Определение № 186 от 27.06.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Монтана, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова в присъствието на прокурора Е. Й. А. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600220 по описа за 2023 година Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия И. С. Р. против определение на РС-Монтана по частно наказателно дело № 704/2023 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 267/2023 година на РУ-Мездра, че с постановление от 17.06.2023 година И. С. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че около полунощ на 15/16.06.2023г. в село Д К общ.Мездра, ул.“ХХХХХ“ № ХХХ, нанасяйки удари с дървен кол противозаконно е унищожил чужда движима вещ-дървена табела с надпис „ХХХХ“ на стойност 480.00 лева и противозаконно е повредил чужда движима вещ – копиевиден метален шип на метална входна порта на 1 стойност 20.00 лева, всичко на обща стойност 500.00 лева, собственост на Г В П и А В П от град М – престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.

Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя.

На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.

Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В такава насока са и обясненията на самият обвиняем – арг. л.56 от ДП, в които признава вината си и твърди, че е извършил деянието след като е бил повлиян от голямото количество алкохол, което е изпил. В подкрепа на тези обяснения в хода на досъдебното производство са събрани и други доказателствасвидетелски показания, протокол за оглед на МП, видеотехническа експертиза, оформена, като протокол №162/ 23г. и др.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за не съществуваща опасност обвиняемият да се укрие, изведена от факта, че обвиняемият И. Р. има постоянен адрес.

Правилно първостепенният съд е приел, че е налице опасност от извършване на друго престъпление. Видно от доказателствата по досъдебното производство обвиняемият е многократно осъждан с влезли в законна сила присъди /21 броя осъждания/, като последната влязла в законна сила присъда е по НОХД № 247/2022г. по описа на РС-Мездра, в сила от 05.08.2022г. Бил е освободен от затвора поради изтърпяване на наказанието на 12.06.2023г и само три дни по – късно е извършил настоящето деянието, за което е обвинен.

По досъдебното производство е приложена и справка относно характеристичните данни на обвиняемия, арг. л.48, от която се установява, че същият злоупотребява с алкохол, при което става агресивен и е склонен към извършване на престъпления. Изложеното се потвърждава и от фактическата обстановка при която е извършил и настоящето деяние-след употреба на алкохол. Това е достътъчно да обоснове опасността от извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия.

Районният съд е обсъдил и представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства и характеристични данни, като правилно е приел, че същите не променят извода 2 за необходимост от първоначално определяне на мярка за неотклонение на обвиняемия във вида „задържане под стража“.

Защитата на обвиняемия навежда доводи, че от извършеното деяние са настъпили щети с невисока стойност, което предполага преквалификация на деянието в маловажен случай, което се преследва по реда на частното обвинение.

Само прокурорът в досъдебното производство може да извършва квалификация на деянието. Следва да се отбележи и обстоятелството, че не само ниската стойност на причинената щета е факт, водещ до приемане на едно деяние като маловажно. За да се приеме едно деяние като маловажно не следва да се обсъжда само стойността на предмета на престъплението, но и всички други обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.Факта, че обвиняемия е извършил настоящето деяние три дни след освобождаването му от затвора не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Монтана, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №137 на РС-Монтана, постановено на 20.06.2023г. по частно наказателно дело № 704/2023 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето И. С.

Р. - обвиняеми по досъдебно производство № 267/2023 година на РУ-Мездра.

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3