание чл. 9 от процесния договор за кредит, неиздължени такси по договора в размер на 55 лв. за периода от 18.03.2018 г. до 16.03.2021 г., които включват следните по вид, основание и размер такси: Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, дължима на основание чл.5. т.З от Договора за потребителски кредит в размер 2.50 лева месечно за периода 18.03.2018г. до 18.12.2019г. в общ размер 55.00 лева; Такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 96 лв. за периода от 18.03.2018 г. до 16.03.2021 г., които следва да бъдат възстановени от кредитополучателя на основание чл.78 от ЗЗД. Същите включват такси по т.З и т.5 ТТР. платени на ЧСИ СЯ и ЧСИ СН във връзка с връчването на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. Сумите са предмет на Заповед по чл. 417 от ГПК от 30.03.2021г. по ч.гр.д. № 576/2021 г. по описа на Районен съд - *** , която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ответникът, чрез назначен особен представител при условията на чл.47, ал.5 ГПК в отговор е оспорил претенцията, като излага, че предявеният установителен иск е неоснователен. Твърди се, че не е доказано усвояването на кредита, нито тегленето на суми по кредита и в какъв размер, колко вноски са направени по сметката и дали кредита е усвоен изцяло или частично. Не било установено и дали е преведена към Първа инвестиционна банка сумата 3 000 лева, поради което не се дължала главницата и искът за предендираната главница не бил доказан. Поради недължимостта на вземането за главница не се дължали и лихви. Направено е евентуално възражение за погасяване по давност с изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД на вземането на ищеца за 57 погасителна вноска по погасителния план към договора за потребителски кредит в общ размер на вноската 235,20 лева.

Исковата претенция за главница включвала и по 8,15 лева за застраховка за 28 /двадесет и осем/ вноски - от 57 до последната 84 вноска, включително , общо за 228,20 лева, която сума ищецът не бил активно легитимиран да предявява иск за застраховка /застрахователни премии/, тъй като не е застраховател и не е страна по застрахователния договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключен между ответницата и К Неоснователен счита и иска за част от главницата, съставляваща сбора от месечни такси за обслужване на разплащателна сметка от по 2,50 лева на месец за периода от 18.06.2020г. 3 падежът на последната вноска и краен срок за изпълнение на договора до 16.03.2021 г., както се претендира с исковата молба или за 8 /осем/ месеца х 2,50 лева — общо: 20 лева. Неоснователен счита и иска за възнаградителна лихва върху главницата от 5 239,37 лева за периода след падежа на последната вноска и крайния срок за изпълнение на договора - 18.06.2020г. до 05.11.2020г., както се претендира с исковата молба.

Като изцяло неоснователен се подържа, че е и иска за мораторна лихва върху главницата за периода от 18.03.2018г. до 20.12.2019г., включително , като се прави възражение з а недействителност н а разпоредбата на чл.9 от процесния договор за потребителски кредит. Тази клауза е неравноправна, поради което е недействителна, съгласно чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, приложим субсидиарно съгласно чл.24 от Закона за потребителския кредит.

Претендира се върху една и съща главница както възнаградителна лихва за периода от 18.03.2018г. до 20.12.2019г., така и мораторна лихва за същия период. Клаузата на чл.9 от процесния договор за потребителски кредит се твърди , че е неравноправна, тъй като съставлява скрито увеличение на Референтния лихвен процент, на годишния процент на разходите и на общата дължима сума от кредитополучателя, уговорени в чл.З от процесния договор за кредит. Твърди се противоречие на клаузата на чл.9 от договора с повелителни разпоредби на закона, а именно с чл. 11, ал.1, т.9 и т. 15 от Закона за потребителския кредит.

Иска се прогласяване нищожността на тази клауза и отхвърляне на иска за мораторна лихва в размер на 753,38 лева за периода от 18.03.2018г. до 20.12.2019г., включително. Неоснователна счита и претенцията за 96.00 лева разходи по уведомяване, тъй като не се касае за промяна на местоизпълнение на задължението като разход по чл.78 от ЗЗД.

В производството не се спори между страните, че са сключили Договор за потребителски кредит № FL***/ *** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 12000.00 лева за срок до 18.06.2020г., като погасяването е уговорено на месечни вноски с определен падеж , съгласно погасителен план- неразделна част от договора.

Спори се относно обстоятелството усвоен ли е кредита, като съдът намира, че от събраните доказателства се установява усвояването му изцяло на ***г. от ответницата. Освен представеното банково бордеро, вещото лице в т.1 от заключението си сочи, че сумата е преведена по разкритата разплащателна сметка на ответницата. Този извод следва и от обстоятелството, че кредитът е погасяван от ответницата за периода 17.07.2013г. до 03.07.2018г. Неотносимо е възражението, че не е установено превеждането на уговорената сума от 3 000 лева за погасяване на друго задължение на ответницата в друга банка, уговорено в чл.2, ал. 3 от договора, същото е поставено в зависимост от изпълнението на задължения от кредитополучателя , посочени в ал.4 на чл.2, за които липсва изявление на ищеца, че не са изпълнени.

Спори се и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, в която част настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни. Видно от договора и от погасителния план към същия, срокът, уговорен за връщане на кредита е от 18.07.2013г. до 4

18.06.2020г., като е следвало да бъдат издължени 84 вноски, с падеж 18 то число на месеца, с размер на вноската 235.20 лева, с изключение на последната, която е с размер 234.97 лева. Първоинстанционния съд е приел, както е твърдял и ищеца в исковата молба, и както е посочено в Извлечение от счетоводните книги на заявителя в производството по чл.417 ГПК, че кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем на 05.11.2020г. с изтичане на срока за получаване на книжата, с оглед уведомяването на ответника за настъпване на предсрочна изискуемост по реда на чл.47 , ал.5 ГПК. Поради горното неправилно е прието от *** , че на същата е редовно съобщено настъпване на предсрочна изискуемост на датата 05.11.2020г.