Решение № 363 от 29.11.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Враца, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200359 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на “Николови транс”ЕООД-Враца против НП №06-2300030/13.03.2023 г. на Директора на Дирекция “ИТ”-Враца, с което на дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.128, т.2 КТ и на основание чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. В жалбата, поддържана и в с.з. се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН.Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

1

По повод получен сигнал от работещия в дружеството- жалбоподател работник В.Г., на 06.02.23 г., служители на Д”ИТ”-Враца между които и св.Т.И. извършили документална проверка за спазване на трудовото законодателство от “Николови транс”ЕООД-Враца. Въз основа на представеното трудово досие, ведомости за заплати и др., при проверката е констатирано, че работодателят не е изплатил дължимите трудови възнаграждения на въпросният работник за положения от него труд за няколко месеца в установените срокове, в т.ч. и за месец 10.22 г. в размер на 446.01. лв.- до 25-то число на месеца следващ месеца на начисляването му, т.е. до 28.11.22 г. Резултатите от тази проверка са обективирани в съответен констативен протокол .

На 15.02.23 г. е съставен и АУАН № 06-2300030 срещу дружеството жалбоподател за това, че в качеството си на работодател е нарушил чл.128, т.2 КТ. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за допуснатото нарушение, констатирано с горепосочения АУАН и на основание чл.414, ал.1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.

Изложените до тук фактически констатации, се установяват изцяло и безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателствасв.показания на актосъставителя Т.И. и на потърпевшия работник В.Г., кореспондиращи и с приложените към административната преписка писмени доказателства- констативен протокол за извършена проверка, ведомости за начислени заплати, сигнал на работника и собственоръчно подписана от него декларация и др. Тези фактически констатации не се оспорват и от самия жалбоподател. Последният оспорва единствено факта на неизплащане на начислените по ведомост трудови възнаграждения на работника, твърдейки, че ги е изплатил под формата на „служебни аванси“, превеждани по банков път на посочена от работника банкова сметка. Работникът –св.В.Г. на свой ред оспорва това изплащане, твърдейки, че така изплащаните му суми покриват други дължими от работодателя суми-командировъчни, разходи за гориво, разходи за магистрални такси и др., непокриващи договореното трудово възнаграждение, за което и в крйна сметка е подал сигнала до Д“ИТ“-Враца, инициирал последващото процесно административнонаказателно производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна 2 страна следното:

При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му, като всички изложени в противен смисъл възражения от жалбоподателя са неоснователни: Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. ясно и недвусмислено описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. Според вида и естеството на конкретно вмененото нарушение, мястото на извършването му, също е достатъчно точно индивидуализирано в АУАН и НП.

От материално-правна страна обаче, настоящият съдебен състав изцяло споделя възраженията на дружеството-жалбоподател за незаконосъобразност на процесното НП, а именно: неизпълнението на вмененото с процесните АУАН и НП задължение на работодателя-жалбоподател по чл.128, т.2 КТ, не би могло да бъде основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл.414, ал.1 КТ, тъй като това задължение не представлява такова от публичен характер, не е безусловно, императивно задължение „нарушаващо установения ред на държавно управление“ от работодателя, поради което и неизпълнението му не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН. Само задължението, регламентирано в чл.245, ал.1 КТ, предвиждащо гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, представлява подобно задължение от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулирането на трудовите правоотношения.

Визираните в чл.124 и чл.128 КТ задължения, регламентират само общи задължения на работодателя, които освен, че нямат публично-правен характер, не са и безусловни, а зависят изцяло от спецификите и индивидуалните особености на всяко конкретно трудово-правно отношение.

В този смисъл и настоящият съдебен състав приема, че в случая неизпълнението на вмененото задължение по чл.128, т.2 КТ, само по себе си 3 не представлява годен, самостоятелен обект на административно нарушение, съгласно чл.6 ЗАНН, съответно не представлява годно основание за ангажиране на отговорност по чл.414, ал.1 КТ. В тази насока е и съдебната практика-напр.Р№120/12.06.20 г. по КНАХД№100/20 г. на АС-Ст.Загора, Р/12.10.20 г. по КНАХД№303/20 г. на АС-Ст.Загора и др.

Извън горецитираната съдебна практика по идентични казуси, настоящият съдебен състав отчита и актуалната, публикувана практика на административните съдилища в страната по свързани казуси, според която /обобщено/, Д“ИТ“ няма правомощия да се намесва пряко в конкретни трудови правоотношения между работодател и работник/служител по повод начисляване и изплащане на трудови възнаграждения и/или обезщетения по повод прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. напр. чрез даване на задължителни предписания и налагане на ПАМ по реда на чл.404, ал.1 КТ. В тези случаи се касае до чисто гражданско-правни спорове, подлежащи на уреждане единствено по реда на ГПК, вр.КТ. Д“ИТ“ биха могли да се намесват директно, единствено в случаите, когато работодателят е признал съответното право на работника /служителя на трудово възнаграждение и/или обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, чрез първоначално начисляване на съответната сума по съотвения ред или когато я е начислил, но не я е последващо изплатил по определени причини. В тази насока са напр.Р№104/10.04.23 г. по адм.д.№788/22 г. на АС-Враца, Р№199/27.06.23 г. по КНАХД№183/23 г. на АС-Враца, Р№204/28.06.23 г. по КНАХД№257/23 г. на АС-Враца и др. Въпросната съдебна практика, макар и косвено, допълнително подкрепя принципното становище на настоящия съдебен състав, че задължението на работодателя по чл.128,т.2 КТ не е императивно и от публично-правен ред, съответно не подлежи на санкиониране по реда на чл.414, ал.1 КТ, доколкото не представлява административно нарушение, по смисъла на чл.6 ЗАНН. Няма как към тези принципни съображения и изводи, допълнително да не се отбележат и спецификите на конкретния казус, свързани с това, че в случая работодателят-жалбоподател, макар и да е начислил като дължими съответни трудови възнаграждения на работника св.В.Г., твърди и че ги е изплатил, макар и не по претендирания от Д“ИТ“ ред и срок.

При горните съображения и като краен резултат, обжалваното НП 4 следва да бъде отменено изцяло.

В случая жалбоподателят не претендира разноски, поради което и въпреки изхода на делото, присъждане на такова не се дължи.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 06-2300030/13.03.23 г. на Директора на Д”ИТ”-Враца,с което на “Николови транс”ЕООД-Враца, с ЕИК:203490522, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл.414, ал.1 КТ, за извършено нарушение по чл.128, т.2 КТ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5